Шеф Андре Токев не се нуждае от представяне – кратката му визитка гласи, че е собственик на ресторантите ANDRé и Moments by Andre Tokev, президент на „Бокюз д’Ор“-България, почетен президент на Българската асоциация на готвачите, но е най-известен на широката публика с ролята си на член на журито на MasterChef-България. Започва професионалния си живот като готвач в семейния ресторант в Германия. Израснал в различни страни като Алжир, Германия и България, вдъхновението си черпи най-вече от съчетаването на храната на различните култури. А днес се потапяме в неговите 15 мисли за живота.
За храната, която храни душата
Вярвам, че добрата храна е балансираната храна между нужда и наслада. Само тя храни тялото, за да е здраво и способно на всичко останало, което да храни душата ни. В този смисъл не бива никога да подценяваме това, с което се храним на чисто физическо ниво. Храната е повече от материя, защото тя изгражда тялото, в което живее душата.
За моментите на един шеф готвач
Моментите, както се разбра и през последната година, са тези, които споделяш с хората, които обичаш, семейството. Ще добавя срещите с клиентите, които остават щастливи от храната. Това са си събития вече. Фокусирам се върху хубавите моменти – вярвам, че точно тази нагласа за живота е личен избор на всеки.
За солта на живота
Както всичко в една кухня и солта трябва да е точно балансирана във вкуса. Без нея просто не може. Биологично трябва да приемаме около 7 и 8 грама на ден, а метафорично – позитивното мислене също има нужда от своята доза сол, за да се насладим на всички други вкусове в живота.
За изгорените филийки и експериментите, но не пред печката
Всичко в живота е проба-грешка. Дори изпитани рецепти имат нужда от проверка, ако искаш да постигаш и да се развиваш. За да растеш в една сфера, трябва да опитваш и да се усъвършенстваш. Неуспехът не бива да се свързва с разочарование, а с поуки занапред.
За сладките изкушения
Самата нагласа за „изкушение“ вече ни вкарва в един мисловен модел на нещо забранено и нередно. Не бива да приемаме желанията за изкушения, а да ги следваме с баланс – както в храненето, така в живота. Мисълта, че нещо е изкушение, ни потиска, кара ни да се спираме от него и ни отнема щастието.
За вкуса на детството
Важен е, защото формира вкуса за живота ни като възрастни. Ако имаш късмет да опитваш и да се срещаш с различни култури, да пътуваш като мен, това те прави широкоскроен, адаптивен. Моят вкус от детството е свободата, разнообразието. Възпитан съм с чувство за значимост. Вкусът на детството се пази с любопитство, авантюризъм и желание да учиш.
За нещата, които учим само с грешки
Ще се върна метафорично в кухнята и ще кажа, че всичко се учи с грешки. Всяко ястие се ражда като идея, която има нужда да бъде разгледана от различен ъгъл и преработена, а грешките са част от този процес. Провалът е само негативен мисловен модел – той е поука и опитност, с която се трупа знанието.
За най-сложните рецепти на живота
Може би най-голямата илюзия е, че можем да пресъздаваме едни и същи рецепти без промяна поколения наред. Светът се променя и с него всеки индивидуално трябва да открие своята рецепта, да я подобрява. Животът е динамичен спрямо всяко поколение и генерация. На 30 и 40 рецептите са едни, а на зряла възраст си с нова опитност и са вече други.
За пеперудите в стомаха
Приятно нещо, но не само свързано с клишето на любовта. Те са вълнение, с което подхождаш към всичко ново. Вълнувам се например как ще се развият децата, когато снимам предавания. Мисля, че тук ролята ни като общности е да се подкрепяме, за да имаме повече позитивни вълнения. В много книги за саморазвитие пише, че най-автентичните решения идват с пеперуди в стомаха. Така че всеки път, когато ги усетя, осъзнавам, че съм на прав път.
За най-екзотичната подправка в любовта
В любовта основните подправки са приемане и споделеност. В различните моменти наситено се усещат и други такива – понякога свързани с малките лични жестове на внимание като закуска, направена от някого от двамата, време с внучката.
За местата, на които умът и сетивата те водят
Всичко, което може да се роди в ума, може да се постигне с план и цел. Но не харесвам да пътувам виртуално. Не искам да си представям живота и да пътувам в мислите. Разочарован съм от виртуалния живот, който преживях последната година. Аз винаги искам да пипна всичко, да усетя пясъка или тревата под краката си, подправките или семената между пръстите.
За неосъществените мечти
Такива нямам. Имам реални мечти, които може да се сбъднат със следване на план. Може би неосъществените мечти ще са тези, за които копнея в края на живота си. Сега вярвам, че имам достатъчно време да постигна всичко, което истински желая. Поставил съм си цели: да се науча да свиря на барабани, да рисувам хубаво и да видя още повече свят.
За последните 12 месеца на промени
Аз съм пънкар по душа, но с немска дисциплина. Първото затваряне ме ужаси, защото не вярвах, че може всички да сме принудени да сме толкова време у дома. В такива моменти е важно да запазиш позитивната нагласа.
За света, в който живеем
Света, в който живеем, се формира от мислите и нагласите ни като хора. А те преобладаващо са негативни. Затова и всичко, което ни се случва с такъв интензитет напоследък, е негативно. Вярвам, че ако работим над позитивното мислене, ако постъпваме с повече доброта, може да се окаже, че всички глобални проблеми всъщност са решими.
За гените и наследствеността
Всеки се ражда със заложби, които трябва да развие, с потенциал, който се изгражда с труд и постоянство. Гените са дотам, докъдето едни качества са по-видими, но са нищо без полагане на усилия. Гените не са присъда, а възможност.
