Възкресението на неприятния тип
Една от любимите истории за появата на великолепните романи на Агата Кристи и на Поаро е за написването на „Аферата в имението Стайлс“. В биографията си мадам Кристи пише: „Седях си и готвех пай в кухнята, гледах през прозореца, когато изведнъж ми хрумна бърз, лесен и интересен начин един мъж да убие жена си, стига да иска.“
Еркюл Поаро притежава две забележителни неща – ум и външен вид. В романа, вкарвайки цялата си ирония и сакразъм, Агата Кристи описва любимия на мнозинаи до днес образ: „Поаро беше дребно човече с необикновена външност. Едва ли беше по-висок от метър и шестдесет, но в осанката му имаше силно изявено достойнство. Главата му наподобяваше яйце и той винаги я накланяше на една страна. Имаше сиви мустаци, които носеше повоенному. Спретнатостта на дрехите му беше просто невероятна. Струва ми се, че една прашинка би му причинила повече болка, отколкото огнестрелна рана. При все това този чудат наконтен човечец, който, със съжаление забелязах, сега накуцваше, навремето се е славел като един от най-почитаните служители на белгийската полиция. Детективският му нюх бил толкова непогрешим, че благодарение на него той бе постигал невероятни успехи, разкривайки най-заплетените случаи на своето време.“
„Аферата в Стайлс“ е дебютът на Поаро, а образът му е вдъхновен от белгийски бежанци, които обитавали родното ѝ градче Торки. Смята се, че един от тях е прототипът – имал специфична осанка, странно излъчване и засукан мустак. Ръкописът на романа е отхвърлян шест пъти, преди да бъде одобрен за публикуване четири години след написването му.
„Аферата в имението Стайлс“ няма почти никакъв успех. Книгата се продава в малко бройки и Агата не изкарва много пари от тях. В този момент вече бракът й с Арчибал Кристи е тръгнал към разпадане и двамата се развеждат няколко години по-късно. Година преди това обаче Агата Кристи прави големия си удар – появява се „Убийството на Роджър Акройд“ или „Алиби“. И досега се смята, че това е най-сполучливата творба на мадам Кристи заради обратите и непридвидимия финал. И най-вече заради структурата на разказа. Тя е най-големият ключ към мистерията.
Мадам Кристи, майката на Поаро
Манията по Агата Кристи се засилва, след това утихва, но никога не си отива напълно. Последният й връх бе покрай финала на сериала „Поаро“ през 2013-а. Трийнасет сезона по-късно британският актьор Дейвид Суше, който играе Еркюл Поаро във филмовата история, закрива шоуто със „Завесата“.
Четири години по-късно романите на Агата Кристи отново започнаха да се търсят и да се четат покрай новата екранизация на „Убийство в Ориент Експрес“ на Кенет Брана. Макар действието да се развива само в един влак, а кръгът от заподозрени да е ограничен, интригата е наситена, мистерията почти неразрешима, а Поаро е във вихъра си.
„Убийство в Ориент Експрес“ се появява за първи път на голям екран през 1974 година, близо 40 години след отпечатването на романа. Сидни Лъмет режисира, а Шон Конъри, Ингрид Бергман, Лорън Бакол, Антъни Пъркинс, Жаклин Бисе, Ванеса Редгрейв и още куп звезди играят. Албърт Фини е Еркюл Поаро. Филмът получава един „Оскар“ за Ингрид Бергман и има още 5 номинации.
През 2015 година BBC филмира в няколко серии един от най-очарователно страшните романи – „Десет малки негърчета“. По-късно направи и минисериал на „Свидетел срещу престъплението“. Малко преди сериите да излязат, бе обявено, че Кенет Брана вече работи по „Убийство в Ориент Експрес“ и планира цяла серия от филми с Еркюл Поаро, в чиито мустаци иска да се намъкне. „Убийство в Ориент Експрес“ се превърна в касов хит, а Кенет Брана продължава със „Смърт край Нил“.
Сред най-известните, влезли в кожата на Еркюл Поаро преди него, са Албърт Фини, Питър Устинов и Дейвид Суше. И въпреки че „майката“ на белгийския детектив се държи с него като с нежелано дете, което я тормози със самото си съществуване, той се оказва най-желаният за актьорите образ със своите малки сиви клетки.
