15 мисли на Жаклин Вагенщайн

Жаклин Вагенщайн е един от най-любимите ни хора, които свързваме с книги и кино. Любовта и нюхът и към двете са в кръвта й, наследени от баща й и дядо й. Затова не е учудващо, че тази година издателска къща „Колибри“, която Жаки управлява със замах, празнува 30 години. А през октомври се впуснахме в кино-литературния фестивал Cinelibri, който се случи в София за седми път под мотото „Божествена комедия“. За тези и още неща Жаки Вагенщайн споделя своите 15 мисли пред DIVA

За началото на „Колибри“ така, както го помня Помня първата ни книга „Историята на О“. На корицата буквата О върху една гърда. И втората – „Мълчанието на агнетата“. Пеперуда върху устни. Помня всички 3 хиляди книги след това. Помня трепета от създаването на нещо ново. Надеждите на промяната. 32 години по-късно след всички излъгани очаквания “Колибри” май единствено не ме е разочаровало.

За последната книга, която ме развълнува

И щом над този свят, над скуката безкрайна
отрони тя сълза, издала скъпа тайна,
Поетът неспокоен, с нощта във вечен спор,
я взема с трепет плах – безцветна и горчива –
като бисер скъп в сърцето си я скрива,
далече от лъчите на слънчевия взор.

За седмото издание на „Синелибри” Седем века след смъртта на Данте Алигиери пътешествието в дирене на смисъла на човешкото продължава. Седем години след раждането на „Синелибри” не сме го намерили и надали ще го намерим, но сме подготвили страхотна програма под мотото „Божествена комедия“.

За връзката между книгите и киното Това е „Синелибри”. Фестивал за съвършенството на симбиозата между думите и образите.

За любовта към киното Магия.

За филма, в който искам да участвам Бих участвала в много филми, които харесвам или ще харесвам, но зад камера. Магията на работата на терен се е загнездила безвъзвратно в сърцето ми.

За книгата, която ми се иска да бях написала Ако искам, ще я напиша. Нали уж всичко предстои. Но по-често се възхищавам на написаното от други. И в някакъв смисъл това ми е работата. Ако текстът е хубав, не си мисля как бих искала да съм го написала аз, а съм благодарна, че го има. И че мен ме има, за да мога да го чета.

За първата любов Всяка любов е първата и последната.

За любовта по принцип Свят без любов е като вятърът от другата страна на прозореца.

За нещата, на които ме научи моето семейство Всичко.

За любимото място, на което се връщам пак и пак Морето. Няма значение кое море. Някъде, където се вижда хоризонтът.

За най-смелото нещо, което ми се иска да направя Да престана да приемам другите на сериозно. Себе си отдавна съм престанала.

За нещата, които правя, когато никой не гледа Пея в колата.

За онова, което се промени през последната година Промениха се уроците, които ме променят.

За това, което предстои Предстои да сбъдваме мечтите си, тези, които още не сме сбъднали, и новите, които току-що ни е хрумнало, че мечтаем. Докато колелото се върти, ще вярвам в смисъла на кръговрата. Предпочитам да съм наивна, отколкото нещастна. Не искам да спирам да виждам хоризонта, дори той да е илюзия.

Spread the love
Публикувано от
Още от divamagazine.bg

6 професии на бъдещето, които да изберете

Ако погледнем към фантастичните книги и филми от 80-те години, то ще...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ