Една от най-големите звезди на модерното кино в няколко истории, вълнуващи колкото филмите, в които участва
Том Круз е нещо като последния екшън герой на старото комерсиално, бойно и злостно екшън кино в Холивуд. Аналогията с името на филма с участието на Арнолд Шварценегер не е случайна. Шварценегер снима филма в началото на 90-те години, когато е в пика на кариерата си, а екшън жанрът доминира. „Вече не ги правят като едно време“, биха въздъхнали някои. Том Круз обаче ги прави. И ги прави добре. „Топ Гън: Маверик“ е едно от доказателствата.
„Топ Гън“, Том Круз и Кан – една афера
Лазурният бряг жужеше в своя втори ден, когато се състоя премиерата на „Топ Гън: Маверик“. А единственото по-важното нещо от този филм беше появата на Том Круз. Том не е стъпвал в Кан от доста време. От времето, когато беше женен за Никол Кидман.
Посрещането на актьора от организаторите на фестивала и от феновете беше грандиозно дори и за традиционно високите стандарти на Кан – недвусмислено доказателство за изключителния статут на Круз като една от най-големите звезди на Холивуд. Малко преди премиерата на „Топ Гън: Маверик“, която беше ознаменувана и от специално авиошоу, в което изтребители кръстосваха небето, оставяйки следи в цветовете на френското знаме, Том Круз изненадващо получи и специална почетна „Златна палма“ за цялостно творчество. Най-голямата награда за него обаче дойде след последния кадър на филма, когато зрителите дадоха своята оценка с 5-минутни овации – сълзите в очите на актьора свидетелстваха за благодарността от топлото посрещане и гордостта от добре свършената работа на целия творчески и технически екип.
Ако се разровите в интернет, ще откриете специално видео, което ще ви отведе зад кулисите на снимачния процес на новия „Топ Гън“. В него се вижда доста тежкият, но изключително удовлетворяващ тренировъчен процес, през който преминават всички актьори, за да могат зрителите да получат максимално реалистично усещане за въздушните акробатики и битки. Самият Круз е категоричен, че не би снимал продължение на класиката от 1986 година, освен ако нямат отлична история и възможност да се качат в кабините на истински изтребители. Другите му условия са филмът да не се пуска на платформа, а само в кината и Вал Килмър да участва.
Отдаващ почит на предефиниралия екшън жанра оригинал на Тони Скот от 1986-а и заснет с най-новите достижения в кинотехнологиите, „Топ Гън: Маверик“ поразява със спиращи дъха, заснети в реална среда и без намесата на компютърно генерирани ефекти въздушни сцени и каскади, които, верен на неподражаемия си стил, Том Круз изпълнява сам.
Големите филмови успехи и много екшън
„Топ Гън“ е първият екшън на Том Круз, който преди това е покорил сърцата на публиката с „Рискован бизнес“ – емблематичната сцена с танцуващото му стегнато дупе, обуто в бели гащи, вече е фантазия за мнозина. „Топ Гън“ е първата заявка за доброто кино, което Круз тепърва ще прави. Филм за порастването и възмъжаването, за приятелството и големите отговорности в най-неочакваните моменти. Когато след „Топ Гън“ Круз снима „Цветът на парите“ с Мартин Скорсезе, е обявен за следващия Пол Нюман от самия Пол Нюман, с когото си партнират в спортната драма. На Круз не му трябва много, за да се настани в овакантеното от старата генерация място, и бързо сменя жанровата дефиниция на актьорските си способности. В три поредни години снима с трима големи режисьори – „Рейнман“ с Бари Левинсън, „Роден на четвърти юли“ с Оливър Стоун, който носи номинация за „Оскар“ на Круз (първата от общо три до момента), където от красавец той е готов да се превърне в парализиран ветеран от войната във Виетнам. И „Дни на грохот“ на Тони Скот – двамата работят за втори път заедно след „Топ Гън“ и това е филмът, завършващ арката на 80-те години, когато Том Круз набира скорост, за да се приземи гладко в 90-те и да направи едно десетилетие на филми, които определят както него и кариерата му, така и киното въобще.
Сериозните роли са умело комбинирани с добри публични прояви, с още две номинации за „Оскар“ (за „Джери Макгуайър“ и „Магнолия“) и с повече от успешно балансиране между тарикатлък, сексапил и екшън. Навлизайки в 90-те с нова 24-каратова усмивка, Том Круз снима „Фирмата“ – комерсиален трилър по книгата на Джон Гришам, и се появява като студения и коравосърдечен Лестат в „Интервю с вампир“. Днес вампирите на Ан Райс са смятани за crème de la crème на изкушаващите мъже от 90-те, но по онова време голямата звезда на филма е само и единствено Том Круз.
Само две години след вампирите Круз плавно пристъпва в жанра, който го прави мегазвезда днес – екшъна. „Мисията невъзможна“, предложен на Брайън де Палма, е първият продуцентски проект на Круз. Първи за поредицата, която преминава от малък на голям екран, и до днес си остава един от най-успешните трансфери, които бизнесът със забавления познава. Следват „Джери Макгуайър“, „Магнолия“ и еротичният трилър „Широко затворени очи“. Последният филм на Стенли Кубрик дефинира и разпадащия се брак на Том Круз и Никол Кидман. Около „Широко затворени очи“ има страшно много спекулации, но този шедьовър за лошия брак на една нещастна двойка е и една от последните сериозни роли на Круз.
Сциентология и три брака
В началото на 90-те, освен че успехът води Том Круз нагоре по стълбицата на Холивуд, се случват и две други важни неща – той официално се отказва от католическата вяра и се влива в редовете на сциентологията. И бракът му с Мими Роджърс е приключен и започва най-звездната му и успешна откъм публичност и кариера връзка с Никол Кидман. Следва и осиновяването на две деца.
Сциентологията страшно обърква феновете на Том Круз. Култ или църква е това течение… или може би учение? За кратък период Круз се превръща в лицето на сциентологията. Това не проработва добре нито за него, нито за църквата, затова бързо нещата биват потулени. Не че Том Круз се отказва от новата си вяра. Просто спира да говори за нея. Една от последните му публични прояви, свързани с църквата на новата вяра, бе в шоуто на Опра Уинфри, когато в изблик на радост заради църквата и заради третата си жена – Кейти Холмс, Круз реши да скача по дивана и да крещи. Това не беше прието особено добре.
Създадена през 50-те години от писателя фантаст Л. Рон. Хъбард, сциентологията има много специфични вярвания и ценностна система, които проповядва. За някои това си е чист култ, за други – начин на живот.
Том Круз бързо става един от най-близките и доверени хора на новия лидер на църквата на сциентологията – Дейвид Мискавидж. След като се развежда с Никол Кидман през 2001 г.– малко преди да направят 10 години брак, което според американското законодателство значи доживотна издръжка от страна на мъжа – Том Круз започва да излиза с доста по-младата от него Кейти Холмс. Венчава ги в Църквата на сциентологията Дейвид Мискавидж. Години по-късно Никол Кидман обясни, че Круз е отдръпнал от нея осиновените им деца Изабела и Конър и се опитва да ги превърне в последователи на новата вяра.
Кейти Холмс успява да издържи 6 години брак с Том Круз и му ражда дете – Сури Круз. Двамата се развеждат през 2012-а, като след развода си с него Кейти Холмс изпраща извинително писмо на една от жените, напуснали църквата и днес смятани за най-големите критици на течението на сциентологията – Лиа Ремини. Кейти прави опит да вдигне булото на църквата, като на няколко пъти разказва истории, в които е била принудена да направи нещо, но това бързо е потулено. И днес бившата на Круз не говори нито за него, нито за сциентологията. Макар никога да не е казвано публично, мнозина смятат, че причината за развода им е, че Кейти Холмс не иска дъщеря им Сури да стане член на сциентоложката секта и по всякакъв начин се опитва да я откъсне от тази среда.
Независимо от всичко това, от спорния характер на актьора и неговите лашкания между фантазията и реалността, за феновете Том Круз си остава въплъщение на изчезващ тип актьори – на екшън герои и секссимволи, на алфа мъжкари и мъже, готови да пораснат. Новите части на суперекшъна „Мисията невъзможна“, които ще са последни за Том Круз в ролята на агент Итън Хънт, са още едно доказателство. Да, не ги правят като едно време. Затова си имаме Том Круз.
