Ричард Брансън, първият космически турист

„Животът е прекалено кратък, за да бъдем нещастни“, обича да казва основателят на империята Virgin Group, за когото небето не е граница

Името на сър Ричард Брансън се завъртя из пространството през последните месеци покрай най-новото му грандиозно начинание – тестов полет до ръба на Космоса на борда на пътническия самолет ракета VSS Unity, построен от компанията му Virgin Galactic. Една малка стъпка за човека – един огромен скок за космическия туризъм, ако мога да перифразирам Нийл Армстронг.

„Тук сме, за да направим Космоса по-достъпен за всички. Искаме да превърнем следващото поколение мечтатели в космонавтите на утрешния ден. Всички тук, на тази сцена, имахме най-невероятното преживяване и бихме се радвали, ако някои от вас могат също да го преживеят“, каза Брансън след успешното си приземяване в края на едночасовия полет. Нека не се заблуждаваме – Космосът едва ли ще стане по-достъпен за мен и вас, а космическият туризъм още дълго време ще бъде глезотия за милиардери, онези 600 записани до момента клиенти на Virgin Galactic, които са готови да платят по 250 000$, за да видят Земята отвисоко. Има обаче нещо друго в тази история, което ме вълнува, нещо отвъд бизнеса, печалбите и търговската ѝ страна. „Да гледаш света отвисоко“ е едно специфично и рядко срещано състояние на духа, комбинация между страст, оптимизъм, любопитство, далновидност и способност да мечтаеш на едро. Нещо, което английският бизнесмен със сигурност притежава.

Фен съм на сър Брансън от години, а откак прочетох автобиографията му – още повече. Заради начина, по който печели и харчи парите си, заради ексцентричността и авантюризма, отказа да влезе в традиционното милиардерско клише, филантропията, заради неизменната усмивка, излъчваща неподправена, почти детска радост, страстта към живота, която не намалява с възрастта – този човек полетя в Космоса дни преди 71-вия си рожден ден, за бога! Небето над него невинаги е било безоблачно, но той някак съумява да не губи оптимизма си и да се забавлява с всичко, което прави. Мен ако питате, това дори е по-голямо постижение от близо осемте му милиарда богатство.

Невинни години

Как се формира такъв характер – ген, възпитание или самодисциплина? Вероятно и трите. Първите две – със сигурност. Ричард Чарлз Никълъс Брансън се ражда на 18 юли 1950 г. в Съри, Англия, в интересно семейство. По бащина линия е от род на юристи. Баща му Едуард Брансън се увлича от история и иска да стане археолог, но под натиска на семейната традиция се насочва към адвокатското поприще. Години по-късно за малко да направи същата грешка със сина си, но в крайна сметка му дава свободата да прави с живота си каквото реши.

От другата страна е майката Ив Брансън, жена с пламенна природа и авантюристичен дух. Тя мечтае да стане пилот и успява – преоблечена като мъж, понеже по онова време небето е недостъпно за жени. По-късно работи като стюардеса, но кариерата ѝ приключва с брака. Едуард дълго време не успява да вземе изпитите си за адвокат, доходите на семейството са непостоянни и Ив трябва да впрегне цялата си изобретателност в изработването и продажбата на различни предмети за бита, за да може да изхранва четирите си деца. Изглежда от нея Ричард е наследил не само авантюризма и борбеността, но и посоката на мечтите. Още от съвсем малък тя му измисля различни приключения и предизвикателства, с които да се справя, за да изгради у него самоувереност, да развие въображение, да насърчи инициативност и да компенсира факта, че момчето има дислексия и трудно се справя в училище.

Определено е успяла с първите три, макар че заради дислексията Ричард приключва с образованието на 16 години. Само за да потвърди максимата, че животът е най-добрата школа. Скоро след това той започва да издава списанието Student. Годината е 1968-а и Брансън безпогрешно напипва пулса на епохата и темите, които вълнуват младите хора – музика и попкултура, но и политика и войната във Виетнам. Оригинална идея плюс упорит труд е печеливша формула и не след дълго гласът на Student започва да се чува, на страниците му излизат интервюта с Джон Ленън и Мик Джагър и в края на първата година вече има доста добра печалба от реклама. И понеже музиката е голямата страст на Ричард, пък и времето е такова, той започва към списанието да продава и поръчани по каталог плочи на много по-ниски цени от официалните. Нещо повече, отваря музикален магазин. Не всичко върви гладко, дъмпинговите цени му докарват неприятности с властите. Дали това го сплашва и отказва? Не, разбира се. През 1973 г. прави  звукозаписно студио.

Ерата Virgin

Virgin (девица) е името, което Брансън дава на фирмата си, основана през 1970 г. – намигване към факта, че той и съмишлениците му са новаци в бизнеса. Първият им клиент е Майк Олдфийлд, а неговият сингъл Tubuler Bells се превръща в глобален хит и изстрелва Virgin Records в А-лигата на звукозаписните компании. На 23 години Ричард вече е направил първия си милион. Усетът му да открива таланти е безпогрешен и някои от днешните легенди в рока като Rolling Stones, Sex Pistols и Culture Club са тръгнали именно от неговото студио.

Следват години на тотален успех, но и на финансови затруднения. През 1992 г. проблемите надделяват и Брансън продава Virgin Recordsна THORN EMI за един милиард долара. Понася раздялата тежко, а очевидци разказват, че плакал, докато подписвал договора. Но загубата не го обезкуражава. Същата година създава Virgin Radio, а три години по-късно и втората си звукозаписна компания V2.

Spread the love
More from Дона Делова
Книжни истории: Най-добрите места за библиофили
Най-хубавото, за което може да се сети човек, е да се скрие...
Read More
0 replies on “Ричард Брансън, първият космически турист”