Сюрреализмът на Schiaparelli

Сюрреализъм в най-чист вид – така бихме определили колекцията haute couture пролет/лято 2021 на Schiaparelli. Творческият директор на модната къща Даниел Роузбъри е съумял да направи нещо скандално, провокативно и напълно в стила на Елза Скиапарели. Нещо, което Салвадор Дали би харесал.

Вижте някои от моделите и изработката им, която прилича повече на пърформънс:

https://www.youtube.com/watch?fbclid=IwAR0EHtTFByu9WKMLFwSIHcg20zdoy8NR-nzeVDOFYaIa0fxYBbh0yh1gxtg&v=0d010tVNnkU&feature=youtu.be

А в поредицата ни за легендарните съперничества ви запознаваме с войната между Скиапарели и Шанел, която ще остане в историята на модата.

Коко Шанел и Елза Скиапарели – две имена, без които светът нямаше да е същият. Ярки, независими личности, визионерки, които правят революция в модата, едни от най-влиятелните жени в периода между двете световни войни. И, разбира се, жестоки съперници. И докато Шанел получава признание и популярност, Скиапарели някак остава в нейната сянка през годините и днес за нея не знаем толкова много. Грешка, която трябва да се поправи.

Коко: кралицата на семплата елегантност

Габриел Шанел, известна като Коко, е родена на 19 август 1883 г. в Сомюр, градче в долината на Лоара (по-късно от суетност променя годината си на раждане на 1893). Сблъсква се от малка с ударите на съдбата – майка ѝ умира, когато е едва на 6 години, и петте деца остават на грижите на бащата. Той не успява да се справи с отглеждането и настанява част от тях при роднини, а малката Габриел – в католическо сиропиталище. Там тя се научава да шие – умение, което ще определи целия ѝ бъдещ живот.

На 18 години Габриел напуска сиропиталището и си намира работа като шивачка. По това време се запознава с милионера плейбой Етиен Балзан, с когото започва любовна връзка. Балзан ѝ осигурява луксозен живот и я въвежда в елита на френското общество. За да се развлича, Габриел започва да изработва и да украсява шапки и скоро хобито ѝ се превръща в професия. С финансовата помощ на Балзан тя открива първия си магазин в Париж и макар той да не просъществува дълго заради непосилните наеми, провалът само амбицира младата жена още повече.

В навечерието на Първата световна война Шанел среща Артър „Бой“ Кейпъл, приятел на Балзан, който се превръща в голямата ѝ любов. И макар той да се жени за друга, връзката с него, както и трагичната му смърт при катастрофа белязват целия живот на Коко (самата тя никога не се омъжва въпреки многобройните си любовни връзки). Бой е точно мъжът за нея – дързък, нестандартен, рисков играч с остър ум, който я насърчава да развие таланта си и да не се страхува да бъде различна. С негова подкрепа Шанел отваря втория си магазин в Довил, където заради войната са се преместили доста парижанки.

През 1920 г. Коко прави нещо нечувано – отхвърля желязната хватка на корсета и създава дамски дрехи със свободна линия от тъкани, обичайно използвани за мъжко облекло. Този спокоен лежерен стил, позволяващ повече движение, бързо става популярен сред по-напредничавите и еманципирани жени, които искат да водят активен начин на живот. Самата тя се превръща в модна икона с характерния си вид – къса коса, перли и дрехи с изчистени кройки,  а марката Chanel става еталон за елегантност за следващите десетилетия.

През 1922 г. Шанел пуска легендарния си парфюм Chanel No. 5, който продължава да е един от най-популярните аромати и до днес. Няколко години по-късно лансира малката черна рокля и знаковото си късо сако от  туид без яка. И двете все още продължават да са част от всяка колекция на модната къща и неин подпис. На Коко дължим още дамския панталон, обувките без пета в черно и бежово, малките чанти с верижка, нанизите от перли. Дължим обаче и нещо много повече – свободата, която ни даде, и самочувствието да се обличаме така, както ни е удобно, без да се съобразяваме особено с традициите и общественото мнение. 

Коко Шанел не спира да работи до смъртта си през 1971 г., а модната ѝ къща продължава да процъфтява, съчетавайки характерния стил със съвременните тенденции.

Елза: музата на сюрреалистите

За разлика от Габриел Елза е с аристократично потекло. Родена е в Рим на 10 септември 1890 г. Отраства в палацо и получава блестящо образование, но от малка е своенравна и ексцентрична, което кара родителите ѝ да я местят от пансион в пансион. Увлича се от рисуване и скулптура и на един бал се появява с парче плат, увито около тялото вместо рокля. Може да се каже, че това е и първият ѝ опит в модата.

На 18 години Елза се влюбва в доста по-възрастния от нея граф Уилям де Вент де Керлор и се омъжва за него въпреки несъгласието на родителите си. Двамата се местят в Ню Йорк, където тя ражда дъщеря си – за жалост, с тежко заболяване. Съпругът ѝ пък ѝ сервира изневяра след изневяра, така че в крайна сметка младата италианка се развежда и заминава за Париж с дъщеря си. Животът ѝ не е никак лек – пише, превежда, работи каквото намери, за да може да се грижи за детето. Опитва се да започне работа в няколко модни къщи, но без успех. Междувременно обаче се сближава с артистичната бохема на Париж – Жан Кокто, Пабло Пикасо, Андре Бретон, Кристиян Бернар, Салвадор Дали, с когото са близки приятели и имат невероятна артистична колаборация. Всички те по-късно я вдъхновяват като дизайнер, а тя пък на свой ред вдъхновява тях.

През 1928 г. съдбата се усмихва на Скиапарели – както обикновено става, случайно. Тя среща своя позната, облечена в черен пуловер с интересна шарка във формата на бяла панделка около деколтето. Елза е впечатлена, издирва плетачката и поръчва същия и за себе си. Облича го на светско събитие и предизвиква фурор. Оттам нататък нещата бързо потръгват – богатите дами се влюбват в пуловера и Скиапарели наема жени, които да плетат, а малко по-късно отваря и собствен магазин с името Pour le Sport. Започва да произвежда удобни, практични дрехи за спорт, плаж и за всеки ден.

През 1929 г. Скиапарели създава бански костюм от две части в телесен цвят, с което шокира консервативните и привлича разкрепостените. Същата година измисля нещо друго революционно – костюм от шест части – рокля, пола, сако, панталон, които може да се комбинират по различен начин помежду си за различни случаи.

Но това, с което ще бъде запомнена Скиап, както я наричат, е нейната екстравагантност. Тя съчетава черни рокли с ярки чорапогащи, изобретява подплънките за рамене, експериментира с цветове и материи. Лансира „шокиращото розово“, останало в историята като „Скиапарели розово“. Близкото ѝ приятелство и сътрудничество със Салвадор Дали води до създаването на сюрреалистични модели като чанта с формата на телефон, ръкавици със залепени нокти, шапки с формата на обувка, на пържола или на фунийка за сладолед и още, и още. Най-известна обаче е знаменитата рокля с омар, носена от Уолис Симпсън, дотогава вярна клиентка на Шанел. Говори се, че точно това е капката,  която прелива чашата на враждата между двете модни легенди.

Един куп важни персони са сред клиентките на Скиап – Грета Гарбо, Марлене Дитрих, Мей Уест и Катрин Хепбърн. След Втората световна война обаче екстравагантността на нейните модели изглежда някак неуместна и полека-лека остава на заден план. През 1953 г. модната къща е принудена да затвори поради фалит. Елза умира 20 години по-късно и я погребват в костюм в любимото ѝ „шокиращо розово“.

Черно срещу розово

Днес считаме линията на Chanel за класика, но за времето си тя е революционна. В епоха, в която повечето жени са пристегнати в корсети и дантели, Коко лансира удобни дрехи, заети от мъжкия гардероб – панталони и меки плетени пуловери. През 20-те години на миналия век тя вече е знаменитост и некоронована кралица на модата с куп влиятелни приятели. Точно тогава обаче в Париж се появява ново момиче, което, изглежда, ще ѝ оспори титлата.

Както обикновено се случва при враждите, Коко и Скиап имат доста общи неща. И двете са силни, независими и амбициозни жени, решени да успеят в един мъжки свят, и неособено щастливи в личния си живот. Извън това обаче са пълни противоположности. Елза е аристократка със свободен достъп до висшето общество на Париж. Габриел пък е с бедно потекло и минало на държанка, което предизвиква неодобрение. Елза живее самотен и затворен живот в грижи за болната си дъщеря, а Габриел постоянно сменя богатите си и известни любовници (понякога разнообразявайки ги с жени).

По отношение на модата също са противоположности, но този път е обратното – Шанел се придържа към семплата и елегантна линия и пастелните тонове, докато Скиапарели предпочита по-скандалното и ексцентричното, ярките цветове (Шанел нарича нейния любим цвят „избиващо зъбите розово“).

Конфликтът между двете е повод за много клюки и сплетни през 20-те и 30-те години на ХХ век. Говори се, че на един прием Коко нарочно събаря свещ и подпалва роклята на Елза, а на друг подпъхва под своята съперница прясно боядисан стол. Скиапарели пък включва образа на французойката в карикатурите си. Елза презрително нарича Коко „онази занаятчийка“, а Коко говори за Елза като за „онази италианска художничка“. Двете си крадат клиентки, шивачки и майстори. Шанел е близка с целия парижки артистичен елит допреди появата на Скиапарели и се чувства обидена и предадена, когато те се сприятеляват с по-ексцентричната и кореспондираща с духа на сюрреализма италианка. Същото се получава и с холивудските звезди, за които модата на Шанел изглежда прекалено скучна и затова се обръщат към по-театралния стил на Скиапарели. И сякаш за да доналее масло в огъня, през 1934 г. списание Time слага Елза на корицата си. Това е първият път, в който на дизайнер е оказана такава чест.

Втората световна война слага финал (временно) на войната между модните икони. И двете прекратяват бизнеса си. След края ѝ обаче Шанел отново излиза на сцената с нова колекция в черно-бяло, която се приема добре и бъдещето на модната къща е спасено. Не същото може да се каже за Скиапарели, която фалира в началото на 50-те. Семплият и изчистен силует се оказва по-устойчив във времето и модите от екстравагантно-артистичния. Изглежда, войната е спечелена от Шанел… поне за следващите 60 години. През 2013 г. марката  Schiaparelli е възстановена и отново се върна на модния подиум, след като десетилетия наред служи за вдъхновение на други дизайнери. Както се казва, ръкавицата (със залепени нокти) е хвърлена. Кой ще е финалният победител? Имаме много време да разберем.

Spread the love
More from Дона Делова
Зехтинът, течното злато на юга
Когато си мислите за Средиземноморието, какви образи изникват в ума ви? Със...
Read More
0 replies on “Сюрреализмът на Schiaparelli”