Как се срещнахте – ти ли ги потърси, те ли теб? Покрай кръговете от родители, покрай различни деца, които са били при тях. Честно казано, дори не помня как точно се случи. Аз ходех буквално от врата на врата и питах искате ли да работите това. Някои просто казаха искам. Удивително е, че говорим за университетски кадри в своята област. Намерихме се с тези хора. И една от целите на нашето сдружение е да разширяваме кръга от специалисти, склонни да работят и да помагат на родителите. Да търсят биологичните проблеми в развитието и да ги отстраняват. Не е тайна за никого, че тече самолечение. Родителите четем изследвания, виждаме някакви отклонения, правим каквото можем сами.
Мисията на организацията ни е да популяризираме информация за биологичните причини за невроразвитийните разстройства като аутизъм, хиперактивност с дефицит на внимание и други проблеми в развитието, както и да служим като връзка между родители и прогресивни членове на медицинската общност.
Друга цел е да подкрепим културата на ранното оценяване на развитието още преди втората година на детето, но не „на око“, а с обективни сертифицирани тестове. Това е безкрайно важно, защото често при нас идват родители на деца на над 3, дори 4 години, които дълго са били успокоявани, че детето ще проговори изведнъж с цели изречения. Целта на тестовете е обективно, с графика на развитието, да покажат на родителите, че закъснението в речта е придружено от множество други забавяния и има нужда от активни действия. Ходим из малки населени места и изнасяме лекции за родители и специалисти по тези теми. Отчитаме се на Агенцията по качеството на социалните услуги, имаме лиценз.
Кажи ми как протичат най-общо консултациите и терапията на проблемите в детското развитие? Колкото е просто, толкова е и сложно. Обикновено консултацията стартира с обективен тест за развитие и после преминаваме към събиране на информация за особеностите на детето. Повечето родители на деца в аутистичния спектър ще кажат, че то яде ограничен брой храни. Че не спи добре – заспива трудно, буди се през нощта, скърца със зъби. Че има атопичен дерматит, че се изхожда трудно или диарично. Нашата цел е да открием причините в организма, които едновременно причиняват телесните страдания на децата в аутистичния спектър, защото те имат много страдания, и те пряко рефлектират върху начина, по който реагира централната нервна система.
Първоначалната консултация я водя аз, правя обективни тестове, след това резултатите се разглеждат екипно. Най-общо казано, когато стане ясно, че едно дете е в аустистичния спектър – а то е там от самото си раждане, множество биологични цикли в организма са се объркали. Има значителни нарушения в червата и чревно-мозъчната ос. В червата има тежък възпалителен процес, пропускливи черва, нарушения по невромедиацията – серотонин, хистамин, глутамат, GABA са на салата. Няма как централната нервна система да функционира правилно, ако невротрансмитерите не функционират. Винаги виждаме някаква степен на акмулирани тежки метали. Грешка в метилацията – твърде ниска или на високи обороти. Митохондриални дисфункции – тази част от клетката, която отговаря за енергийната продукция, също и оксидативен стрес. Нарушения в начина, по който функционира имунната система и триптофановият метаболизъм. Хранителни непоносимости. И още, и още. Трябва да открием всички тези неща в мъничкото телце и да ги отстраним. Стартирайки обичайно от червата и чревно-мозъчната ос, защото ако не пипнем там, нищо не се получава. Когато ги отстраним, детенцето започва да идва на себе си.
Има ли значение как е протекло раждането на едно дете за това, което то после може да прояви като симптом на аутизъм? Нещото, което пропуснах, а има отношение към този въпрос, е, че всичките разнопосочни симптоми, които споменах, ги проследяваме до генетичен произход. Множество гени вродено не са функционирали така, както трябва, за да се случи развитието. Колкото до секцио или нормално раждане, при което може да възникнат усложнения, нямат чак такова значение – белята вече е станала вътреутробно. Заради изключително замърсения свят, в който живеем, заради факта, че в храната вече няма храна, заради факта, че майките имат ендокринни нарушения, за които никой не ги кара да се изследват. Малцина се лекарите, които изпращат жените да проверят щитовидната си жлеза или инсулиновата резистентност още на етап планиране на бебе. Та като говорим за раждане, питаме за кървене по време на бременността, за рязко качване на тегло, за високо кръвно, за прееклампсия или гестационен диабет. Понякога няма нищо такова. Много от майките обаче разказват, че тръгва естествено раждане неуспешно и се пристъпва към спешно секцио. Или бебето е било с ниско телесно тегло, с някакъв вид вътреутробна инфекция. Всичко това има значение. По същия начин, по който много малки бебета са с тежък запек или показват атопичен дерматит, много рано правят бронхиолити, трудно понасят захранването.
Какви изследвания назначавате на децата и кой ги заплаща? Избираме едно изследване, от което да започнем. То обикновено ни навежда в други две-три посоки, проверяваме и там. Много е важно откъде ще тръгнеш и как ще закърпиш първия проблем. Сенчестата страна на метода е, че абсолютно никой не поема изследванията на родителите. А са скъпи. Правят се в чужбина на небългарски цени.
Защо в чужбина, а не в тукашни лаборатории? Защото няма такива, работещи по определените показатели. Научната общност не е убедена, че трябва да се направят такива лаборатории. Аз също изпращам на четири месеца все още материал за изследвания на Томас. Слава Богу, има лаборатории посредници у нас, които се грижат пробите да достигнат добре съхранени в лабораторията в чужбина.
Кажи ми каква беше терапията на Томас и как я прие той? Излизането от аутистичния спектър обикновено изисква значителна корекция в храненето – глутен, млечни продукти, пакетирани и консервирани храни трябва да отпаднат. А много родители се затрудняват да изключат боклуците в шумящи пликчета. Когато трябваше да го сложим на диета без млечни и глутен, а това е все пак относително краткосрочна мярка, не е завинаги, Томас ядеше само две неща – възможно най-вредния пакетиран хляб и кисело мляко „Боженци“. Правехме безглутенов и го поръсвахме със сол. Докато терапията подейства и той се разяде.
В началото нито едно дете не харесва да приема добавки. Още повече че малките не могат да гълтат хапчета и трябва да им ги разтвориш, а вкусът е ужасен. Тръшкал се е и Томас, мрънкал е, но родителят трябва да постоянства. Не му е харесвало по колко време на ден се занимаваме с двигателни практики, с образователни. Но в момента е подготвен почти не по- зле от мен да чете изследванията си, да знае какво означават и какво трябва да приема. Даже по едно време беше изкушен да тръгне по този път. Математиката обаче надделя.
