София Гройсман е легенда в парфюмерията. В портфолиото ѝ има 70 парфюма, а на знаменития ѝ нос дължим класики като Tresor на Lancome, Paris и Yvresse на Yves Saint Laurent, Eternity на Calvin Klein, Sun Moon Stars на Karl Lagerfeld, Sotto Voce на Laura Biagotti, Jaipur на Boucheron, Beautiful и White Linen на Estée Lauder. Почеркът ѝ е характерен и разпознаваем, а парфюмните ѝ композиции се отличават с неповторима женственост и мекота.
Дали малката София е подозирала, че някой ден ще се превърне в един от най-добрите световни парфюмеристи? Едва ли. Родена е на 8 март 1945 г. в еврейско семейство в гр. Любча, Беларус (бившия СССР). Родителите ѝ се запознават в партизански отряд някъде в беларуските гори по време на войната. Следвоенният живот в Съветския съюз не е лек за никого, особено за децата. София и сестра ѝ прекарват дните си навън, сред полето и цветята – други играчки нямат. Може би заради това или пък по рождение момичето има много остро обоняние. Майка ѝ се възползва от тази дарба и често я води със себе си на пазара като дегустатор.
„Нямахме хладилник и майка ми ме караше да помириша маслото, млякото и сиренето, за да разбере дали са пресни. Ако направех отвратена гримаса, тя знаеше, че храната ще се развали до другия ден и не я купуваше“, спомня си София.
През 1960 г. семейството емигрира в Полша, а пет години по-късно – в САЩ. София завършва образованието си като химик и започва да си търси работа, за да издържа себе си и родителите си. И така се случва, че постъпва като лаборант в IFF (International Flavors & Fragrances) – международна компания за козметика, парфюмерия и аромати за хранително-вкусовата промишленост.
Като всеки химик и София обича да експериментира. В свободното си време забърква в лабораторията различни ароматни композиции от чисто любопитство. Няма никакви познания за парфюмите, но е любознателна и се учи бързо.
„Когато започнах да правя парфюмни композиции, се стремях към простота. По онова време формулите съдържаха стотици съставки – най-вече защото всяка нотка имаше десетки субкомпоненти. Помислих си: а защо розата трябва да е толкова сложна? И започнах да я опростявам. Обикновено създавам основния акорд с 4-7 съставки, предаващи същността. Това е сърцевината, около която изграждам аромата. Все едно рисувате цвете – първо тичинките, а около него венчелистчетата.“
Усърдието и новаторският подход на Гройсман впечатляват двама от парфюмеристите в компанията – Ърнест Шифтън и Джоузефин Катапано, които я вземат под крилото си. Катапано, една от първите световно признати американски парфюмеристи, също като София няма необходимото образование, но за сметка на това е надарена с нюх и интуиция и може да разпознае таланта. Тя предлага на София да се включи заедно с още 60 кандидати в олфактивния тест за подбор на нови парфюмеристи в IFF.
„Кой би предположил, че ще издържа теста! Трябваше да успеем да различим 10-12 парфюмни нотки. Справих се блестящо, но това не означаваше нищо, защото бях имигрант от Русия. Нещо повече, не бях французойка – как изобщо можех да стана парфюмерист при това положение? Но Джоузефин убеди висшето ръководство да ми даде шанс и започна да ме обучава“, спомня си тя.
Така 4 години след като прекрачва прага на IFF, София Гройсман става един от водещите парфюмеристи в компанията. И ѝ остава вярна през следващите 50 години, последните от тях – като вицепрезидент.
Гройсман развива собствен стил в парфюмерията. Тя опростява композицията и я изгражда около няколко основни нотки, които се преливат плавно една в друга. Любимата ѝ съставка е розата и я включва в почти всичките си парфюми, често в комбинация с праскова или кайсия, която дава характерната за почерка ѝ женствена мекота.
Големият удар на София Гройсман е през 1990 г. с Tresor – аромат, любим на поколения жени и един от най-харесваните парфюми въобще, продажбите му са рекорд, сравним единствено с този на Chanel No 5.
„Всъщност създадох този аромат за себе си. Като се разхождах по улиците, хората ме спираха и ме питаха с какъв парфюм съм. А когато отидох в Париж да преговарям с Lancome за новия аромат, който трябваше да създам за тях, веднага ме попитаха с какво съм. Отговорих, че съм с мой собствен парфюм, а те толкова го харесаха, че той се превърна в основата, около която изградихме формулата на Tresor“, разказва тя историята на най-известния си парфюм.
През годините Гройсман работи с много американски и европейски компании и създава за тях парфюми, които се превръщат в хит, а впоследствие и в класика. Но макар да е гражданин на света, така и не забравя родната земя и нейния аромат.
„Нямаше да стана световноизвестен парфюмерист, ако не бях родена в Беларус. В тежките времена на детството ми, когато цветята бяха единствените ми играчки, особено силно се е отпечатал в спомените ми ароматът на виолетките. Родината ми има чист въздух и земя, чисти улици. Аз нося тази чистота в себе си. Хората са добронамерени и си помагат, като едно голямо семейство са. Заради това за мен ароматът на Беларус е прозрачност, свежест и доброта“, казва тя.
Идеята да превърне този аромат в парфюм хрумва на Гройсман през 2006 г., когато посещава родината си за първи път след напускането ѝ. Шест години по-късно той вече е факт и носи името „Белая Русь“ или Desir Coulant за западния пазар.
В личния си живот София не е щастлива. Запознава се с бъдещия си съпруг в Полша, докато учи в техникум, а по-късно семействата Ходош (както е моминското ѝ име) и Гройсман емигрират заедно в САЩ. Следва брак, ражда се дете, но отношенията не вървят. Докато София прекарва дни и нощи в лабораторията, мъжът ѝ се пристрастява към хазарта. Тя търпи в името на сина си, но когато той пораства, най-накрая се развежда. В интервюта признава, че се е разминала с любовта в този живот и така и не е успяла да намери мъж, съвършен като баща ѝ. Търси утеха в работата и я намира заедно с признание и куп награди. А що се отнася до любовта… тя може да се усети и да се помирише във всеки един от нейните парфюми.
