Практиките на Ваня Панамска лекуват дисбалансите в тялото, за да съхранят младостта и здравето
Когато ученикът е готов, учителят сам се появява. За пореден път се убеждавам в тази максима, докато слушам йога инструкторката Ваня Панамска и нейната любовна история с практиките на хормон йогата.
Връзката й с нея започва като проект за оцеляване, но днес е мисия за подобряване здравето на десетки жени с хормонални проблеми. От тежка менопауза, трудно забременяване, депресивни състояния през поликистоза, нарушаване на функцията на щитовидната жлеза и Хашимото, липса или нередовна менструация, лош сън Ваня помага на дами (и господа) да върнат контрола над тялото си. Този същия контрол, който самата тя губи преди осем години с навлизането в нов етап от живота си.
„Минаха повече от 8 години, откакто получих диагноза рак на гърдата. Буквално ден след като получих потвърждение на диагнозата си в клиника в Австрия, се събудих без дясна гърда. Започнах традиционно лечение – химиотерапия, лъчетерапия и хормонотерапия. И за съжаление тялото ми не прие добре този коктейл“, разказва Ваня.
Предистория на срещата ни за списание D!VA е, че посетих няколко от класовете й преди години. От любопитство какво е хормон йога. Упражненията не отговаряха на динамиката, с която бях свикнала тогава, и ги прекратих. Но идеята, че ще се върна към тях при нужда, не ме напусна. Завърна се първо след раждането на детето ми, когато се оказа, че щитовидната ми жлеза е „мръднала“. Тогава нямах време за упражнения, но малко по малко си припомних кои йога практики помагат за щитовидната жлеза. После отново спрях да практикувам, докато месеци след боледуване от коронавирус не се сдобих с безсъние. И решението да опитам с хормон йога се върна, за да ми разкаже цялата история за Ваня и за практиките й.
Когато ракът превзема ежедневието й, Ваня Панамска е само на 34, а второто й дете е на едва две годинки. Работи в голяма международна фирма и както сама се описва, е класически амбициозен корпоративен човек. Не признава умора, граници и не умее да слуша тялото си, което й дава отчаяни знаци, че се нуждае от внимание, грижа и женска енергия.
„Макар в последния етап на лечението си да се обърнах към алтернативната медицина, аз съм безкрайно благодарна на традиционната и на своя австрийски хирург. Убедена съм, че съвременният и бърз подход на лечение е ключов, но на мен ми липсваше холистичният елемент. И реших да си помогна, за да се възстановя“, обяснява йога инструкторката.
Във всеки етап на терапията тя изпитва почти постоянна физическа слабост и нежелание да излиза от дома си. Близките й се безпокоят, а лекуващият й лекар я насочва към класически айенгар йога практики. Така я побутва в посока, която Ваня ще приеме за своя нов път и стил на живот.
„Не можех да шофирам, постоянно ми се повръщаше, едва се движех, но този великолепен човек ме „изрита“ от леглото с думите, че трябва да водя нормален живот. Тогава ми се видя безчувствено да ме кара да практикувам йога. Инатът ми надделя и започнах редовни практики. Продължавах да съм зле, но вече изкарвах цял ден на крака, а не в леглото”, разказва Ваня.
Осъзнала благотворното въздействие на упражненията, се заема да се обучи за инструктор, а заравяйки се в теорията, търси и нови начини да подобри състоянието си. Когато трябва да започне хормонална терапия, категорично отказва. Недостатъците на лекарственото контролиране на живота й се виждат повече от преимуществата. А и вярва, че тялото е мъдро и с малко помощ може да влезе в баланс. Специалистите са категорично против експеримента й. Лекуващият й лекар в Австрия също има резерви, но Ваня е непреклонна.
„По време на лечението бяха спрели цикъла ми медикаментозно – стандартна процедура. Очакваше се той да се върне след края на инжекциите, но така и не се случи. Съдбата се намеси чрез моя приятелка, която ми изпрати една брошура на немски с упражнения за баланс на хормоните. Колко плаках и я захвърлях тази брошура, само аз си зная, но накрая след няколко седмици, цикълът ми се върна. Не зная дали беше заради упражненията. Може би просто му дойде времето. Но продължих да практикувам и резултатите показаха, че това е било правилното за мен“, разказва инструкторката.
Листовката, която променя играта за Ваня, съдържа практиката на бразилската йога учителка Дина Родригес. Открила хормон йога на 63 години, когато гинекологът й обръща внимание в колко добро състояние и баланс е нейното женско здраве. Дотогава бразилката се занимавала с различни йога течения. Усетила потенциално нова посока на развитие на практиките, Дина му предлага да й помогне да проучи връзката между йога упражненията и хормоните. Така през 90-те се ражда нейното учение за балансиране на тялото, доказано и изпитано с медицински мониторинг над жените, които го практикуват. В него по мек и нежен начин с упражнения, заимствани от йога, дихателни практики и даоистка техника се постига хармонизиране на хормоните в тялото. Доказателство, че работи, е фактът, че вече на почеве от 90 години Дина продължава да обучава и да разпространява знанията си.
„Когато изпитах ефекта от упражненията на Дина Родригес, се записах на нейния семинар в Чехия. Тогава тя беше на 93. Да видиш как тялото на такъв човек се движи, колко свеж е умът му, колко е жизнен и стегнат, те убеждава, че практиката носи здраве и дълголетие“, споделя Ваня.
