Мечта на милиони жени по целия свят – чантата Hermes Birkin, има вълнуваща история, но не колкото музата, чието име носи. А нейният живот е също толкова бленуван заради досега й с гениалността, красотата и онази неподправена сексуалност на 60-те, която днес можем само да копираме. Джейн Бъркин навърши 74 на 14 декември и това е чудесен повод да си спомним най-красивите й моменти в снимки.
Родена в семейство на актриса и военен шпионин, Джейн отрано се насочва към музиката и киното. На 17 се запознава с композитора Джон Бари, през 1965-а се жени за него и ражда първото си дете. По това време вече е снимала в няколко малки роли, но големият й успех я чака зад ъгъла. Той идва през 1968-а с Wonderwall – филм, който й носи покана за френското кино. Джейн не знае френски, но това не пречи да бъде одобрена за Slogan и да е пред най-важната среща в живота си – тази с мъжа, когото описва като единствена любов – Серж Генсбур.
Дори днес дуетът на Серж и Джейн Je t’aime… moi non plus с женски въздишки, напомнящи оргазъм, звучи скандално. През 70-те обаче той е истинска революция на разкрепостеността и свободата. Текстът е написан от Гензбур за Бриджит Бардо в края на тяхната връзка. След отказа на прочутата французойка Серж й го връща, като го изпълнява заедно с Джейн. Какво по-жестоко отмъщение от това от горещите френски прегръдки да се хвърлиш в обятията на една англичанка. В защита на Джейн – тя не е от онези представителки на Острова, прославили се със своята сдържаност. Често дори бохемският й нрав я прави повече французойка от самите французойки.
През
1969 г. статутът й на секссимвол се допълва
от ролята й в „Басейнът” с Ален Делон
и Роми Шнайдер, а през 1973-та изпълнява
ролята на любовница на Бриджит Бардо в
„Дон Жуан, или ако Дон Жуан беше жена”.
Две години по-късно се появява и в първия
и доста противоречив филм на Гензбур,
озаглавен като съвместната им песен.
Със Серж имат страстни и доста
токсични отношения. Двамата се разделят
през 1980 г., след като имат немалко
преживени скандали зад гърба си и една
дъщеря. Две години по-късно Джейн ражда
своята трета дъщеря, този път плод на
брака й с кинорежисьора Жак Доайон.
Някъде по това време актрисата се среща по време на полет с Жан-Луи Дюма – милиардера зад модната къща Hermes. По време на полет между Париж и Лондон Дюма забелязва плетената чанта кошница на Джейн и научава, че тя така и не може да намери оптималната дамска чанта за пътуване. Жан-Луи и модната му къща се заемат с решаването на този въпроси и така се ражда Hermes Birkin – една от най-луксозните чанти в света с размер, удобен да побере вещите на пътуващата дама. Иронията е, че вдъхновителката Бъркин така и не започва да носи своята ръчно правена чанта – намира я за неудобна, прекалено тежка и недостатъчно голяма. Освен това е против идеята някой да използва името й, за да трупа дивиденти.
През 2015 година Джейн дори пише писмо до Hermes с настояване името й да отпадне от представянето на този модел чанти. Бъркин обяснява, че причината не е икономически претенции, а желанието да се даде гласност на едно по-етично отношение към животните. Все пак моделът, който носи името й, често е изработван от крокодилска кожа, а отношението към тези влечуги във фермите е ужасно. Досега обаче дебатът по темата не е донесъл резултат и Hermes още използват името й за своя модел.
