15 мисли на Добромир Банев

Добромир Банев е поет, писател и публицист, автор на седем книги, който споделя своите 15 мисли за сп. DIVA!

За героите на нашето време

За съжаление, героите стават все по-малко. За мен герои са онези, които раздават от добротата си на другите и са съпричастни с чуждите неволи. В това не трябва да има нищо героично, но е толкова рядко явление, че се прекланям пред раздаващите се в името на другия.

За писането

Преди повече от 20 години поетът Борис Христов сподели пред мен, че „писането е късане на черва“. Абсолютно споделям тази негова мисъл, като бих добавил: писането е късане на черва, но тази болка е наркотик заради това, че се чувстваш полезен за читателите. Последните са винаги част от вдъхновението.

За сюжетите

Те са непрекъснато около нас – в трамвая, в парка, на улицата… Авторът се припознава в нечия любов, защото тя напомня неговата собствена. Животът сам по себе си е сюжет, така че понякога е достатъчно да затвориш очи и да извикаш в съзнанието си история, която си струва да споделиш в проза или в рима.

За цената на славата

Славата не струва пукната стотинка, ако не я използваш с добри намерения. Тя носи отговорност, защото ставаш пример за другите. Много хора правят всичко в името на 5-минутната слава, но егоистичните подбуди рано или късно те обричат на забрава.

За миналото

Миналото е всичко онова, което напомня, че още сме живи. То е опитът, който трупаме с годините, и удивителните, които стоят пред нас, когато плануваме бъдещето. Без минало не можеш да напишеш добра книга или да нарисуваш хубава картина. Всяка година от „вече видяното“ ми е скъпа.

За битката на книгата и телевизията

Тази битка само изглежда загубена от книгата. Истината е, че хората четат, включително младите, които често обвиняваме в непукизъм. Ако телевизията показва повече стойностни автори, аудиторията ще разбере за тях и ще търси книгите им. Логиката е проста, но по едни или други причини от екрана до втръсване ни се насаждат едни и същи лица, които „цял ден казват своето име пред възхитена локва“, както казва Емили Дикинсън.

За ерата на технологиите

Ние живеем в тази ера, която е подвластна на Водолея. Самият аз съм представител на тази зодия и знам, че бъдещето изцяло зависи от развитието на технологиите. Това е хубаво, стига да използваме собствените си технологични постижения за благородни цели.

За това, което не бива да правим

Не бива да бъдем завистливи и злобни. Хората не разбират, че именно злобата и завистта са причина за неуспеха, за нещастието, за леността, на която се обричат сами. Не бива да бъдем лоши един към друг, защото по природа ние всички до един сме свързани. Не бива да таим чувствата си към някого, те са за споделяне. Не бива да се страхуваме – най-вече от себе си и от това как другите ще ни приемат.

За местата, на които винаги ще се връщаме

Там, където сме били щастливи. Там, където сме срещнали любими хора. Там, където сме отраснали – никой не бива да забравя корените си. Дървото на живота ни се развива благодарение на тях.

За бъдещето

Бъдещето е несигурно събитие, затова предпочитам да заложим на настоящето. Животът е кратък като миг и не трябва да кроим планове, за чието изпълнение може вече да ни няма. Тук и сега – това е моето верую.

За изкушенията

Човешко е да им се поддадем, но е мъдро да преценим дали си струва. Приказката за „безплатния обяд“ не е никак случайна. Скочиш ли в дълбокото, трябва да си уверен, че можеш да плуваш.

За живота в дългове

Не го разбирам, особено когато дълговете са следствие на глупост като хазарта, да речем. Дължиш ли някому нещо, намери начин да се издължиш. Чистата съвест е най-добрият ни приятел. Най-добре е да избягваме живот на кредит.

За малките радости

Те са големите неща в живота. Усмивката на дете, сълзите от щастие в очите на жена, слънцето, цветята, морето – това са малките радости, които би трябвало да ни правят щастливи и да ни изпълват с благодарност към самия живот. Останалото е суета.

За любовта

Всичко за нея, всичко в нейно име. Без любовта ние просто съществуваме. Ако може да бъде споделена, това ще е най-смисленото нещо, което ще сме преживели на този свят. Любовта ни прави хора. Тя е двигателят на откритията, на изкуството, тя е самият смисъл да споделяме заедно света, който обитаваме.

За вечната жена

Майката. Това за мен е вечната жена. На нея винаги можеш да разчиташ. Тя винаги ще те разбере и ще ти помогне в труден момент. В думата „мамо“ има звучене, каквото никоя друга дума не притежава.

Spread the love
Публикувано от
Още от divamagazine.bg

Гуинет и лакомията по време на пандемия

Позната със съветите си за здравословни хранене, балансиран живот, органична диета, безглутенови...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ