С каравана до края на света

Да посрещаш слънцето от пясъка, върху който е опъната палатката или е застопорен кемперът ти, е новият лукс в летуването. Вече дори богатите избират номадския живот с неговите предимства и недостатъци

Реша ли да почивам, то задължително го правя с набор книги на тишина, спокойствие, с покрив над главата и задължителната баня… Имам и условие – тя трябва да е вътре! Не обичам лукса, просто предпочитам комфорта. И все още не съм готова да заложа на летуването, станало толкова модерно напоследък – на каравана или дори на палатка.

Година след година мои приятели все по-често предпочитат да прекарват отпуска си на каравани. Твърдят, че преживяването „море на каравана“ е „най-спокойното нещо, което може да ти се случи“.

Моя позната, от две години горд собственик на каравана, казва: „Идеята е винаги да се чувстваш у дома си, дори и в най-затънтените кътчета на света.“ Много от хората, които летуват така, вече са си купили каравани или кемпери, защото напоследък „да си наемеш става все по-трудно“. Броят  на къмпингите расте със скоростта, с която родното крайбрежие бърза да се бетонира. Новият тип летуващ човек иска да прибере малкото си багаж в една чанта и да сложи всичко необходимо в една голяма кола. Да я застопори на пясъка и да не я помръдва цяло лято. Или пък да обикаля с нея където му видят очите.

На неговите нужди отговарят обновените стари и никнещите нови къмпинги. Ще срещнете голяма част от родния елит, спрете ли на някой от тях. Но все още Европа и най-вече Гърция ни водят по точки. Топлата ни съседка може да се похвали с едни от най-добрите къмпинги край морето и единственото, което човек трябва да направи, е да си занесе една раница с пет парцала и е готов. Дори и каравана не ви трябва. Там си имат. Ако все пак искате да дойдете със своя, предлага се и тази опция.

Един от любимите ми аспекти на този тип летуване е преобръщането на представите за лукс. Моя приятелка, работохолик и любител на комфортния и улегнал живот, преди няколко години заяви, че отива на каравана. Разбира се, отиде „подготвена“ с куфар с колелца и едно телефонно обаждане до позната, която си беше наела стая в хотел наблизо. „Казах й, че ще издържа само ден-два, след това ще й звънна, за да дойде да ме прибере в хотела.“ Десет дни по-късно с кърпа на главата, приятно опечена, седнала на плажа, моята приятелка работохолик  отказваше да помръдне от къмпинга. Оттогава не е помисляла за хотел. Имам още такива истории. Хора, обърнали виждането си за летуване, изкарват месеци сред пясъка в безметежно лятно стоене. Дори имам приятел, който гордо ме покани в своята палатка „последен модел”, където съм щяла „да се чувствам много комфортно”. И как не – палатката му, повече наподобяваща надуваема къща, има дори климатик!

 Да си призная, замислих се за момент. Но после се отказах… Какъв е смисълът да ходиш на къмпинг, ако той не е точно къмпинг, а някаква негова подобрена версия, но не е точно хотел, ами нещо между двете… Избери едното и живей щастливо.

В началото на миналото лято моя близка, която живее със съпруга и дъщеря си в Лондон, реши да направи първото си семейно пътешествие из Европа. С каравана. С дете на две години. Тръгнаха от Великобритания с ферибота и акостираха в Сардиния. Потеглиха от Франция и минаха през Хърватия, Черна Гора, Гърция, а след това и Италия. В Сардиния прекараха най-много време, защото и двамата с мъжа й обичат да карат кайт сърф, а там по нейните думи е едно от най-добрите места за това. На въпроса как са организирали всичко и колко време са прекарвали на различните места, тя ми отговори: „Бяхме си начертали груб план откъде да тръгнем и накъде да потеглим, защото все пак сме с малко дете. Но не мислехме за времето. Ако някъде ни харесваше – оставахме по-дълго, ако ли не – няколко дни и потегляхме.” Два месеца и половина по-късно, обиколили  близо 10 държави, те се прибраха вкъщи. Казаха, че им е струвало доста пари, но са ги набавили, отдавайки апартамента си в Лондон под наем. И че догодина може да пробват пак. С каравана.

Забелязвам, че когато човек открие къмпинга, палатката, караваната, започва бурно да отрича стария начин на почивка. Къмпингарите  твърдят, че само така релаксират от градската среда – с бара на плажа, тентата над главата, бирата в ръката, децата (ако има такива) – някъде из пясъка. Заради усещането за свобода, заради момента, в който сутрин се събуждаш от шума на вълните и те са пред погледа ти, когато отвориш очи. Заради много по-непринуденото общуване с всички останали на къмпинга – познати и непознати.

Това ли е наистина най-пълноценната почивка? Гледайки цените, започваш да се замисляш – не струва ли наемът на една каравана за 5 до 10 дни почти, пък и повече от стая в приличен хотел? Ако решиш да наемеш каравана за цял сезон, излиза ти колкото покупката на една прилична кола втора ръка.

Един ден и аз си мечтая да пътувам с каравана из Европа. Засега обаче все още предпочитам да имам баня и тоалетна, която не се намира на пясъка или в гората. Искам да се излежавам в меко легло и никой непознат да не хърка на метри от мен. Това не е Сървайвър и няма задължителни условия. Може би тази година най-накрая ще приема поканата на моята приятелка да прекарам няколко безметежни дни на каравана с нея. Може да ми хареса, кой знае…     

Spread the love
Публикувано от
Още от Зорница Аспарухова

Страшни приказки за лека нощ

Те могат да изправят косите ви, да ви шокират, да ви разкъсат...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ