Актриса, режисьор, певица, Иванка Шекерова е част от трупата на ДКТ „Иван Димов“ – Хасково. Играе два моноспектакъла – „Никой не е пълно 6“ по идея и режисура на Елин Рахнев и „Провинциални истории“ по Чудомир. Създател и ръководител на младежки театрални трупи в Харманли, Ивайловград, Хасково. Преподава сценично поведение на ученици от музикални училища и школи от цялата страна. Снима се във филмите „Братът на охлюва“ и „Корави старчета“, в сериалите „Стъклен дом“ , „Откраднат живот“, „Клетката“ и др. От десет години е лице на групата „Шекерова и фалшивите герои“, с която изнасят концерти с българска музика.
За фалшивите герои сред нас… Те са огледало на нашите слабости и страхове. Урокът е в това да се научим да ги различаваме.
За живота като спектакъл… Шекспир най-добре го е казал в пиесата си „Както ви харесва“: „… този свят е сцена, където всички хора са актьори и всеки има миг, в който трябва да влезе, да излезе и да играе.“
За българката вчера, днес и утре… На българката винаги ѝ се е налагало да бъде силната, здравата, борбената. Днес образът ѝ ме обърква, опитвам се да я намеря в тази опаковка от пластмаса, с която се е облякла. За утре се моля да запази естествения си интелект и красота.
За мъжествеността на жената… Тя е не просто проявление на сила и твърдост, а съвършен баланс на вътрешната устойчивост и нежността. Да бъдеш Дива Дева.
За умението да се надсмиваш над дребнотемието… То е задължително, каквото и да става, не трябва да се оставяш сивите страсти да погълнат цветовете ти.
За супергероите… Всички обикновени хорa, които всеки ден правят необикновени неща. Това сме ти, аз, ние, когато изберем да бъдем човечни.
За творчеството и изкуствения интелект… Две несъвместими неща за мен. А Тодор Колев го е казал от ясно по-ясно: „Има ли мисъл, има ли чувство, само тогава става изкуство!“
За поезията в нас и копнежа по красотата…
… Искам да мога да разтопя
някак с дъха си в тебе леда.
Ти си до мене, ти ме зовеш,
огън и лед си, ти си копнеж…
(Малка част от най-новата ни песен, която спечели ценителите на изкуството.)
За родолюбието … „Ако загубя, губя само мене си, ако спечеля, печели цял народ“ – Васил Левски.
„Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича своето отечество“ – Христо Ботев
Те показаха наглед що е родолюбие!
За клетките, в които живеем доброволно… Страховете ни бутат в тях. Клетките, които заключваме сами, а ги наричаме сигурност!
За човещината у човека… Тя трябва да се възпитава още от утробата, иначе обричаме света на провал.
За търпението и смирението… В днешния свят, който щедро възнаграждава шума, бързината и самоуверената демонстрация, за търпението и смирението не остана място и те напуснаха с наведена глава, за да придобият значението на слабост и липса на амбиция. Тъжно е.
За умението да общуваме… Да се слушаме със сърцето си, да се усещаме със сетивата си, да говорим без думи и пак да се чуваме. Великите срещи в живота се случват само когато сме готови да дадем истинско плътно внимание на другия.
За усмивката… Тя има силата да отключи и железни врата.
За добрата дума… Тя е всичко. Още по-хубавото е, че е безплатна. Качествата ѝ остават непроменени, няма срок на годност и дава отлични резултати на ползвателите си. Благодаря! Обичам ви!
