Кога долу-горе се очакват първите признаци на промяна у едно дете в аутистичния спектър, подложено на терапията, която предлагате? Напредъкът е бавен, чудеса не стават дори от днес за другата или по-другата година. Възстановяването на дете от аутистичния спектър е дългосрочен проект. Промяна не само в неговия, а и на родителите начин на живот. Изтощително е, защото не е спринт, а маратон. В най-мрачните периоди от живота си съм си казвала, че най-скъпо струва на един родител цял живот да се грижи за дете, което няма да може да се грижи само за себе си. Слава богу, на мен не ми се наложи – синът ми е чудесен ученик, таекуондист, приятен за общуване човек, спокоен, конструктивен и миротворец. Нищо от това нямаше да се случи, ако не бях инвестирала 15 години в системна терапия на биологичните проблеми, довели до неговите затруднения.
Има ли все още хора, които не са убедени, че това е начинът да се помогне? Има. Системата е ригидна в цяла Европа. Удивително е, че всякакви портали за медицински изследвания се пръскат по шевовете от доклади за сложния биологичен мултифакторен генезис на аутизма и въпреки това множество професионални групи продължават да твърдят, че няма доказателства. Гугъл скалър ще ти каже, че има. Но голяма част от родителите са прогресивни, четат и търсят начини. Системата за здравни грижи им е длъжник.
Нашата организация съвместно със сериозни учени от български университети е част от усилието да има и български принос в проучванията на биологичните причини за проблемите в развитието. Обобщаваме нашите данни. Извличаме закономерности. Много се концентрираме и специализираме в ролята на червата и чревно-мозъчната ос. Микробиома и съотношенията между определени бактерии в него, които може да бъдат предикатор за аутистичен спектър. Невротрансмитери като хистамин и серотонин, които обичайно намираме в отклонения при нашите деца. Събираме и описваме информация, която международната научна общност намира за ценна и я публикува.
Къде в Европа се позиционира „Всяка дума“? В момента, в който си тръгнах от Белгия, медицинският подход към аутизма и развитийните затруднения там беше нула. Има острови на компетентност в Скандинавските страни, Испания, самотни сме, но все по-малко. В чисто научно отношение малко са европейските държави, които имат сериозни постижения и публикации. Създават се екипи за решаване на конкретен казус, да кажем например ролята на триптофана в развитийните проблеми. Но и ние сме малки – трима-четирима, като повечето от колегите се занимават и със съвсем други направления в медицината. Научната ни работа е отгоре на практическата и е абсолютно доброволна. СУ прави в момента някакви усилия в тази посока – създали са държавно подкрепен научен център, фокусиран повече върху генетиката. В Медицинския университет-Пловдив също се занимават с генетиката на аутистичния спектър. И това е чудесно.
Кои са в екипа на „Всяка дума“? Сърцевината на сдружение „Всяка дума“ сме Филиз Алендарова – хипербарен терапевт, и аз. През последните 11 години сме си сътрудничили със специалисти като доц. д-р Екатерина Иванова-Тодорова, д-р Мария Савчева, д-р Таня Кадийска, д-р Едуард Рослер.
Заедно с много сериозни български учени сме съавтори на научни публикации в престижни международни издания като Journal of Molecular Neuroscience, Nutrient, European Journal of Human Genetics, Nutrients. Фокусираме се основно върху ролята на червата, чревно-мозъчната ос, невротрансмитери като хистамин и серотонин и ключови съотношения на бактерии при невроразвитийните разстройства.
