С каравана до края на света

Да посрещаш слънцето от пясъка, върху който е опъната палатката или е застопорен кемперът ти, е новият лукс в летуването. Вече дори богатите избират номадския живот с неговите предимства и недостатъци

Реша ли да почивам, то задължително го правя с набор книги на тишина, спокойствие, с покрив над главата и задължителната баня… Имам и условие – тя трябва да е вътре! Не обичам лукса, просто предпочитам комфорта. И все още не съм готова да заложа на летуването, станало толкова модерно напоследък – на каравана или дори на палатка.

Година след година мои приятели все по-често предпочитат да прекарват отпуска си на каравани. Твърдят, че преживяването „море на каравана“ е „най-спокойното нещо, което може да ти се случи“.

Моя позната, от две години горд собственик на каравана, казва: „Идеята е винаги да се чувстваш у дома си, дори и в най-затънтените кътчета на света.“ Много от хората, които летуват така, вече са си купили каравани или кемпери, защото напоследък „да си наемеш става все по-трудно“. Броят  на къмпингите расте със скоростта, с която родното крайбрежие бърза да се бетонира. Новият тип летуващ човек иска да прибере малкото си багаж в една чанта и да сложи всичко необходимо в една голяма кола. Да я застопори на пясъка и да не я помръдва цяло лято. Или пък да обикаля с нея където му видят очите.

На неговите нужди отговарят обновените стари и никнещите нови къмпинги. Ще срещнете голяма част от родния елит, спрете ли на някой от тях. Но все още Европа и най-вече Гърция ни водят по точки. Топлата ни съседка може да се похвали с едни от най-добрите къмпинги край морето и единственото, което човек трябва да направи, е да си занесе една раница с пет парцала и е готов. Дори и каравана не ви трябва. Там си имат. Ако все пак искате да дойдете със своя, предлага се и тази опция.

Един от любимите ми аспекти на този тип летуване е преобръщането на представите за лукс. Моя приятелка, работохолик и любител на комфортния и улегнал живот, преди няколко години заяви, че отива на каравана. Разбира се, отиде „подготвена“ с куфар с колелца и едно телефонно обаждане до позната, която си беше наела стая в хотел наблизо. „Казах й, че ще издържа само ден-два, след това ще й звънна, за да дойде да ме прибере в хотела.“ Десет дни по-късно с кърпа на главата, приятно опечена, седнала на плажа, моята приятелка работохолик  отказваше да помръдне от къмпинга. Оттогава не е помисляла за хотел. Имам още такива истории. Хора, обърнали виждането си за летуване, изкарват месеци сред пясъка в безметежно лятно стоене. Дори имам приятел, който гордо ме покани в своята палатка „последен модел”, където съм щяла „да се чувствам много комфортно”. И как не – палатката му, повече наподобяваща надуваема къща, има дори климатик!

 Да си призная, замислих се за момент. Но после се отказах… Какъв е смисълът да ходиш на къмпинг, ако той не е точно къмпинг, а някаква негова подобрена версия, но не е точно хотел, ами нещо между двете… Избери едното и живей щастливо.

В началото на миналото лято моя близка, която живее със съпруга и дъщеря си в Лондон, реши да направи първото си семейно пътешествие из Европа. С каравана. С дете на две години. Тръгнаха от Великобритания с ферибота и акостираха в Сардиния. Потеглиха от Франция и минаха през Хърватия, Черна Гора, Гърция, а след това и Италия. В Сардиния прекараха най-много време, защото и двамата с мъжа й обичат да карат кайт сърф, а там по нейните думи е едно от най-добрите места за това. На въпроса как са организирали всичко и колко време са прекарвали на различните места, тя ми отговори: „Бяхме си начертали груб план откъде да тръгнем и накъде да потеглим, защото все пак сме с малко дете. Но не мислехме за времето. Ако някъде ни харесваше – оставахме по-дълго, ако ли не – няколко дни и потегляхме.” Два месеца и половина по-късно, обиколили  близо 10 държави, те се прибраха вкъщи. Казаха, че им е струвало доста пари, но са ги набавили, отдавайки апартамента си в Лондон под наем. И че догодина може да пробват пак. С каравана.

Забелязвам, че когато човек открие къмпинга, палатката, караваната, започва бурно да отрича стария начин на почивка. Къмпингарите  твърдят, че само така релаксират от градската среда – с бара на плажа, тентата над главата, бирата в ръката, децата (ако има такива) – някъде из пясъка. Заради усещането за свобода, заради момента, в който сутрин се събуждаш от шума на вълните и те са пред погледа ти, когато отвориш очи. Заради много по-непринуденото общуване с всички останали на къмпинга – познати и непознати.

Това ли е наистина най-пълноценната почивка? Гледайки цените, започваш да се замисляш – не струва ли наемът на една каравана за 5 до 10 дни почти, пък и повече от стая в приличен хотел? Ако решиш да наемеш каравана за цял сезон, излиза ти колкото покупката на една прилична кола втора ръка.

Един ден и аз си мечтая да пътувам с каравана из Европа. Засега обаче все още предпочитам да имам баня и тоалетна, която не се намира на пясъка или в гората. Искам да се излежавам в меко легло и никой непознат да не хърка на метри от мен. Това не е Сървайвър и няма задължителни условия. Може би тази година най-накрая ще приема поканата на моята приятелка да прекарам няколко безметежни дни на каравана с нея. Може да ми хареса, кой знае…     

Spread the love
Публикувано от
Още от Зорница Аспарухова

Оливия Колман: По-истинска от себе си

Ако още не сте я гледали в „Непознатата дъщеря“ на Маги Джиленхол...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ