Любен Дилов-син е български писател сатирик, сценарист на телевизионни и кинопродукции, автор и продуцент на различни медийни проекти, издател, журналист и политик. От 2019 до момента е собственик и издател на списание L’Europeo.
Автор е на книгите „Неспасяемият език или детството на идиота“ (1989), „Когато се наливаше левоцентризмът. Първа Ку-Ку книга“ (1997), „Слави Трифонов: За стърчането“ (2002), „Седнал във въздуха“ (2003), „Хуйку“ (2008) и „Усмихни се България: Сатира“ (2008), „Циганите на Сатурн, бомба в парламента, секс с животни и други предизборни идеи“ (2009), „FaceБуки“ (2010), „TILT. Началото“ (2011), „FaceБуки Т. II: Дневникът на малкия Нострадамус“ (2011), „FaceБуки Т. III: Житейските възгледи на Дремещата в мен свиня“ (2013), „Лятото с тъжните курви“ (2016), „Български антинародни приказки“. Баща на три деца и дядо на двама внуци.
- За последното мими в политиката… Към всички, които твърдят, че са разочаровани от политиката: това означава ли, че някога сте били очаровани… Защото как иначе?!
- За сугестията и автосугестията… Какъв е цветът на хамелеона, поставен пред огледалото?
- За трансджендърите… Първо си измажи къщата, после си сменяй пола!
- За подводния свят… Няма как с дайвинга да поправим огромната глупост, че поради еволюцията сме изпълзели от водата. Но… продължаваме да се опитваме?
- За свободата на словото… В България свободата на словото е гарантирана от конституцията. Но никой никога не е обещавал нещо за свобода след словото!
В началото беше словото… Явно словото е било такова, че планетите и звездите са се разбягали, продължават да се отдалечават и днес.
Астрономите са установили, че преди Големия взрив е имало голям Аллах акбар! - За героизма днес… Определение за заплата: Това е минималната сума, която ви кара тази сутрин да отидете на работа вместо на барикадата
- За историята, традициите и паметта… Ситуацията днес е „Давос, ли Давос, балканджи Йово“… Исторически и традиционно българската депресия е, когато направената гадост не носи радост…
- За завладяващия (поробващия) „чар“ на чалгата… „Ако бях се родила река…“, пее една известна попфолк певица. Как да ѝ кажа, че ако беше се родила река, пак щеше да е пълна с лайна?!
- За масовата култура и високото изкуство… Освен Салвадор Дали има и Салватор Едва ли, но снобите избягват да говорят за него…Според мен отрязаното ухо на Ван Гог е доказателство, че коледните песни са проникнали във Франция по-рано, отколкото предполагаме.
- За зависимостите… Ако дадеш на човек риба, ще го нахраниш за един ден. Ако го научиш да лови риба, ще имаш… много свободни уикенди.
- За мъжката любов… Момчето, момичето – едно „и“ ги дели. На български.
Жената е единственият вреден навик, който може сам да те изостави…
Любовта убива времето, времето убива любовта. Рибата се вмирисва и без глава. - За думите като оръжие… Търся съмишленици. И понеже мислите ми не са нещо особено, всеки става!
Истинската поука от баснята на Лафонтен е, че каквото и да каже гаргата, сиренцето е все за лисицата! - За религиите и вярата… Представете си, че Бог реши да се пошегува и една сутрин всички се събудим точно такива, за каквито се представяме в социалните мрежи?
В една черква пише на входа: „Не оставяйте багаж и без надзор.“ За да не си помислят миряните, че е отговор на молитвите им.
Внимавайте какво си пожелавате. Един бедуин се молил на Аллах да го направи бял, да има вода постоянно и да е заобиколен от женски задници. И добрият Господ го превърнал в… биде. - За невинността… Преди години възпитанието, невинността и срамежливостта пречеха на 19-годишно момиче да седне в скута на 50-годишен собственик на автокъща. Днес пречи жестоката конкуренция!
- За дремещата у всеки свиня… Популярна е индианската мъдрост за двата вълка – бял и черен – които всеки мъж хранел. Всъщност всеки мъж храни една дремеща у него свиня. Тя се проявява в най-неочаквани моменти и често – въпреки неблагоприличните изказ и външен вид, тя казва това, което всички си мислят, но не смеят да изрекат. Дремещата в нас свиня е еманация на това, което всяка залязваща фолк певица, всеки коуч или пишман психотерапевт ще ви кажат: Бъдете себе си!
Свинята, въпреки че е незаслужено заклеймена и демонизирана в много религии, е животно, най-близко до човека. Човешкият организъм без проблем приема присаждане от свински органи и тъкани. Свинете пък, както свидетелства евангелист Лука, без проблем приемат бесовете на човека. Подобно на мъжа и свинята е леко глуповата. Понеже не очаква нападение отгоре, от въздуха, тя няма представа откъде се е взело нещо, паднало от небето например. Затова, ако хвърляте бисери на свинете, проблемът не е в разхищението. В крайна сметка и бисерите не са нещо много повече от изпражненията на мидите. По-скоро, ако хвърляте бисери на свинята, вие я хвърляте самата нея в недоумение. „Откъде се взеха сега пък тези бисери?!!“, мисли си объркано тя.
От небето, ма, свиньо проста!
