Бялата брада рамкира лицето му, а очилата балансират като еквилибрист в края на носа му. Портретът е завършен от широка усмивка, която придава на притежателя си приятен сърдечен вид. Питър Линдберг, фотографът на супермоделите от 90-те години и любимец на новото поколение звезди, изглежда като добряк. Благата му физиономия обаче рязко се изкривява от гняв, ако обработят снимките му с фотошоп.
Питър мрази свръхретуша, който изтрива не само пори, бръчки и години, а премахва индивидуалността. Който иска да работи с него, трябва да подпише договор, че няма да пипа кадрите му и да „обезобразява” моделите му. „Модните списания и козметичните компании са промили мозъците ни. Ако направя снимка на известна актриса със сенки под очите, всички посърват: „О, но тя изглежда изморена!“ И какво като изглежда изморена, питам аз? Изморена и красива е! По дяволите, не виждаме ли вече силата и поезията на това да не бъдеш перфектен!?”
Линдберг самоотвержено отбива изискванията на агентите, пиарите и медиите за още и още фотошоп. Прави го като айкидо майстор – ловко, плавно, без видима агресия. „Когато започнат много да ми досаждат с претенциите си, питам любезно: „Защо, по дяволите, не си гледате работата?“ А те, впечатлени от учтивия тон, отговарят: „Благодаря!”, смее се световноизвестният фотограф.
СУПЕРМОДЕЛИТЕ
Да имаш ясна визия, да не правиш компромиси с нея дори за минута, да създаваш прелестна черно-бяла вечност – това означава да бъдеш Питър Линдберг. Плюс да имаш око за красивото, новото, различното.
В началото на 90-те години тези качества превръщат полския емигрант в откривател на супермоделите. В онези дни той снима Линда, Кристи, Татяна, Наоми и Синди за корицата на британския „Вог”. По-късно кадърът става популярен като „акта за раждане на супермоделите”. „Получи се естествено, интуитивно, без усилия. От мен се искаше само да подбера правилната светлина. Нямах усещането, че променям модата”, казва Питър.
Две години по-рано той прави групов портрет на нови свежи лица, сред които са Линда, Кристи и Татяна. Снимката обаче не е оценена в американския „Вог”. Главният редактор на списанието Грейс Мирабела смръщва вежди при вида на момичетата, които се смеят на ветровития морски бряг, облечени в семпли бели ризи. Та те нямат нищо общо със самоуверените, бляскави, строги и фиксирани с много лак физиономии, налагани в онези дни. Кадърът отлита в коша за боклук.
За радост на Питър Мирабела е уволнена през 1988 г. Начело на списанието застава нейно величество Ана Уинтур, забива токчета в модната Библия и наема Линдберг за първата й корица с израелския модел Микаела Берку. А тя е истинско тържество на младостта, сексапила и свободата. Косата й – дълга и златиста, пада по раменете, а очите й се присвиват над голямата й усмивка. Гримът й е почти незабележим. Носи джинси и къс топ с камъни на Lacroix, под който наднича два пръста гола плът.
Корицата сигнализира промяната в курса на „Вог“ и променя усещането за мода. „Не понасях жените тип „моят богат съпруг ме издържа“, които властваха по страниците на списанието до този момент – казва Линдберг, описвайки годините преди идването на Уинтур. – Чантите от крокодил просто не ме впечатляват!“
ПЪТУВАНЕТО
Питър не се респектира от богатството, защото не се страхува от бедността. Роден през 1944-та, в разгара на Втората световна война, в Лешно, Полша, той е третото, най-малко дете във фамилията. Когато е само на два месеца, семейството му тръгва към Германия в търсене на по-добър живот. „Баба ми, майка ми, сестра ми, брат ми и аз сме се качили на малка платформа с две колела и кон и сме пътували 2500 километра през Алпите. Не е ли невероятно! През войната!“, разказва Линдберг.
Фамилията се установява в Дуйсбург, центъра на стоманената индустрия. „Това е най-депресиращата част от Германия, но не и за мен. Нямахме нищо, но пък и не ми липсваше нищо. Парите все не стигаха, живеехме в миниатюрен схлупен дом, но бяхме щастливи. Е, сега се прибирам в огромен хол с високи тавани“, допълва той.
Питър напуска училище на 14, за да започне работа като декоратор на витрините на магазин. В онези дни умът му е бяло платно, а думата „изкуство“ не му говори нищо. „До 18-годишна възраст не бях влизал в музей, не бях виждал изложба, не бях разлиствал арт книга и не бях слушал музика. Бях като суха хавлия – готов да попия всичко!”
Линдберг се записва в Художествената академия в Берлин, но академичното образование не му понася. Решава да тръгне по стъпките на своя идол Ван Гог, за да открие себе си. Пристига в Арл, Южна Франция, където импресионистът създава най-известните си картини. До обяд Питър работи в местна ферма. Следобедите рисува. Творбите си продава на пазара.
Осем месеца по-късно тръгва на стоп. Пътува из Европа и Северна Африка. Две години по-късно – слаб, рошав, променен, се връща в Германия. „Бях на 20, пушех трева, спях на открито, изглеждах напълно изгубен за обществото. Но пътуването ми даде нещо много ценно – време да мисля”, казва той.
ВЕЧНОСТТА
Линдберг се влюбва във фотографията, докато снима красивите деца на брат си. През 1973 г. отваря свое студио в Дюселдорф. Скоро е нает от списание „Щерн“. Прави и първата си рекламна кампания за VW Golf. Германия му става тясна и той акостира в Париж, където живее и днес.
Въпреки че ерата на супермоделите отдавна е приключила, Питър прави своя селекция суперлюбимки – Лара Соун, Мариакарла Босконо, Кристен Макменами. Снима с удоволствие класическите лица на 90-те Кейт Мос и Наоми Кембъл. Създава и прочутия календар на Pirelli, в който без грим му позират Никол Кидман, Ума Търман, Кейт Уинслет, Джулиан Мур, Джесика Частейн, Робин Райт.
„Истинската красота не е въпрос на съвършенство, нито на маркетинг. Точно обратното: с този календар исках да припомня, че тя е преди всичко въпрос на чувствителност и на смелост да бъдеш себе си. Не трябва да се страхуваме да покажем своите слабости и несъвършенства, защото красотата е преди всичко въпрос на поведение и на дух”, казва Питър. Негово дело е и разкошната фотосесия на Мегън Маркъл за „Венити феър“.
Въпреки че снима основно за модни списания, Линдберг се отнася към дрехите като към обикновен реквизит. “Дори не питам в какво ще са облечени моделите. Не се вдъхновявам от модата – казва той. – Веднъж главната редакторка на италианския “Вог” каза: Питър не е моден фотограф, той снима жени и говори на жените за жените. Мисля, че наистина това правя.”
Стилът му е непреходен, въздушен, лек, погален от вятъра, целунат от морския бриз. Виждаме го и в рекламата на парфюма Eternity на Calvin Klein с Кристи Търлингтън и Марк Вандерло от 2016-а, в която двамата, допрени един до друг, гледат в обектива. Всъщност тяхната снимка не е нова – направена е от Линдберг 25 години по-рано, но изглежда така, сякаш е създадена вчера. Защото артистичната, красива черно-бяла фотография живее отвъд времето и надживява автора си.
