Знаете ли, че Лора Каравелова е обожавала локум, а приятелите на Алеко Константинов при възможност са му поднасяли цяла купа с любимия му черен хайвер? Различни кулинарни истории с над 120 снимки и документи разказва изложбата на Държавна агенция „Архиви“ (ДАА) „Храни и пития на българите от ориенталската трапеза до столовата“, която може да разгледате до 6 юни в изложбената зала на ул. „Московска“ 5 в София. Представена е културата на сервиране, уличната храна, курортната кулинария и даровете на морето и реките, детското хранене, има и тема за малко известната винено-бирена война през първата половина на 20. век. На куиз мастерите ще е от полза да научат как се е казвал първият тапас бар в София („Палма“, срещу Италианското посолство, разрушен при бомбардировките през 40-те г.) и в кой град и кога е произведена първата „Кока-кола“ у нас (Пловдив, през 1965 г.). Завладяваща е историята на основателя на шоколадовата фабрика с подходящото име „Щастие“, която в годините на социализма става „Малчика“, а днес там се произвеждат шоколадовите изделия и продукти на „Нестле“.
Момиче бели ябълки за консерви в консервна фабрика в Кюстендилско, прибл. 1960 г.
Фотография / Държавна агенция „Архиви“
Връзката между фотографията и кулинарията не е очевидна, както е при модата. Снимката не може да даде представа за вкуса и аромата на храните и напитките, особено във времената на черно-бялата фотография.
Днес, когато всеки снима храна с телефона си и фууд стайлингът е разпространена приложна магия, е странно да открием в старите снимки почти пълната липса на кадри с храни.
Разбира се, в изложбата на ДАА има много изображения с трапези, чаши, подноси, самовари, пръстени гювечи, балкантуристки чинии с мешана скара и др., има и снимки от изложения на хранително-вкусовата промишленост, но за качествата на поднесеното съдим най-вече по лицата на хората, които вдигат наздравиците или държат фунийката сладолед.
Банкет на служители в електрическата централа в Чепеларе, 1922 г.
Фотография / Държавна агенция „Архиви“
Историята на храната е вълнуваща, може би защото това по същество е история на човечеството с неговия вечен стремеж да си я набави, да я съхрани, да я овкуси и разнообрази. Разликата между дворцовата и селската кухня може да е огромна, но обикновено важи правилото, че най-ярките и запомнящи се кулинарни преживявания, които истински ни белязват, са като мадлената на Марсел Пруст – онази проста маслена бисквитка с формата на мидена черупка, която с една хапка ни отвежда назад във времето, когато сме били обичани най-много, в детството.
Обяд, даден на българска делегация в посолството на Япония в София – първи досег с пръчиците за суши. 1939 – 1940 г.
Фотография / Държавна агенция „Архиви“
Изложбата поставя и въпроса за „археологията“ на сетивата. Не знаем какъв вкус е имал шоколадът през 1939 г. или станимашката малага, чиято рецепта е изгубена със смъртта на производителя ѝ Аристидис Чорбаджака… Но всеки сам, на базата на собствения си опит и въображение, може да направи реконструкция на ароматите, вкусовете и текстурите на ястията – интерактивността е заложена в уникалните фотографии, идващи от 29-те държавни архива в страната, и в показаните артефакти. Заглавието на изложбата е вдъхновено от браншовия съюз на производителите на храни и напитки към Българския занаятчийски съюз в Третото българско царство, който се е наричал „Храни и пития“.
Реклама на българско пенливо вино, 40-те г. на 20. век
Фотография / Държавна агенция „Архиви“
Изложбата, изготвена със съдействието на „Нестле България“ АД и „Кока-Кола България“, може да бъде разгледана всеки делничен ден от 9 до 17 ч. до 6 юни на ул. „Московска“ 5 в София, както и в Нощта на музеите в София на 17 май. Куратор на изложбата – Адриана Попова, дизайнер – Ивелина Велинова.
Комплекс „Златни пясъци“ и началото на Балкантуристката ера в кулинарната история на България. 1962 г.
Фотография / Държавна агенция „Архиви“
