Пиерпаоло Пичоли: Модата не е просто доставка на дрехи

Италианският  дизайнер вече над 20 години е част от семейството на модната къща Valentino, а през тринайсет от тях е креативната сила, която я държи на върха

Всяко ревю на Пиерпаоло Пичоли е като приказка, вълнуващо пътуване, напоено с цветове, вдъхновено от места и преминаващо смело през епохи и култури. Той така умело жонглира между миналото и бъдещето, че връща на модата онзи смисъл отвъд консумирането на дрехи. Топла мока с ярка фуксия, нежно лавандулово с мандариново оранжево, ментово зелено с тютюнево – дизайнерът обича цветовете в необичайни комбинации и задава ритъма без нужда да се следват установени правила. И всичко това Пичоли прави тихо, скромно, без много шум, зад кулисите на една безмилостна индустрия, в която той все още намира смисъл да разказва истории чрез дрехите.

Като малък мечтае за киното, но когато открива, че може да създава красиви истории и с инструментите на модата, тя го пленява завинаги. Продължава обаче да се наслаждава на старите италиански филми, а миналата година през юли представи колекцията си за висша мода във филмовите студиа Cinecittà в Рим с модели, извисяващи се в огромни бели рокли, напомнящи платна за прожекции. Бялото като символ на обновление, на надежда, като спасение в момент, когато няма достъп до голяма част от фабриките, с които работи. Но може ли една пандемия да го спре? Никога!

Креативният директор на Valentino няма нищо общо със създателя на марката – Валентино Гаравани, който винаги е обичал да бъде в светлините на прожекторите. Пичоли  пътува по един час от къщата си в покрайнините на Рим до ателието на марката в града и обратно. Всеки ден. За него най-важно е времето със семейството – със съпругата му, с която са заедно от студентски години, и трите им вече пораснали деца – Бенедета, Пиетро и Стела. „Не искам да забравя какви са били мечтите ми като дете, защото мисля, че точно те ми позволяват да работя със същата страст и да не усещам натиска, който е стереотип в модата“, казва той.

Пичоли е израснал в морския град Нетуно, на 64 километра от Рим, и докато сърфира между бурните вълни, съвсем не му е лесно да овладява различността си, която го прави затворен и дистанциран. „Когато си дете, не е много хубаво, но когато пораснеш, разбираш, че точно в това може да е силата ти.“

Освен сърфа неговите малки бягства са филмите на Антониони и романите на Маркес и докато си мечтае ту за киното, ту за литературата, се прокрадва рисуването. Родителите му (майка му ръководи малък бутик със сестрите си, а баща му работи в офиса на местен бизнес) са изненадани от таланта на своя син, но го подкрепят да кандидатства в Istituto Europeo di Design. А там още през втората година е поканен на интервю за стаж като асистент-дизайнер. И то не къде да е, а в Brunello Cucinelli. Когато спечелва позицията, побеждавайки по-големите от него студенти от трети и четвърти курс, той заявява, че ще я приеме само ако му бъде платено. „Може би проявих голяма дързост, но сега знам, че исках да си докажа, че това може да бъде професия, а не само хоби“, разказва Пиерпаоло. За него този стаж обаче е и изключителна възможност да се потопи в целия процес по създаването на една колекция, да се докосне до реалността извън фантазиите на детските си рисунки. „Приемам модата много сериозно, но не се приемам толкова сериозно. Не харесвам клишето за дизайнера, който стои сам в стаята си с платно и цветя, вдъхновяващ се от масивната живопис на стената. Вдъхновявам се от хората много повече, отколкото от който и да е шедьовър в света.“

Spread the love
Публикувано от
Още от Димитрина Иванова

Климентина Фърцова

Холи Голайтли със скъсани кецове Не закусвахме в Тифани. Даже изобщо не...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ