Италианският автор Якопо де Микелис гостува в България в средата на юни, за да представи дебютния си роман „Гарата“ – една история, която мога да представя като книга, която ще развълнува феновете на трилърите, но и почитателите на фентъзито и готик естетиката. „В романа има много теми и жанрове. Това е история на място, защото мястото е реално Централната гара в Милано, но това е и историята на една мистерия. Мистерия скрита дълбоко в гарата. История за връзка между баща и син. Последно, но не на последно място, това е и любовна история. В моя роман има трилър, приключенски елементи, готик тема и любов.“
„Гарата“, роман от над 700 страници, който се чете толкова бързо, колкото може да разгръщате, е ярък и кинематографичен разказ. Може би затова не е странно, че правата му вече са откупени и по книгата се работи, за да може тя в бъдеще да бъде превърната в сериал. Но вие не чакайте него, а прочетете романа на Якопо – това ще бъдат няколко фантастично прекарани дни, в които ще се задъхвате от напрежение и ще се лутате в мистерия, приключение и всичко това побрано в една от най-емблематичните сгради в Милано. „Основната идея за романа дойде от моя силен интерес към мястото – Централната гара в Милано. В романа тя е изобразена много точно – историята й, местата, на които се случва действието. Освен моментът, в който има фантастична сюжетна линия. Роден съм в Милано и живеех много близо до гарата. Още откакто бях дете бях впечатлен от тази огромна, леко страшна сграда. И прочетох за първи път за по-зловещата страна на гарата, която се развива по време на Втората световна война – под гарата има тунели и подземия, които са се използвали за превоз на работниците и нацистите са използвали тези тунели, за да депортират евреи. От този факт въображението ми започна да строи историята, която се разказва в „Гарата“.
Действието в романа пренася читателите на емблематичната Миланска гара, „мощна като крепост, тържествена като мавзолей, загадъчна като египетска пирамида“. Нейните обитатели са отритнати от цивилизования свят бездомници, наркомани, проститутки, бежанци. Оттук започват да се роят сюжетни линии, в чийто лабиринт авторът нито за миг не губи нишката – плетеница от мрачна реалност и неистово въображение, от минало и настояще. От влаковете с депортирани евреи по време на Холокоста, през един Призрак, кървави жертвоприношения в името на войнствено африканско божество и една зловеща жрица, до загадъчно убийство и мистериозно съкровище, скрито в неизбродните подземия на Централната гара. Един безкомпромисен разследващ инспектор с бурно минало на пънк музикант и с безпогрешен нюх на полицай среща млада доброволка в център за грижи за маргинализирани хора, притежаваща странен талант да прозира в чужди емоционални и мисловни дълбини. Двамата ще стигнат до дъното на подземните тайни, без да подозират за финалния обрат. „Гарата е един от най-иконичните и важни паметници в Милано и днес. Това е една от най-големите гари в света. Била е построена за много дълго време. Проектът се е променял много през годините и в нея има смесени много архитектурни стилове – има класически, фашистки, арт деко и много други.“
Централната гара в Милано
Преди да се превърне в писател на пълно работно време Якопо де Микелис работи като преводач от френски език, редактор, преподавател по наратология (което е теория и изкуството (на) разказвачеството), но от малък обича и разказването на истории. Особено любими са му истории с приключенци, които му напомнят на детството и класическите криминални романи, които днес чете с удоволствие. И именно тези неща той смесва в „Гарата“. „Моята работа като редактор е нещо, което човек започва да работи заради страстта си към книгите и историите. И дълги години съм чел и редактирал чужди книги, затова в един момент реших да напиша своя. Беше ме страх какво ще кажат хората. Но от малък обичам разказването на истории. А тази специално сякаш сама дойде при мен и ме преследваше по някакъв начин.“
„След „Името на розата“ на Умберто Еко, „Гарата“ на Якопо де Микелис разбива стереотипите и извършва революция в областта на италианския трилър“, пише един критик в изданието „Кориере делa сера“. На въпроса какво мисли за това сравнение Якопо отговаря през смях: „Да, един критик сравни „Гарата“ с „Името на розата“. И аз съм много поласкан, разбира се. Но не бих се сравнявал с Умберто Еко. Само времето ще покаже дали може да правим сравнение на моя роман с нещо толкова голямо като „Името на розата“.
Дали този паралел между Еко и романът на Якопо де Микелис е удачен, всеки може да прецени сам за себе си, но едно е сигурно – „Гарата“ е от онези романи, които те грабват още с първите страници и не те пускат до последното изречение. И както Якопо ми казва – „Когато реших да пиша си казах: Сега или никога.“, така в момента италианецът вече работи по втора история. „Вече работя по втория си роман. Ще ми отнеме известно време, няма да са осем години надявам се. И като човек, който години наред работи за издателство, знам, че най-трудната книга за писане не е първата, а втората. Когато дебютираш, хората те гледат с повече разбиране, дори да не е перфектен романът ти са склонни да виждат повече хубавото в него. При втория, особено ако първият е бил успешен, няма никаква милост. Затова вторият роман трябва да е хубав. Отново ще е трилър, но по-класически. Ще бъде по-скоро класическа мистерия. Има убийство и много напрежение кой го е извършил. Ще има много обрати, ако успея да го напиша така, както си го представям в главата си. И финалът ще е изненадващ.“
