Сюрреализмът на Schiaparelli

Сюрреализъм в най-чист вид – така бихме определили колекцията haute couture пролет/лято 2021 на Schiaparelli. Творческият директор на модната къща Даниел Роузбъри е съумял да направи нещо скандално, провокативно и напълно в стила на Елза Скиапарели. Нещо, което Салвадор Дали би харесал.

Вижте някои от моделите и изработката им, която прилича повече на пърформънс:

https://www.youtube.com/watch?fbclid=IwAR0EHtTFByu9WKMLFwSIHcg20zdoy8NR-nzeVDOFYaIa0fxYBbh0yh1gxtg&v=0d010tVNnkU&feature=youtu.be

А в поредицата ни за легендарните съперничества ви запознаваме с войната между Скиапарели и Шанел, която ще остане в историята на модата.

Коко Шанел и Елза Скиапарели – две имена, без които светът нямаше да е същият. Ярки, независими личности, визионерки, които правят революция в модата, едни от най-влиятелните жени в периода между двете световни войни. И, разбира се, жестоки съперници. И докато Шанел получава признание и популярност, Скиапарели някак остава в нейната сянка през годините и днес за нея не знаем толкова много. Грешка, която трябва да се поправи.

Коко: кралицата на семплата елегантност

Габриел Шанел, известна като Коко, е родена на 19 август 1883 г. в Сомюр, градче в долината на Лоара (по-късно от суетност променя годината си на раждане на 1893). Сблъсква се от малка с ударите на съдбата – майка ѝ умира, когато е едва на 6 години, и петте деца остават на грижите на бащата. Той не успява да се справи с отглеждането и настанява част от тях при роднини, а малката Габриел – в католическо сиропиталище. Там тя се научава да шие – умение, което ще определи целия ѝ бъдещ живот.

На 18 години Габриел напуска сиропиталището и си намира работа като шивачка. По това време се запознава с милионера плейбой Етиен Балзан, с когото започва любовна връзка. Балзан ѝ осигурява луксозен живот и я въвежда в елита на френското общество. За да се развлича, Габриел започва да изработва и да украсява шапки и скоро хобито ѝ се превръща в професия. С финансовата помощ на Балзан тя открива първия си магазин в Париж и макар той да не просъществува дълго заради непосилните наеми, провалът само амбицира младата жена още повече.

В навечерието на Първата световна война Шанел среща Артър „Бой“ Кейпъл, приятел на Балзан, който се превръща в голямата ѝ любов. И макар той да се жени за друга, връзката с него, както и трагичната му смърт при катастрофа белязват целия живот на Коко (самата тя никога не се омъжва въпреки многобройните си любовни връзки). Бой е точно мъжът за нея – дързък, нестандартен, рисков играч с остър ум, който я насърчава да развие таланта си и да не се страхува да бъде различна. С негова подкрепа Шанел отваря втория си магазин в Довил, където заради войната са се преместили доста парижанки.

През 1920 г. Коко прави нещо нечувано – отхвърля желязната хватка на корсета и създава дамски дрехи със свободна линия от тъкани, обичайно използвани за мъжко облекло. Този спокоен лежерен стил, позволяващ повече движение, бързо става популярен сред по-напредничавите и еманципирани жени, които искат да водят активен начин на живот. Самата тя се превръща в модна икона с характерния си вид – къса коса, перли и дрехи с изчистени кройки,  а марката Chanel става еталон за елегантност за следващите десетилетия.

През 1922 г. Шанел пуска легендарния си парфюм Chanel No. 5, който продължава да е един от най-популярните аромати и до днес. Няколко години по-късно лансира малката черна рокля и знаковото си късо сако от  туид без яка. И двете все още продължават да са част от всяка колекция на модната къща и неин подпис. На Коко дължим още дамския панталон, обувките без пета в черно и бежово, малките чанти с верижка, нанизите от перли. Дължим обаче и нещо много повече – свободата, която ни даде, и самочувствието да се обличаме така, както ни е удобно, без да се съобразяваме особено с традициите и общественото мнение. 

Коко Шанел не спира да работи до смъртта си през 1971 г., а модната ѝ къща продължава да процъфтява, съчетавайки характерния стил със съвременните тенденции.

Елза: музата на сюрреалистите

За разлика от Габриел Елза е с аристократично потекло. Родена е в Рим на 10 септември 1890 г. Отраства в палацо и получава блестящо образование, но от малка е своенравна и ексцентрична, което кара родителите ѝ да я местят от пансион в пансион. Увлича се от рисуване и скулптура и на един бал се появява с парче плат, увито около тялото вместо рокля. Може да се каже, че това е и първият ѝ опит в модата.

На 18 години Елза се влюбва в доста по-възрастния от нея граф Уилям де Вент де Керлор и се омъжва за него въпреки несъгласието на родителите си. Двамата се местят в Ню Йорк, където тя ражда дъщеря си – за жалост, с тежко заболяване. Съпругът ѝ пък ѝ сервира изневяра след изневяра, така че в крайна сметка младата италианка се развежда и заминава за Париж с дъщеря си. Животът ѝ не е никак лек – пише, превежда, работи каквото намери, за да може да се грижи за детето. Опитва се да започне работа в няколко модни къщи, но без успех. Междувременно обаче се сближава с артистичната бохема на Париж – Жан Кокто, Пабло Пикасо, Андре Бретон, Кристиян Бернар, Салвадор Дали, с когото са близки приятели и имат невероятна артистична колаборация. Всички те по-късно я вдъхновяват като дизайнер, а тя пък на свой ред вдъхновява тях.

През 1928 г. съдбата се усмихва на Скиапарели – както обикновено става, случайно. Тя среща своя позната, облечена в черен пуловер с интересна шарка във формата на бяла панделка около деколтето. Елза е впечатлена, издирва плетачката и поръчва същия и за себе си. Облича го на светско събитие и предизвиква фурор. Оттам нататък нещата бързо потръгват – богатите дами се влюбват в пуловера и Скиапарели наема жени, които да плетат, а малко по-късно отваря и собствен магазин с името Pour le Sport. Започва да произвежда удобни, практични дрехи за спорт, плаж и за всеки ден.

През 1929 г. Скиапарели създава бански костюм от две части в телесен цвят, с което шокира консервативните и привлича разкрепостените. Същата година измисля нещо друго революционно – костюм от шест части – рокля, пола, сако, панталон, които може да се комбинират по различен начин помежду си за различни случаи.

Но това, с което ще бъде запомнена Скиап, както я наричат, е нейната екстравагантност. Тя съчетава черни рокли с ярки чорапогащи, изобретява подплънките за рамене, експериментира с цветове и материи. Лансира „шокиращото розово“, останало в историята като „Скиапарели розово“. Близкото ѝ приятелство и сътрудничество със Салвадор Дали води до създаването на сюрреалистични модели като чанта с формата на телефон, ръкавици със залепени нокти, шапки с формата на обувка, на пържола или на фунийка за сладолед и още, и още. Най-известна обаче е знаменитата рокля с омар, носена от Уолис Симпсън, дотогава вярна клиентка на Шанел. Говори се, че точно това е капката,  която прелива чашата на враждата между двете модни легенди.

Един куп важни персони са сред клиентките на Скиап – Грета Гарбо, Марлене Дитрих, Мей Уест и Катрин Хепбърн. След Втората световна война обаче екстравагантността на нейните модели изглежда някак неуместна и полека-лека остава на заден план. През 1953 г. модната къща е принудена да затвори поради фалит. Елза умира 20 години по-късно и я погребват в костюм в любимото ѝ „шокиращо розово“.

Черно срещу розово

Днес считаме линията на Chanel за класика, но за времето си тя е революционна. В епоха, в която повечето жени са пристегнати в корсети и дантели, Коко лансира удобни дрехи, заети от мъжкия гардероб – панталони и меки плетени пуловери. През 20-те години на миналия век тя вече е знаменитост и некоронована кралица на модата с куп влиятелни приятели. Точно тогава обаче в Париж се появява ново момиче, което, изглежда, ще ѝ оспори титлата.

Както обикновено се случва при враждите, Коко и Скиап имат доста общи неща. И двете са силни, независими и амбициозни жени, решени да успеят в един мъжки свят, и неособено щастливи в личния си живот. Извън това обаче са пълни противоположности. Елза е аристократка със свободен достъп до висшето общество на Париж. Габриел пък е с бедно потекло и минало на държанка, което предизвиква неодобрение. Елза живее самотен и затворен живот в грижи за болната си дъщеря, а Габриел постоянно сменя богатите си и известни любовници (понякога разнообразявайки ги с жени).

По отношение на модата също са противоположности, но този път е обратното – Шанел се придържа към семплата и елегантна линия и пастелните тонове, докато Скиапарели предпочита по-скандалното и ексцентричното, ярките цветове (Шанел нарича нейния любим цвят „избиващо зъбите розово“).

Конфликтът между двете е повод за много клюки и сплетни през 20-те и 30-те години на ХХ век. Говори се, че на един прием Коко нарочно събаря свещ и подпалва роклята на Елза, а на друг подпъхва под своята съперница прясно боядисан стол. Скиапарели пък включва образа на французойката в карикатурите си. Елза презрително нарича Коко „онази занаятчийка“, а Коко говори за Елза като за „онази италианска художничка“. Двете си крадат клиентки, шивачки и майстори. Шанел е близка с целия парижки артистичен елит допреди появата на Скиапарели и се чувства обидена и предадена, когато те се сприятеляват с по-ексцентричната и кореспондираща с духа на сюрреализма италианка. Същото се получава и с холивудските звезди, за които модата на Шанел изглежда прекалено скучна и затова се обръщат към по-театралния стил на Скиапарели. И сякаш за да доналее масло в огъня, през 1934 г. списание Time слага Елза на корицата си. Това е първият път, в който на дизайнер е оказана такава чест.

Втората световна война слага финал (временно) на войната между модните икони. И двете прекратяват бизнеса си. След края ѝ обаче Шанел отново излиза на сцената с нова колекция в черно-бяло, която се приема добре и бъдещето на модната къща е спасено. Не същото може да се каже за Скиапарели, която фалира в началото на 50-те. Семплият и изчистен силует се оказва по-устойчив във времето и модите от екстравагантно-артистичния. Изглежда, войната е спечелена от Шанел… поне за следващите 60 години. През 2013 г. марката  Schiaparelli е възстановена и отново се върна на модния подиум, след като десетилетия наред служи за вдъхновение на други дизайнери. Както се казва, ръкавицата (със залепени нокти) е хвърлена. Кой ще е финалният победител? Имаме много време да разберем.

Spread the love
More from Дона Делова
Бритни Спиърс по спиралата надолу
През последните месеци позабравеното име на Бритни Спиърс отново се завъртя из...
Read More
0 replies on “Сюрреализмът на Schiaparelli”