Димо Алексиев е един от горещите актьори, както биха се изразили на Запад, ако го познаваха. Ние крадем този израз, защото адски му приляга. Последният филм, в който го гледаме, е „Дани. Легенда. Бог“, където той играе бизнесмен и общински съветник, съгласил се да участва в епизод от английска документална поредица за пране на пари. Бихме гледали Димо във всичко, в което участва, но в случая говорим с него и той споделя своите 15 мисли за филмите, морето и моментите насаме със себе си.
За „Дани. Легенда. Бог“
В България никога не е правен подобен филм. Излиза на 3 декември по кината, хубаво е, че ще може да бъде видян на голям екран. Това, че е независим, е много важно за отбелязване, определено дава свобода от вмъкнати рекламни сцени и продуктово позициониране през 5 минути. Заслужава си да му обърнете внимание поне веднъж.
За образа на Дани и трудностите, които срещнах при снимките
Трудностите бяха с текста, защото около 70% от филма е на английски. Не мога да кажа, че беше трудно, беше приятно. Бяхме се събрали съмишленици и правехме това, което обичаме. И всеки даде от себе си, за да се случи по хубав начин проектът, и това си личи на екрана.
За любимите ми роли
Аз имам няколко любими роли, но като текст и съдържание се връщам първо в театъра във Варна, в моята стаичка там, в която живеех тогава, и към „Калигула“! Велик спектакъл с прекрасни колеги, на които може да се разчита. Тъжно е актьорите да говорят сами за ролите си, публиката трябва да говори за тях, а ние само за пътя ни към изграждането им. Пък и това бродене из миналото, някак те избива на равносметки… осъзнаваш, че времето изтича твърде бързо и винаги си повтарям да го използвам пълноценно. Невинаги успявам, разбира се, но това е посоката.
За предизвикателствата към самия себе си
Да съм добър човек и да отгледам и да възпитам добри хора, колкото и да е нерентабилно и глупаво в момента, а вероятно после ще стане още по-странно. Често добрината се бърка с наивност или глупост, но при всички случаи е по-добре да си част от решението, а не от проблема.
За последната тема, която ме развълнува
Гледам напоследък клипчета с хора, които намират съкровища в различни съдове, най-често делви или друга керамика, която безжалостно бива строшена на парчета, за да се достигне до плячката. Мислено колекционирам тези съдове в голямата ми изложбена зала на музей „Иманяр“, работеща с посетители до 19 часа, без неделя, когато сме до 13 часа. От дете слушам за заровени гърнета и май всички сме си мечтали да намерим някой ден съкровище. Струва ми се вечна тема от хубав сюжет, раздвижва въображението ми…
За това, което ни движи напред
Постоянството в едно нещо може да те придвижи напред, но не е задължително. Желанието може да те задвижи, инатът също може да те задържи в желаната посока. Вярата може, ама не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, Боже, мен в сърцето и в главата. Всеки трябва да намери своята си движеща сила и после може да върви накъдето пожелае.
За първите неща в живота
Успокоително е, когато първите неща може да бъдат повторени с цел подобряване на обслужването. Винаги има и безвъзвратно заключени в музея на миналото и те са си такива, каквито са… Най-важното е да не се подхожда със страх към първите стъпки. С почти всеки друг заряд е по-добре да се пристъпи. В крайна сметка все от някъде трябва да се започне, за да се постави началото…
За любовта
Още едно от нещата, които може да те придвижат напред или да те натикат в калта. Без значение дали получаваш или даваш. Едно време се е умирало от любов, сега умираме от тъпотия и затлъстяване пред телевизора. Да обичаш, без да имаш изгода и дефиниран отговор на „защо“, е случка, светозавъртащо усещане, идеалистично, болестно състояние на ума… От друга страна, ако не влагаш любов в нещата, които правиш, защо изобщо ги правиш!
За цената на известността
Има два типа пътни полицаи:
Вариант 1: Човеците – познават те и са склонни да са в услуга, дори да те пощадят (тоест фиш до 50 лв. без отнемане на точки), което изобщо не е малко. Добре, че има хора!
Вариант 2: НеЧовеците – щом те дават на телевизора, значи си богат и можеш да си позволиш да понесеш цялата строгост на закона. Когато си „известен“, понякога можеш да ловиш риба на места с по-ограничен достъп.
За компромисите, които правя
Всеки човек прави компромиси и винаги има добра причина да ги прави. Компромисите водят към неудовлетвореност и задълбочаванията в тази посока не са препоръчителни. Не е хубаво да се задържаш за по-дълго в тази игра, тогава самото тяло реагира, започва да ти подава сигнали. С тях не е добре да се прави компромис дълго време. Иначе са на ход сериозни здравословни усложнения. Хората са склонни да правят компромиси спрямо тялото си. А не бива.
За любимите ми неща в телевизията и в киното
Един от най- хубавите странични ефекти на моята професия е всъщност хората, с които ме срещат и телевизията, и киното. Тази въртележка е толкова цветна, има толкова много нюанси и детайли и неслучайно е и на толкова видно място в музея „Иманяр“. В неделя работим до 13 часа, защото после водя служба и пея в хора на църквата. Любимо ми е, че и киното, и телевизията може да превърнат редовете ми в реалност, а аз да разкажа тази история.
За нещата, които обичам да правя, когато съм сам
Обичам да измислям чорапи, а след време да ги държа в ръце, случайно да видя човек, който ги носи. Приятно е. Зависи колко време имам. Защото, когато имаш хлапета, сам е въпрос на време. Харесвам разходките из планините почти колкото и сутрините в морето, нагазени в очакване на изгрева и топлинката на Бате Райко.
За трите думи, които ме описват най-добре
Човек, обичащ, море.
За бъдещето, както го виждам аз
Както го виждах, така и не дойде. Пандемията разби всичките ни събирани надежди за едно по-добро бъдеще, но винаги може да се започне още веднъж и отначало, този път още по-добре.
За местата, на които винаги ще се връщам
Морето във всичките му форми… Винаги се връщам при него. Обичам да обикалям по места, свързани с миналото ми, винаги бих се върнал в Барселона, за да се загубя в Barrio Ghotico.
