15 мисли на Цветелина Цветкова

Фотография Петър Димов

Познавате Цветелина Цветкова от две от най-забавните книги, които прочетохме наскоро – „Лейди Гергана“ и „Лейди Гергана 2“. Да, онези, писаните на северозападен диалект. Освен с чувството си за хумор Цвети е известна с огнената си коса, любовта си към морето и думите, с текстовете си, които са част от „Пощенска кутия за приказки“, и сърдечната си искреност. С последното, както и с творчеството и хумора й  може да се запознаете този месец в нашата рубрика 15 мисли. А после си купете и се смейте и плачете с „Лейди Гергана“ или с новия й сборник с разкази  „Зелената жилетка“. Приятно четене!

За писането и четенето

Повече се радвам, като си купя нова книга, отколкото нови обувки. Книгите са вълшебство, богатство и път. За да пишеш, трябва да четеш.  Няма как да стане иначе.

За първото нещо, което написах

Една статия в регионален вестник във Видин. Бях ученичка, голямо вълнение беше. Вече като голяма  описах емоцията от концерт на Роби Уилямс в Румъния за едно онлайн списание, за да взема акредитация за концерта му тук. Не взех, но започнах да пиша за списанието и така започна всичко.

За “Пощенска кутия за приказки”

От една смешна и стресираща за мен случка започна моето приключение в “Пощенска кутия за приказки”. Колелото ми падна в коридора и ме затвори в банята за известно време. Щях да откача. После “Пощенска кутия за приказки” обяви тема „История с велосипед“ и аз описах този ужас от смешната му страна, защото беше толкова нелепо и комично. След това продължих да пиша за кутията и вече повече от седем години съм част от това страхотно приключение.

За „Лейди Гергана“ и Северозападна България

Лейди Гергана е като Северозападна България, малко тъжна, много смешна. Цинична е и се шегува с всичко, защото така прави живота си по-лесен. Тя  като една истинска амбициозна мома от провинцията стана голям хит, без изобщо да го очакваме нито аз, нито тя. Аз написах с такова удоволствие и лекота тази книга, без очаквания, без амбиции и може би затова хората толкова много я харесаха. Което е чудесно и ме прави много щастлива. Явно хората имат нужда да се смеят.

За чувството за хумор и защо е важно

Жизнено важно е за нас да не го губим това чувство за хумор, защото то ни спасява. Лутаме се в страхове и стрес, без да осъзнаваме, че много често сами си го причиняваме този стрес. Отдаваме прекалено голямо внимание на страховете си, а така само ги подхранваме и ги правим по-силни. А понякога просто трябва да приемем нещата с чувство за хумор и картинката става коренно различна. Много обичам хора с чувство за хумор.

За диалектите в историите ми и какво бих казала на северозападен диалект на някого, който ме среща за първи път

Абе оу, кво се дзвериш, бе, сакаш ли да ти омаам един песник? Глей си у краката да се не съпнеш и да се умънеш за стра.

За различното звучене на сборника „Зелена жилетка“

„Зелената жилетка“ е моята любов. Мисля, че тя се появи точно когато й дойде времето. Това са разкази за хората и за любовта. За корените ни, за мечтите, за простичките неща. Посветих я на търсачите на любов, които никога не се отказват да я търсят. Излезе в много особен за мен момент и мисля, че предаде успешно посланието си.

За любовните истории, които пиша, и колко от тях са истински

Обичам да пиша за любовта. За наивната, романтичната, откачената любов. Почти всички любовни истории, които съм написала, са истински. Или съм взела част от тях. Животът ги пише най-хубави, само трябва да имаш късмета да ги видиш, да ги чуеш, да ги изживееш и да ги напишеш.

За любовта по принцип

Любовта е нещото, което ще ни спаси. Не знам защо не го виждаме? Любовта към нас самите, а след това към другите е най-великото чувство. От любовта започва всичко. Трябва да я търсим, да я изживеем, да се борим за нея и да я запазим. За съжаление,  някак остана на заден план в този абсолютно ненормален свят, в който живеем. Започнахме и нея да я консумираме бързо като всичко друго, до което се доберем. А тя изисква време, внимание, грижи. Наистина ли бързаме толкова много? И закъде бързаме?

За историите, които искам да напиша

Имам наум три. Когато ги чух, си обещах, че ще ги разкажа. Ще им дойде времето. А съм сигурна, че още много истории ще ме намерят сами.

За нещата, на които ме научи майка ми

Каквото и да се случи, ако сме живи и здрави, нищо не е фатално. Накрая винаги всичко се оправя. Чувството за хумор също ми е от нея.

За детството и безгрижието

Детството ми е късен августовски следобед, мек хляб с домат и сирене, момчетата, които ритат топка в двора на училището до нас, и бърборенето на всичките ми близки в двора на къщата ни във Видин. Големите звезди и щурците вечер.

За онова, което винаги съм мечтала да бъда, но не се е получило

Мисля, че се получи точно каквото трябваше да се получи. Не знам как, просто се нареди. Лутах се, мислех, че искам да ставам разни неща, след това изобщо не знаех какво искам, но то ме намери. И аз съм много благодарна.

За нещата, които никога не ми омръзват

Аз съм въздушна зодия и вечно ми е скучно. Не ми омръзва никога морето обаче. Не ми омръзва да пътувам, да си говоря с приятелите ми, да слушам Depeche Mode

За онова, което ми предстои

Може би е ред да пиша за театъра. Мечтая си за екранизация на “Лейди Гергана”, за още много неща. Имам идея за следваща книга. Само да сме живи и здрави. Вярвам, че нещата се нареждат.

Spread the love
More from divamagazine.bg
Хороскоп за ноември
Овен Овни, ноември ще донесе доста препятствия, които трябва да преодолеете. Възможно...
Read More
0 replies on “15 мисли на Цветелина Цветкова”