С днешна дата сър Майкъл Кейн е една от най-големите звезди на старото, пък и на новото кино, на онова, което само британците могат да донесат в Холивуд – класа, стил, осанка, като добре отгледан жребец на тучна поляна. Неговата биография, която излезе на български – „Трябваше да взривим проклетите врати… и други житейски уроци“ (изд. Колибри), е просто един повод, за да ви кажем защо сър Майкъл Кейн заслужава цялото ви внимание – и на екран, и на хартия.
Кейн се ражда с името Морис Джоузеф Миклуайт в средата на март преди почти 88 (ще ги навърши тази година), в семейство от ниската работническа класа. Майка му е почасова чистачка и носач на рибния пазар. Мястото е Ротършир, Лондон. Подобно на много свои връстници от същата социална прослойка Майкъл, тогава Морис, напуска училище на 15 години, за да започне да работи. Никой сигурно не може да си представи, че този достолепен мъж с излъчване на благородник и джентълмен ще се блъска за нископлатена работа, но животът на Кейн се стича по този начин. Той хваща каквото му попадне, докато не става част от британската армия и не заминава за Корея, за да се сражава във войната. Три години отсъства от дома, за да се бие на живот и смърт. Когато се прибира у дома, вече е навършил 20 години. Намира си агент, сменя името си на Майкъл и придобива артистичната фамилия Кейн, по негов съвет, вдъхновен от военната драма „Бунтът на Кейн“.
В началото работи като асистент, докато не започва да се обучава и не се качва на сцена. В следващите няколко години Майкъл Кейн прави близо 100 роли и има няколко комерсиални успеха, точно толкова големи, за да му спечелят роля във военната драма „Зулу“, където вместо типичния войник от ниската класа, той решава да направи своя персонаж снобар и аристократ. Именно този филм му печели ролята, която го запраща директно в Холивуд – „Алфи“. Оттам насетне Майкъл Кейн става част от холивудското кино.
„Исках да огледам живота си от квартала Елефънт енд Касъл до Холивуд, от тариката женкар Алфи до Алфред, иконома на Батман, с всичките му успехи и провали, със забавните му мигове, както и с тези на страдания и борба, с комедията и драмата в него, с романтиката и трагедията му и да издиря сред всичко това уроците, които съм усвоил и желая да споделя не само с актьори в началото на попрището им, а с всички.“
Още с първото си пристигане в Ел Ей Майкъл Кейн се сблъсква с величествения Джон Уейн, който му казва: „Ти ще бъдеш звезда, хлапе. Но ако искаш да се задържиш звезда, запомни следното: говори тихо, бавно и не казвай много.“ Следвайки този принцип днес сър Майкъл Кейн има над 176 роли и е работил най-активно с режисьора Кристофър Нолан. Кариерата му обхваща повече от шест десетилетия. Носител е на награда „Сателит“, две награди БАФТА и три награди „Златен глобус“. Номиниран е за три награди „Еми“. А „Оскар“ печели два пъти: за най-добра поддържаща мъжка роля в „Хана и нейните сестри“на Уди Алън и за „Правилата на дома“ на Ласе Халстрьом.
Кейн е в стихията си в абсолютно различни роли, той добре познава цената на успеха – достигнал е върховете в своя занаят, започвайки по най-трудния начин. Както самият той признава: „Малките роли могат да доведат до големи неща. И ако достатъчно дълго вършите правилните неща, звездите най-сетне се подреждат във ваша полза.“
През 2015-а излиза статистика, според която филмите, в които Майкъл Кейн участва, са спечелили над 7,4 милиарда долара по целия свят. Той е класиран на девето място като най-печеливша касова звезда. Майкъл Кейн е един от няколкото актьори, номинирани за „Оскар“ за актьорско майсторство всяко десетилетие от пет последователни такива. Другите актьори с подобно постижение са само двама и това сър Лорънс Оливие и Мерил Стрийп.
Кейн е удостоен с Ордена на Британската империя през 1992-а и с рицарско звание от кралица Елизабет II през 2000 година, като това е признание за приноса му в киното и изкуството. Женил се е два пъти – за актрисата Патриша Хейнс в средата до края на 50-те и за сегашната си съпруга Шакира Кейн, с която са заедно от началото на 70-те години и до днес. От двете има по едно дете.
„Често ме питат какво бих посъветвал начинаещите актьори. От дълги години отговорът ми беше: „Никога не слушайте ветерани като мен“. И това е, защото преди Джон Уейн да ми поднесе мъдрото си напътствие, все питах по-възрастни актьори как да постъпя, а единственото, което чух от тях, бе, че е най-добре да се откажа. Но с напредването на възрастта ми започнах да размишлявам над живота си, както е обичай на старите хора. Осъзнах, че през шейсетте ми години във филмовия бизнес и 85 години живот съм получавал немалко полезни съвети – от Марлене Дитрих, Тони Къртис и Лорънс Оливие сред много други, – и си взех поука както от бляскавите си успехи, така и от катастрофалните провали. Взех да си мисля, че не е чак толкова разумно никога да не следваш съвети. Всъщност съветът ми би бил: не слушайте именно този съвет.“
