Тео Чепилов е добре познат на онези, които се интересуват от стендъп – по-специално на Inside Joke Stand-up Comedy, или от модерна българска литература. Той е сценарист на повечето сериали, които гледате и харесвате – като „Под прикритие“ и „Домашен арест“, и на някои от новите български филми – като комедията „Екшън“ и „Дъвка за балончета“. Тео е забавен, умен, чаровен и талантлив. Може даже да сте чели сборника му с разкази „Ситуация след ситуация“. Поводът да се срещнем с него този месец обаче е дебютният му роман „До последен зъб“. Заварихме го в Америка и го помолихме да сподели своите 15 мисли.
За писането
За мен то е равнозначно на мисленето. Много по-лесно изразявам идеите си на екран или на хартия, имам време и за корекции, така че по-рядко казвам някоя глупост. Преди да можеш успешно да създадеш въображаема вселена, със сигурност е полезно малко повечко да поживееш. Чък Лори казва, че писането води до пиене, както и обратното. Абсолютно съм съгласен.
За първите пъти
Първите пъти никога не свършат. Колкото и пъти да съм повтарял едно упражнение, винаги намирам начин да прецакам нещо по съвсем нов начин. От друга страна, поне не мога да се оплача от липса на сюжети.
За първия разказ, който написах
Първите ми разкази бяха начин да избягам от реалността. Вече ме бяха изхвърлили от едно училище и бях на път да изхвърча от второ. Налагаше се да присъствам по цял ден и да изглежда сякаш водя записки в час. Естествено, вместо това почнах да пиша разкази. По-сполучливите впоследствие преписвах на чисто в една тетрадка със смело заглавие на корицата „Светът на разпада“. Един от тях даже се озова в първата ми книга.
За любимия ми сериал/филм, който съм „написал“ Всеки от сериалите, по които съм работил, винаги е бил най-любимият ми за момента на създаването му. Малко като при връзките е – актуалното занимание винаги ти е най на сърце. Иначе имам сантимент към „Домашен арест“ по съвсем обясними причини. В момента заедно с режисьора Александър Партулов работим по нещо ново и радикално на име „Това е краят“, което е толкова лично и изтрещяло, че просто не мога да спра да му се радвам. Скоро ще се чуе повече за него.
За филма/сериала, който ми се иска да бях написа
Аз съм пълно клише – любимите ми сериали са „Семейство Сопрано“и „Сайнфелд“, не мога да спра да гледам отново и отново и двата. При филмите съм така с „Големият Лебовски“, мисля че има 25-и кадър, който ме кара да натискам play под хипноза.
За любовта към киното
Откакто се помня, животът са скучните часове между края на един филм и началото на следващия. Ако нямах социални ангажименти и работни задължения, сигурно щях да гледам по пет филма на ден. Вкусът ми е доста универсален, така че мога да открия кинокрасота навсякъде, но свързващ момент между всичките ми любими заглавия е един лек елемент на ноар, който трябва да присъства в сюжета.
За любовта по принцип
Любовта е една от най-силните и необясними емоции във Вселената. Сюжетите се движат от конфликти и в тези сблъсъци между персонажите се раждат истинските истории, като любовта е горивото за всичко това. Последната теория на учените е, че всъщност любовта е временна лудост, която ни обзема, за да се отървем от оковите на задушаваща реалност, но да видим.
За „До последен зъб“
Тази идея за роман се въртеше в главата ми известен брой години. Когато изведнъж светът затвори врати, получих уникалната възможност да я напиша на спокойствие. Като бонус дойде усещането за параноя във въздуха – много важно за един антиутопичен роман. Макар и да е технически погледнато сай-фай, героите и историите са истински и български, а тонът е определено сатиричен. С други думи, хумор има в изобилие.
За причините да напиша антиутопичен роман
В дълбоката си същност жанрът е иронизиране на реалността, в която живеем. Просто си зададох въпроса какво би се случило, ако най-несъвместимите хора са последните оцелели в свят, поразен от апокалипсис. За чудовища пък избрах нещо, живеещо открай време на нашите географски ширини, което прадедите ни са плашели с кукерите.
За най-добрата ситуация
Най-добрата ситуация е тази, от която мога да се измъкна с минимални поражения и после да имам история за разказване. „До последен зъб“ е пълен с автобиографични елементи, този път обаче са доста по-добре замаскирани. Няколко от ситуациите вътре също така, за съжаление, са напълно реални приключения.
За Inside Joke Stand-up Comedy
Попаднах в тази група с връзки, но определено се радвам на късмета си да съм част от стендъп комедийно крю, което се опитва да направи в България това, което сме свикнали да гледаме в Америка, без крайният резултат да има тъжен балкански привкус. Също така стендъпът ми дава възможност за една чудесна житейска терапия.
За принципите на добрата комедия
Истинската комедия се ражда от трагедия. Всички истории, които разказвам на сцената, са до голяма степен най-големите травми в живота ми. Хората обаче се смеят на детството ми в квартал „Надежда”, както и на всички останали глупости, което ми помага да осъзная, че нищо не е фатално. Нищо не е краят на света.
За принципите на добрата трагедия
Обикновено трагедията се ражда, когато добрите намерения се превърнат в нещо с ужасяващи последици. Ако не сме обичали героя, преди да се превърне в чудовище, няма да ни пука, като го застигне възмездие. Също така нищо не натъжава повече от незаслужена тежка съдба.
За нещата, които правя, когато съм сам
Аз съм учудващо задръстен пич, когато съм сам. Цъкам PlayStation, най-вече Gran Turismo и като цяло умирам от скука. Вече съм добро момче и не правя глупости, така че до това се ограничават пороците ми.
За последната история, която ме развълнува
В момента на това интервю се намирам в Лос Анджелис и нещото, което ме шокира най-много, беше Скид Роу – палатковият град в центъра на този мегаполис. Изведнъж виждаш хора в костюми, прескачащи спящи на улицата бездомници, за да влязат в ресторант и да оставят 700 долара за сметката. Определено те кара да се замислиш за несправедливостта на света, в който живеем. Имам история в главата по темата, но още не се е оформила съвсем, за да става за разказване.
