15 мисли на Илиян Любомиров

Илиян Любомиров е поет, коментатор, писател и светски млад човек. Харизматичен и синеок, влюбен в морето и в Петя Дикова, този месец той ни разказва защо се отегчава от екшъните, какво иска най-много от живота и с какво бащинството го е променило. Изобщо 15 мисли за любовта и другите важни неща от живота.

За любовта към писането Писането е очаквано следствие на четенето и живеенето. Само с четене почваш да пишеш читателски. Само с живеене писането ти обаче не става живо. Възхищавам се на малцината, които успяват да пишат и да живеят. Аз не съм сигурен, че обичам да пиша. Просто не съм открил друг начин да оставам цял.

За любовта по принцип Толкова клишета съм използвал за любовта по принцип, а всъщност не съм я познавал, преди да срещна Пипи и да се появят синовете ни. Любовта ми към тях ме направи и по-отговорен към думите. И ме научи, че любов по принцип няма, но за да има любов, трябват принципи.


За Петя и тяхната история
О, макар за мен това да е най-красивата любовна история, съществувала някога, отстрани всъщност нещата вероятно изглеждат простички. Едно момче и едно момиче се обичат, имат си две деца, понякога се смеят, друг път им се плаче, мечтаят заедно да обиколят света, тя го вдъхновява, той се старае да я закриля и така. Липсва само котка и къща в предградията. Засега.

За нещата, от които най-много ме е страх Когато човек има деца, основните му страхове са свързани с тях. Или с това той да не може да е до тях, когато имат нужда от него. Страх ме и от това, че живея на място, където животът няма стойност. Страх ме е от безсмислието и войнстващата простотия, на която често не знам как да се противопоставя. Преди се страхувах обществото да не ме отхвърли и да не стана някой тъжен маргинал. Сега се интересувам единствено от това да не наранявам никого.

За бащинството Не искам да рекламирам родителството, изборът е личен, разбира се, но да стана баща е най-великото нещо, което ми се е случвало. Не съм се и осмелявал да мечтая за син, камо ли за двама, но явно съм бил особено добър в някой предишен живот, щом имам Сашето и Младши. Иначе не съм се наспивал от години, повечето ми дънки са с лекета (използвам децата за оправдание) и определям бащинството като непрестанно преместване на багаж от едно място на друго, докато някой виси по теб, а друг реве. Обаче като се сгушат в мен и заспят… ето една добра дефиниция на щастието.

За нещата, които научих от моя баща Да съм честен. Да съм ларж, защото няма нищо по-лошо от стиснат мъж. Да имам позиция и да имам гръбнак и топки, за да я защитавам. Да се оправям сам. Да обичам. Да карам колело, мотор и кола. Да мисля,  преди да говоря, макар че има още какво да се желае.

За нещата, на които искам науча синовете си Искам да ги науча да бъдат хора. Да се борят за щастието си и да не допускат да е за сметка на чуждото нещастие. Да държат гарда си високо, да плуват, да знаят езици и да обичат непознатото. Да не ги е страх от света. Зарекъл съм се да не  изживявам несбъднатите си мечти през тях. Всъщност стига ми да са здрави.

За чувството за хумор и защо е важно Никой не обича киселяци и всезнайковци. Чувството за хумор е важно, за да те харесват момичетата. И хората да те канят на софри.

За любимите сюжети Любимо ми е, когато някой успява да прецака системата, защото е много умен, напредничав и си скъсва задника. Отегчавам се от екшъни. И от търсене на себе си. И от сложни любовни терзания. Като искаш нещо, взимаш си го и си плащаш. Толкоз.

За любимите ми книги и защо четенето е важно Книгите, с които прекарвам най-много време в момента, имат предимно картинки. Мечета, зайчета, дракони, трактори и влакове. Трудно е книга, която може да издава звук на мотор, да не ти стане любима мигом. Точно сега четенето е най-важно, мисля си. Другата възможност е да се оплакваме, че децата израстват само с телефони в ръце.

За най-смешното нещо, което съм чел за себе си Шок! Бомба! Ужас! Запознати шушукат, че съм се препитавал като танцьор на ориенталски танци в Берлин. Пълен абсурд. Всеизвестно е, че това се случваше в Дрезден.

За последната история, която ме развълнува Разни милиардери излетяха в Космоса, а в моя малък Лондон 10 000 деца останаха без места в детски градини и заради профилактика на ВиК цяло лято няма топла вода в центъра. Вълнуващо, нали?

За нещата, които правя, когато съм сам
Мисля. Не помня кога за последно съм оставал сам. 

За онова, което искам да ми се случи Котка и къща в предградията.

За бъдещето на света и творческите планове Цялата политкоректност ми идва в повече. Неолиберализмът не вещае светло бъдеще и бих помолил Брус Уилис да спре да спасява света. Моите творчески планове са свързани със слагане на зимнина и варене на ракия. На село никой не страда от бърнаут.

Spread the love
Публикувано от
Още от divamagazine.bg

Лопес по 3

Трябва да се признае на Дженифър Лопес, че умее да контролира събитията...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ