15 мисли на Митко Павлов

Митко Павлов е от онези поливалентни личности, които само с появяването си те карат да се усмихваш. Покрай него ти става леко и слънчево на душата дори в тежък буреносен ден.

Харизматичен и харесван радио- и телевизионен водещ, отскоро Митко е с ново амплоа – на певец. Изявява се в онзи забавен жанр на леките летни денс парчета. Може би вече сте го чули да пее заедно с Явор Русинов на измислен от тях език. Песните им са подкрепени от невероятни видеоклипове, не по-малко щури и цветни. Освен тях отдавна в интернет се въртят и комичните етюди на Павлов, които те карат да се заливаш от смях. Преди година Митко беше и един от сътрудниците и автори в DIVA!, но днес го каним като гост в рубриката ни „15 мисли на …“. Да се опитаме да влезем в главата му с неговите леки и жизнеутвърждаващи разсъждения.

За свободата на мисълта… То само там има свобода май. И то, ако човек си позволи да я има. Всички познаваме и обратния тип хора, които ги е страх да са свободни дори в мислите си. Уви.

За свободата на словото… Не ми се влиза в полемика дали я има, или я няма. Всеки може да тълкува както иска. Аз мисля, че когато някой има нещо да каже, ще намери начин да го направи. Има социални мрежи, има хиляди сайтове и канали, където това вече е лесно, достъпно и безплатно дори.

За живота днес… Не познавам живота вчера, както и не знам какво ще бъде утре. Днес. Тук. Сега. Това е. Аз харесвам живота си. Надявам се и той да ме харесва и да продължим с тая куртоазия дълги години.

За любовта… Нещо абсолютно необходимо. Във всякаква форма и съдържание.

За изкуството… Мога да повторя горния отговор няколко пъти, но ще кажете, че се измъквам. Хората, занимаващи се с изкуство, са докоснати от Съдбата по някакъв начин. Не пиша Бог, защото Бог няма, но има нещо друго, което не бих обличал с думи. Та това другото е погалило хората на изкуството по главата. И се радвам, че го е направило. Инак животът ни щеше да е грозен. Много грозен.

За музиката… Музиката е живот. И море. И морето е музика.

За образованието… Инвестиция. Една от най-важните след здравето.

За суетата… Нещо, от което няма бягство. Опитвал съм се да ѝ бягам, невинаги ми се е получавало. Но поне сме се разбрали и крием връзката си.

 За виното и хляба… Предпочитам мастика и спагети, ако мога да променя контекста. Ако избягам от метафорите и отговоря на съвсем битово ниво: хляб ям рядко, но избирам дълго. Предпочитам паста във всичките и разновидности. Вино не пия. Става ми лошо. 

За приятелството… Нямам какво да напиша, което да не е клише. Имам неколцина приятели, с което едва ли ще учудя някого. В общи линии съм верен приятел, но когато нещо ми тежи или пречи, загърбвам дългогодишни приятелства, без да му мисля много. Не сме на 12, за да се обясняваме и да губим време. Щом ме натоварваш – не става. Егоистично звучи, но с годините промених доста неща в това отношение. И не допускам лесно до себе си. 

За благотворителността… Не съм го казал аз, но „човек е хубаво да дава повече, отколкото да взима“.

За компромисите… Ежедневни са. Няма начин. Радвам се, когато мога да ги избегна, защото понякога ми тежи, ако трябва да се преглъщам много. Но зависи от гледната точка. И зависи в името на какво са направени. Ако каузата си заслужава, не го мисля изобщо.

За традициите… Нещо много полезно, което се надявам да предам и на детето си. Без да съм краен, разбира се. Аз също не спазвам голяма част от традициите ни. Сега, като се замисля, нямам обяснение дори защо, но е факт и го признавам.

За децата … Те са Утре-то. Уви, май не им оставяме добро Утре.

За България… Домът ми!

Spread the love
Публикувано от
Още от divamagazine.bg

Хрупкави бисквити с кафе

Продукти: 1 ч.ч. захар ¾ ч.ч. олио 1/3 ч.ч. инстантно кафе 2...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ