С фантазия и безкрайно любопитство към света, Милица Гладнишка има заряд за 3000 години, но приема стоически това, че ще живее само до 120. Влюбена е в най-новия си проект „Лисицата и Котараците” и създаването на първия албум на групата „Песни по велики романи”, две вече имат и видеоклипове към тях: „Здравей, покойник!” по романа на Джордж Оруел „1984” и Devil sent me по романа на Булгаков „Майстора и Маргарита”. Групата от двама кукловоди и един рокаджия работи по заглавия като „Одисея” на Омир, „Гняв” на Стивън Кинг, „Великият Гетсби” на Фицджералд, „Дракула” на Брам Стокър, „Тютюн” на Димитър Димов и други велики епоси и романи. Иван Велчев и Николай Воденичаров-Никеца са котараците, а лисицата… тя си е най-добре!
За най-голямото откритие на ХХ век…
За мен най-голямото откритие е емпатията. Борбата на жените за справедливо заплащане, свобода на придвижване, на глас, на образование, на собственост. Грижата за децата и осъзнаването, че те са личности, които трябва да бъдат уважавани и отглеждани с внимание, а не работници в мини и коминочистачи от 4-годишна възраст. Не деца булки и сексуални играчки.
За пеенето в банята…
Случвало ми се е в най-тежките моменти мозъкът ми да превключи и да запея. Не само в банята. На улицата, в колата, в мислите си. И смея да кажа, че това лекува. Като странен емоционален принтер, който изгражда повредената част на сърцето ти, потушава възпалената от мъка душа… и изгрява слънце.
За интуицията като верен приятел…
Предпочитам да дам доверието си на новия човек, да му покажа уважение, а дали той ще го оправдае, е друг въпрос. Често пренебрегвам интуицията си спрямо хората, защото не давам оценка от пръв поглед, а според работата им.
За артиста като професия…
Артистът претворява фантазиите си в реалност, за да може публиката да ги чуе, види, докосне, да общува, че дори и да живее и да ги запознае с баба си например. Съвкупност от вселени, приемник на космическото съзнание, от което точи информация и идеи, артистът може да вдъхнови или да отключи чрез творбите си невиждан потенциал, да подскаже революционна формула на учения.
За избора на житейска роля…
Аз искам всичко! Не мога да бъда само майка или съпруга – безспорно важни роли, но искам и да съм любовница, магьосница, пилот, космонавтка, певица, актриса, измисляторка и изследователка! Още като малка споменавах в дневника си поне 30 варианта на моя живот. Иначе ми е скучно, изнервям се, чувствам се като затворена в клетка. Възприемам се като космически вятър.
За абсурда на битието…
Битието не е абсурдно, а абсолютно логично и следва причинно-следствена връзка. Грешката на повечето хора е, че действат, мислейки, че няма последствия от постъпките им. Винаги има, дори да им се струва, че им се е разминало. Затова трябва да сме внимателни какво правим.
За свободата да бъдеш глупав…
Парадоксът е, че у глупавия ще намериш мъдрост, която ще липсва при умния.
За отговорността да си умен…
Да си умен не означава да си емоционално интелигентен. Невинаги са в пакет и тогава трудно се живее и общува с другите. Често те наричат егоист. Ами, извинявай, но мозъкът ми има нужда от енергия, която не мога да хабя със съчувстивия към твоите дребни проблеми! Аз съм гений, ценен и нужен, а ти… току-що ми даде идея за ново откритие. Обичам те! Да, при умния шизофренията е вечният съквартирант!
За тишината…
„В тишината творецът може да чуе душата си“, цитирам текст на Цветелина Цветкова, който тя написа за представлението ни „Мелофобия“. Тишината лекува, провокира, но и плаши. Притежава голяма сила. Може да е оглушителна, може и да е жадувана. Дали тишината е натоварена със свое съзнание? Или е отражение на нашите мисли и чувства?
За сбъднатите мечти…
О, аз съм може би най-щастливият човек на света, защото моите мечти се сбъдват. Достатъчно е да кажа на глас, че искам това или онова. Отнема от няколко дни до 10 години и се сбъдва. Например поне три пъти съм сбъдвала мечтата си да отслабна, но никой не ми каза, че процесът е обратим.
За силната жена…
Жалко, че някои мъже се страхуват от силата ни, вместо да я обединят със своята. Мъжът и жената в едно са най-прекрасното създание на света, обединили сила, разум, чувства, фантазия и любов. Жената може да е силна и без мъж, но мъжката енергия дава друг вкус и цвят на нещата, на света.
За достойния мъж…
Достойният мъж става все по-трудно да се открие. Образованието, възпитанието, досегът с живата природа, хората, земята, небето… правят пълнокръвни и истински мъжете.
За обичта към себе си…
Е, хубаво е човек да се обича. Много хора се мразят и посягат към вещества или хирургия. Посягат на околните, защото мразят себе си. Защото не са били оценени или са били малтретирани от родители, съученици, учители, „приятели“.
За дивата природа…
Знаете ли, че дърветата са безкрайно по-ценни от всички диаманти и скъпоценни метали? Досега никой не е намерил дървета на друго място освен на Земята. Дъжд от диаманти вали на Юпитер и на почти всички планети от Слънчевата система.
За хумора като начин на живот…
Той спасява и лекува. Успокоява и те прави безстрашен. В наше време всички станаха много докачливи. Не смееш да се пошегуваш. Шегата е форма на истината – ако я ограничиш, ограничаваш или изкривяваш истината. Да, може да те заболи, но пък по-добре ли е да се замозалъгваш!
