„Съвпаденията, синхроничността и научното серендипити ни принуждават да променим представата си за Вселената и за неизменните закони, които досега сме смятали, че я управляват”, казва за D!VA испанският журналист и писател Джозеп Гихаро. Новата му книга „Случайност” събира стотици случки, в които сякаш невидими и неразбираеми за нас сили тъкат съдбата ни
Имали ли сте някога усещането, че невидими сили диктуват съдбата ви? Вярвате ли, че добрият или лошият късмет зависят от нашето поведение? Колко пъти ви се е случвало да мислите за даден човек и веднага след това да го срещнете? Забелязали ли сте, че ви „преследва“ някакво число? Какво означават съвпаденията? Съдържат ли те послание за нашата съдба? Специализираният в мистерии испански журналист и писател Джозеп Гихаро събира стотици най-невероятни съвпадения в новата си книга „Случайност“, или начина, по който Вселената изтъкава съдбата ви (на исп. Casualidad от изд. Luciérnaga). Тя излиза след предишните му бестселъри по темата „Невъзможни съвпадения“ и „Още невъзможни съвпадения“.
„Повечето хора вярват, че всичко се случва по някаква причина. Ето защо, когато в живота ни се появят съвпадения, имаме усещането, че с нас сякаш се разпорежда висша сила, която движи съдбата ни“, казва Джозеп Гихаро за D!VA.
Книгата събира стотици случаи на съвпадения, синхроничности или серендипити (открития по „случайност“), интригуващи явления, които най-новите научни теории се опитват да обяснят. В синхроничностите на нашето настояще са написани нашето бъдеще и минало. Тълкувайки ги правилно, ще се убедим, че в живота многократно се отварят определени пътища, които очертават съдбата ни – според автора. Терминът „синхроничност“ е въведен от известния психотерапевт Карл Густав Юнг, според когото това е явление, при което събитие от външния свят съвпада до голяма степен с психологическо състояние като мисъл, идея, предчувствие, съновидение.
Джозеп Гихаро твърди, че неопределеността, случайността, късметът може да са елементи на една по-голяма сила, непостижима и неразбираема за нашия смъртен ум, която се проявява под формата на съвпадения. Дори народната мъдрост е измислила множество изрази, за да опише толкова често срещан феномен като съвпаденията: „за вълка говорим, а той в кошарата“ или „светът е малък“. Когато анализираме удивителните съвпадения, които се случват в света, се питаме дали всичко е „предопределено“, има ли висш план, преднамереност, не сме ли свободни, има ли съдба. Ако е така, до каква степен нашите решения може да я променят, каква роля играят съвпаденията в предстоящите събития.
Айтеология, наука за висшите причини
Книгата се опитва да даде някои отговори на тези факти, макар логично въпросите да са много повече от отговорите. Съвпаденията, синхронността и научното серендипити ни принуждават да променим представата си за Вселената и за неизменните закони, които досега сме смятали, че я управляват. Дисциплини като математика, психология, квантова физика, религия, философия и дори парапсихология подхождат по различен начин към явлението. „Според мен към съвпаденията може и трябва да се подхожда и от гледна точка на метафизиката, онази част от философията, засягаща самите основи на структурата на реалността, смисъла и крайната цел на всяко живо същество на планетата. Дори сред различните определения, които Аристотел дава на метафизиката като наука, има едно, което той нарича айтеология или наука за висшите причини. И така – съвпаденията биха могли да дадат отговор на фундаментални въпроси като каква е природата на Вселената, какво е нашето място в нея, каква е целта на нашето съществуване.“
И науката, и религията, постигнали поне веднъж съгласие, са решени да ни накарат да повярваме, че всяка причина има подразбиращо се следствие, че във Вселената няма място за случайността.
Имена, които се повтарят
Въпросът за идентичността е важен не само от най-практични съображения, но и защото въз основа на прозренията, които ни дават квантовата физика и трансперсоналната психология, вероятно съществува връзка между определени имена и идентичности, невидими и странни връзки, които може да определят съдбата ни по някакъв начин. Гихаро разказва за случка през 20-те години на миналия век, когато трима англичани, пътуващи поотделно с влак в Перу, се озовават в един и същи вагон. Започнали да разговарят и с изненада открили, че фамилията на първия е Бингъм, на втория Пауъл, а третият се казвал Бингъм-Пауъл. Не съществувала никаква роднинска връзка между тях.
Двама Хари Потър
Докато градинарят на църквата „Сейнт Лорънс“ в Йоркшир, Англия, разчиства плевели, попада на гроба на млад мъж, починал на 29 г. на 13 април 1919 г. Името на починалия било Хари Потър. Градинарят побързал да сподели с енорийския свещеник откритието си. Любопитното е, че свещеникът на църквата се казва Ричард Роулинг, което означава, че фамилията му съвпада с тази на известната авторка на сагата за Хари Потър Джоан К. Роулинг, която не е негова роднина.
„Законът за серийността“ (дефиниран от австрийския биолог Паул Камерер) гласи, че съвпаденията се случват последователно. На 5 декември 1664 г. кораб в пролива Меней в Ирландско море претърпява крушение. 60 загинали и един оцелял на име Хю Уилямс. Повече от век по-късно – отново на 5 декември, но през 1785 г., на същото място потъва друг кораб и отново има само един оцелял, също Хю Уилямс. На 5 август 1820 г. още 24 пътници губят живота си в същите води, след като техният ветроходен кораб е изгубен. Само един от тях оживява – човек на име Хю Уилямс. „Ясно е, че името Хю Уилямс действа като талисман, ако ви се наложи да плавате във водите на Ирландско море“, с усмивка казва Джозеп Гихаро.
Защитени и сървайвъри
Има хора, за които Бог сякаш полага специални грижи. Като Цутому Ямагучи, единствения признат от японското правителство за оцелял от избухването и на двете атомни бомби. Бил е толкова близо до епицентъра, че оживяването му граничи с чудо. По-късно посвещава живота си на борбата против ядрените оръжия. „Искам семейството ми и човечеството никога повече да не преживеят ядрена война“, казва Ямагучи в едно от последните интервюта преди смъртта си през 2010 г. на 93-годишна възраст.
През последните петдесет години едва десетина са хората, единствени оцелели след самолетна катастрофа. Като перуанско-германската зооложка Юлиана Кьопке, чиято история е превърната в два филма и много напомня сюжета на „Изгубени“. На Бъдни вечер през 1971 г. тя се намирала на борда на полет 508 на перуанската авиокомпания LANSA, пътуващ за град Пукалпа, където работел баща ѝ. Самолетът обаче така и не стигнал до местоназначението си, защото се разпаднал във въздуха, отнемайки живота на всичките 93-ма пътници с изключение на момичето, което по това време е на 17 години. Тя е катапултирала заедно със седалката си, като за неин късмет се е приземила в буйните корони на гора, смекчили падането ѝ. Когато се свестила след няколко часа в безсъзнание, била на земята, седнала на седалката си насред джунглата. В продължение на дни тя откривала останките от самолета и пътниците на километри наоколо. След девет дни лутане из джунглата била открита от няколко фермери.
Паралелен живот
Братята и сестрите близнаци и тяхната странна връзка са обект на задълбочени научни изследвания. Те не само споделят един и същ генетичен материал в неговата цялост, но и често са склонни да бъдат в жизнен синхрон, което ги прави зависими един от друг поради закодираните още преди раждането им сродства. На един бал през 1973 г. сестрите близначки Ан Рос и Линда Томлинсън се запознават с мъжете, за които по-късно ще се омъжат на специална съвместна сватба. Техните бракове продължили 43 години. Съпрузите им умират в рамките на един ден. Рон умира на 7 февруари 2016 г., в същата болница по-късно умира и Дерик. Двете сестри погребват своите половинки в един и същи ден.
Истински карък, оцеляла от „Титаник”
Човешката природа кара много хора да свързват добрия или лошия късмет с присъствието на определени предмети и хора, или със съчетанието на някои специфични обстоятелства. Удивително е колко много образовани, интелигентни, подготвени и разумни хора се поддават на страха от карък. Каръкът разпространява лошия късмет около себе си и обикновено излиза невредим от него. Като например Вайълет Джесоп, която била 23-годишна, когато през 1911 г. получила работа като сервитьорка на борда на кораба RMS Olympic. Докато сервирала вечеря на британски пътници от висшата класа, „Олимпик“ се сблъскал с военния кораб HMS Hawke. За щастие само две отделения били наводнени и никой не пострадал. През 1912 г. Вайълет работела на борда на лайнера „Титаник“ и отново спасява живота си. През 1916 г. работи на кораба HMHS Brittanic, когато той се натъква на мина и потъва. Вайълет оживява за пореден път.
Всички ли имаме двойник
Склонни сме да мислим, че сред повече от седемте милиарда души на Земята сме уникални, но до каква степен това е вярно? Съществуват множество теории, които се опитват да обяснят феномена, според който всички ние имаме или сме имали в миналото някой точно като нас. Преди тринайсет години канадският фотограф Франсоа Брюнел стартира проект за издирване на анонимните двойници, които имаме по света, за да ги увековечи заедно. Те нямат роднински връзки помежду си и въпреки това чертите им са на практика идентични. Според него „всеки човек има седем двойника в света“. Въз основа на тази идея трима приятели, решени да докажат, че нашите двойници съществуват, създават през март 2015 г. сайта и групата Twin Strangers във Facebook, в която съдействат за откриването на непознати и нямащи нищо общо, но идентични хора.
Според Джозеп Гихаро, ако читателите на неговата книга придобият по-силен интерес към съвпаденията около себе си, е добре да си припомнят твърдението на френския поет Алфонс дьо Ламартин, че „случайността почти винаги ни дава това, което никога не бихме си помислили да поискаме“.
