След два анимационни филма, превърнали се в класика, и два игрални едва ли има човек, който да не знае историята за 101 далматинци. Сладки малки кученца, които подскачат насам-натам, изчезват мистериозно, а акцията за тяхното спасяване увлича всички лаещи четириноги в Англия, доказвайки, че задружните усилия не само повдигат планини, а и цял Лондон.
Но книгата на английската писателка Доуди Смит, по която са създадени тези несъмнено успешни филми, е много по-богата и забавна. Може да се каже, че с трогателни сцени, като печени филийки на огъня в камината, обилно намазани с масло, след изтощително преследване на Бъдни вечер – това е един от най-задушевните романи в детската литература. Много възрастни също ще останат изненадани от приятните емоции, които тази книга ще им донесе. Чудесното ново издание (от изд. „Рижко“) с твърди корици и илюстрации от Мила Янева-Табакова превръща четенето в перфектното семейно изживяване. Ако всичко, което искате за Коледа, е сигурност и уют, няма по-добро решение от завръщането към „101 далматинци“.
Макар филмите за лаещата тайфа да имат своите качества, романът осветлява аспекти в историята, невъзможни за пренасяне на екран. Например, разбираме, че кучетата са много по-висши същества от хората. Главните герои Понго и Мисис Понго разбират всичко, което се говори около тях. Стопаните им са млада двойка човеци на име мистър и мисис Душкинг – „мили, послушни и рядко умни, почти колкото кучета“. „Те вярват, като много други мили хора, че са собственици на кучетата си, вместо да си дадат сметка, че всъщност кучетата ги притежават. Понго и Мисис намираха това за трогателно и забавно и оставяха питомците си да си въобразяват, че са прави“.
Книгата разказва повече и за злодейката в историята, чийто образ вдъхнови „Дисни“ да направи филм специално посветен на нейната предистория („Круела“ излезе през 2021-ва с Ема Стоун в главната роля). В родния превод обаче името ѝ е Злобара де Мон – пример за един от най-добрите преводи на имена. Ако се съединят последните две части, се получава „демон“. „Да не би Злобара да е истински демон?“, пита мистър Душкинг още преди тя да прояви своето коварство. По известен като Роджър във филмите, Мистър Душкинг (името идва от „душица“) пък се оказва „необикновено богат по една твърде необикновена причина. Беше направил голяма услуга на правителството (нещо във връзка с отърваването на страната от националния ѝ дълг) и за награда го бяха освободили пожизнено от всички данъци“.
Когато излиза „101 далматинци“ през 1956 г., Доуди Смит вече е изградила име като автор на пиеси, а романът й „Моят замък“, с който лекува носталгията си от преместването си в Щатите, се е превърнал в бестселър. Смит загубва баща си рано, но дядо ѝ е плътно до нея, докато расте. Именно той я омагьосва с театъра – тя написва първата си пиеса, когато е само на десет години. Неосъществената мечта на майка ѝ да бъде актриса и аматьорските занимания на сцената на един от чичовците ѝ също я тласкат към драмата. Като млада, тя дори се изявява като актриса – част е от един пътуващ театър, който забавлява войниците във Франция по време на Първата световна война. Първите си пиеси пише под мъжки псевдоними, а когато е разкрита от журналисти, едно вестникарско заглавие гласи: „Продавачка пише пиеси“ (по това време Смит работи в мебелен магазин). Докато постепенно гради име в театъра, писателката се запознава с бъдещия си съпруг Алек Макбет Бизли, син на оцелелия от „Титаник“ Лоурънс Бизли. През 40-те години двамата се преместват в Съединените щати, за да избегнат правни затруднения поради това, че той отказва да служи в армията. Двамата обичат кучетата и притежава девет далматинци. „От тези кучета ще стане прекрасно кожено палто“, казва ѝ веднъж приятел, докато гледа нейните любимци. И така започва историята на един от най-обичаните детски романи.
