Автобиографията на Агата Кристи – най-интересна от всичките й книги

Ако си готов да го живееш този живот, трябва да го изживееш смело. Безусловно

Странно е признанието на Агата Кристи, че не помни лица така добре, както помни местности. Отдава го на далекогледството си – не без присъщото й фино чувство за хумор и самоирония. Но не само образите на героите от нейните романи и разкази, в които тя влага чертите на действителни личности, които е срещала по пътя си, но и описанията на хората в нейната автобиография, написана на преклонна възраст, са удивително живи и ярки. Като започнем с баща й, когото определя като “приятен човек”, който безделничи, разчитайки на – оказва се – имагинерно наследство от Америка. Очарователни (прилагателното очарователен писателката използва твърде често, независимо дали се отнася до хора, места или предмети – б.р.) са възгледите на Агата Кристи за труда, за работата (“полезно и необходимо, но защо да е похвално?”), а и за извоюваните от жените равни права. ”Ние, жените, се проявихме като празноглавки. Вдигнахме врява до бога, за да работим наравно с мъжете. А те, понеже не са глупаци, любезно прегърнаха идеята. Че защо да издържат съпруга? Какво лошо има съпругата да се издържа сама? Нали тя го иска. Ей богу, мъжът да не е луд, че да я спира!” И продължава: “Жените от викторианската епоха изкусно водеха мъжете си за носа… Те бяха с твърд характер, своенравни, удивително начетени и добре осведомени. И забележете, едновременно с това питаеха дълбоко възхищение към мъжете…”

Една от най-интригуващите родственици на писателката е баба й. Баба Би, която докато Агата работи като медицинска сестра в болницата по време на Първата световна война, се опасява единствено от това да не заговори някой внучката й, когато се прибира сама късно нощем.

“Към баба ми изпитвах привързаност и желание да й бъда в услуга, но почти никакво съчувствие за душевните й терзания. Най-тежко й се отрази раздялата с приятелите й. Мнозина от тях бяха покойници, но имаше и немалко, които все още се държаха: съседи, които често се отбиваха, хора, с които да побъбри за доброто старо време или да обсъди новините, прочетени във вестника – ужасяващи убийства на деца, изнасилвания, тайни пороци и всички онези неща, които разведряват живота на възрастните.”

Писателката нито един ден не е ходила на училище, в началото на ХХ век това не е било важно за момичетата, които е трябвало само да се омъжат правилно. Но за да бъдат атрактивни за господата, все пак е трябвало да могат да бродират, да пеят и да свирят на някакъв инструмент, да владеят чужд език, да танцуват. Всичко това Агата го учи с удоволствие, за да може един ден да намери мъжа, който ще я издържа.

“Какво мога да правя? Е, мога да пиша. Бих могла да стана пианистка на прилично ниво, но не и професионален музикант. Добра съм като корепетитор на певци. Мога да импровизирам и да приспособявам разни неща, когато съм в затруднение – това е най-полезното ми умение; например нещата, които мога да направя с фиби и безопасни игли, когато има някакъв домакински проблем, ще ви изненадат. Именно аз оформих лепкаво топче от хляб, залепих го за една дълга фиба, а после прикрепих фибата с восък към перваза на прозореца и така успях да повдигна изкуствените зъби на майка ми от покрива на зимната градина, където бяха паднали! Успешно упоих с хлороформ таралеж, който се беше оплел в мрежата за тенис, и така успях да го освободя. Мога да заявя, че определено съм полезна за домакинството.”

Много любопитна е главата “Флирт, ухажване, годеж, брак”. Най-вече с това, че мъжете, спиращи вниманието си върху високата дебютантка с огромен апетит, много бързо настояват тя да приеме предложенията им за брак. Спечелва я Арчи Кристи, с когото се женят след дълго отлагане и раздели, тъй като той е военен летец и е мобилизиран на фронта. 

“Щом се омъжи, жената приема за своя съдба неговото положение в обществото и неговия начин на живот. Според мен това е проява на здравомислие и е в основата на бъдещото семейно щастие. Ако презирате начина му на живот, не се захващайте с тази работа – с други думи, никога не се омъжвайте за този човек. Ето ви един пример: търговец на платове, който е римокатолик, предпочита да живее в предградията, обича да играе голф и да прекарва отпуска си на крайбрежието. Ето за тези неща се омъжвате. Приемете ги и се научете да ги харесвате. Не е толкова трудно”, пише г-жа Кристи и добавя, че е човек, способен да извлича удоволствие от абсолютно всичко. Както и да пробва нови неща – тя е една от първите жени, които шофират (“Двете неща, които са ме развълнували най-много в живота ми, са моят сив  чипонос “Морис Каули” – гордостта, че притежавам собствена кола, и вечерята със самата кралица в Бъкингамския дворец.”), кара сърф, а когато участва в разкопките на Ниневия, взема уроци по рисуване в перспектива. Между другото – признава, че не е очарована от идеята да язди, тъй като се бои, че с ръста и теглото си може да нарани коня.  

С Арчи не й е писано да живее дълго – след войната двамата правят околосветско пътуване в рамките на мисия, организирана от техен приятел – Белчър, но след завръщането им съпругът й я напуска заради друга жена години след като вече имат дъщеря и относително спокоен живот. “… след болестта, тъгата, отчаянието и разбитото сърце… Чаках го една година, надявайки се да се промени. Но той не го направи. Така завърши първият ми семеен живот.”

Агата се възползва от всяка възможност да пътува. Сама. Поема на Изток с Ориент експрес, за да стигне Багдад. Създава много приятелства, но се бои от по-дълбока привързаност.

“Вече бях разбрала, както, предполагам, осъзнават рано или късно много жени, че единственият човек, който може да те нарани в живота, е съпругът ти. Никой друг не е достатъчно близо. От никой друг не си толкова зависима – заради ежедневното общуване, привързаността и всичко, което съставлява брака. Никога повече, реших, няма да се предам на милостта на някого.”

Съдбата обаче има други планове за Агата. Тя среща археолога Макс Малуон при пътуването си в Ирак  (много по-млад от нея) и поне в началото по нищо не личи, че той  ще се окаже любовта на живота й. “Аз съм много неща: добродушна, темпераментна, малко луда, разсеяна, срамежлива, предана, напълно лишена от самочувствие, умерено безкористна… но благородна – не, не виждах себе си като благородна”,  споделя Агата по повод забележката на Макс, че смята лицето й за благородно. На което тя естествено отговаря, че това е заради римския й нос и заспивайки във влака, с който пътуват покрай Италианската Ривиера, се извръща така, че римският й нос да изглежда най-добре.

Такава – чувствителна, уязвима, забавна, очарователна, Агата Кристи написва 93 романа, но автобиографията безспорно е най-интересната й книга.

Spread the love
Публикувано от
Още от Ваня Шекерова

Куклите не са това, което бяха

Авторските кукли, както и всяко произведение на изкуството не е задължително да...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ