D!VA говори с актрисата Теодора Духовникова, която е сред посланиците на един от най-мащабните театрални проекти – „Нощ на театрите”, и заедно със Захари Бахаров излиза на сцената на кино Люмиер в „Това не го казвай” под режисурата на Явор Гърдев
- За рецептата за магична нощ
Съставките са различни – зависи на какво я посвещаваш. Но дали ще е театър, любов или фиеста, най-важното винаги е едно – пълна отдаденост. - За зависимостите
Театърът е най-хубавата ми зависимост. С останалите искам да се боря, но с тази не. Дала ми е толкова много. - За любимата театрална роля
Тези роли, от които ме е било най-страх в началото, стават мои любими накрая. Защото са били твърде различни от мен или прекалено отговорни… - За страховете
Усещането да се хвърлиш презглава в страховете си е единственото, което истински има смисъл. И обикновено се получава добре, защото си имал куража да надскочиш себе си. - За малките луксове в живота
Малките луксове са всъщност големи луксове – да откраднеш време и да се погрижиш и за себе си, само за себе си, без чувство за вина. Обикновено тези мои бягства са свързани с това да се „поглезя“ с някакви чисто женски неща. - За театъра с голяма буква
Обичам правописа. Бих си позволила да напиша и Театър само в началото на изречението с голяма буква. Трябва да изпитвам нещо много емоционално, за да наруша това правило. - За съхраняването на душата във времена на терор
Често плача, тревожна съм. Моля се светът да не е „изплискал“ съвсем, да не е забравил ужаса на големите войни и да не ги допуска никога отново. Не че по трагедия има „малки войни“… - За откриването на мира
Моят е в сърцето ми. Там е всичко най-ценно. - За вярата
Вярвам в Бог. Почитам Светата троица – Отец, Син и Светия Дух, и не бих споменавала за щяло и нещяло името му.. - За изкуството за продан
Изкуството може да се продава, даже да е лошо изкуство. И да се продава добре. Най-добре е, разбира се, да се презентира високо изкуство, но да е представено интересно и да развълнува много хора. Тогава пак би значело, че се е „продало добре“, но поне е имало смисъл. Нямам проблем с комерсиалността в изкуството. Имам проблем с лошия вкус. - За „Есента на демона” и есента на Теодора
За щастие, двете са различни. В сериала „Дяволското Гърло 2 – Есента на демона“ има потресаващи ужасии. Но се получи вълнуващ втори сезон и знам, че много хора го чакат. - За това, което не казваме
Не казвам винаги какво си мисля за някого, ако това би го наранило. Иначе казвам „Това не го казвай“ за нещо, което ме смущава да го чуя с ушите си – по морални и естетични причини. Има правила какво не бива да казваме. Като това, че няма причина да обичаме любим човек, но го правим. - За нещата, които винаги си искала да направиш, но не си
Едно от тях е да карам кайт сърф заедно с дъщерите ми навътре в морето. Но никога няма да го направя, защото те карат много навътре и много на дълбоко, а аз изпитвам ужас и от двете неща. Обаче ми доставя неистово удоволствие да ги гледам от брега. Прекрасни са. - За живота като голяма игра
Игра ли е животът? Не знам. Аз мисля, че залогът е прекалено голям, за да играеш. - За първата мисъл, с която се будиш
Опитвам се да си спомня какво съм сънувала. Обикновено сънувам безкрайно интересни неща, не един и два сюжета за гениални романи съм изсънувала. Лошото е, че не мога да ги възпроизведа наяве…