Сега кой се занимава с Центъра?
Аз съм председател на Фондацията „Елена и Иван Дуйчеви“, а на Центъра е моя студентка, която беше заместник- директор – Вася Велинова, прекрасен организатор и доказан специалист по средновековна литература. В момента според мен това е един от най-престижните центрове за славяно-византийски проучвания. Проф. Дуйчев смяташе, че не може Византия да се изследва извън славяните, затова и даде това название на Центъра.
След като се пенсионирахте, има ли нещо, което да ви липсва?
Да, това е прекият контакт със студентите. Много обичах работата с тях, ходех по експедиции, лятото копаехме в Равна, прословутия манастирски център от IX-X век. Но пък след 10 ноември, когато за 4-5 години ми забраниха да преподавам в университета, студентите и преподавателите застанаха зад мен – доверие, което оценявам и до ден днешен. Възстанови ме проф. Иван Лалов. Хората трябваше да се приспособят към условията и моята фамилия се оказа много удобна.
Простили ли сте това?
Коя съм, че да давам прошка? Има кой да прощава и да наказва.
Как поддържате духа си?
За да поддържам този дух, който ме е водил през годините, изигра много голяма роля връзката с една изключителна личност – Дайсаку Икеда. Известен обществен деятел в борбата срещу ядреното оръжие, философ, поет и фотограф, той е третият поред президент на Сока Гаккай – будистка организация, създадена през 1930 г. като Soka Kyoiku Gakkai (Общество за духовни и образователни ценности) от Цунесабуро Макигучи в противовес на милитаристичната политика на японския император. С г-н Икеда се срещнахме през 1982 г. в Нагоя, където се проведе Първият младежки фестивал на Сока Гаккай Интернешънъл. Тогава проведохме един доста необичаен за японската традиция диалог, който продължава вече 40 г. и плод на който са излезлите две книги на японски, български и английски език – “Духът на Лъва” (3 издания) и “Да спасим Човека”.
Защо избра точно вас?
Трудно ми е да отговоря на този въпрос, който би трябвало да зададете на него, затова ще си послужа с отговора, който самият той даде на Даниела Кънева на 04.08.2000 г., излъчено по БНТ.
“Преди години се срещнах с проф. Аксиния Джурова, една изключително ерудирана личност, чийто талант е представителен за България. Бях дълбоко впечатлен от факта, че в паметта ѝ е събрана цялата история на страната.
След проведените редица диалози с различни личности при срещата ми с проф. Джурова през 1982 г. изпитах неимоверно желание да проведа диалог именно с нея, като основен фокус да бъде България – страна, за която японците все още не знаят достатъчно. Проф. Джурова също прояви интерес и се съгласи да подготвим такъв диалог.”
С кои други личности е правил диалози Дайсаку Икеда?
Има диалози с Арнълд Тойнби, Андре Малро, Аурелио Печей, Ричард Калерги, Михаил Шолохов, Рене Юиг, Хенри Кисинджър, Чингиз Айтматов, Михаил Горбачов…
Споменахте, че Икеда се е срещал и с Людмила Живкова.
Да, освен самия Икеда, и аз отбелязвам в нашия диалог за тази тяхна среща. Тя се случва в Мексико, когато Людмила изпада в тежко здравословно състояние. Още в самолета и няколко дена след това тя отказва въобще да се храни. Не може да отиде на откриването на изложбата, на приема, тъй като е много зле. Единственият човек, който успява да влезе при нея, е Дайсаку Икеда, с когото тя се запознава при откриването на Детската асамблея “Знаме на мира”.
Близки ли бяхте с Людмила Живкова?
Ние бяхме близки със семейството на Живков. Людмила искаше да завърши втори факултет „История на изкуството“ в Москва, но беше невъзможно, защото вече имаше сериозни ангажименти в Комитета за култура. Замина за Англия и специализира при проф. Дмитрий Оболенски с протекцията на проф. Иван Дуйчев. Тя беше човек, който искаше много да знае, много четеше, но малко повече ѝ дойде след катастрофата това, което искаха от нея.
Държа да се знае, че изключително много ценя това, което тя направи. Ние с нея сме водили много сериозни разговори. Беше добър човек, който се влияеше от обкръжението си, а някои от хората около нея не бяха най-доброжелателните, нито най-добрите съветници. Използваха я повече, отколкото трябва. След процесите по повод 1300 години тя получи срив, беше съкрушена, а след това почина. Предишния ден беше на Боровец. Няма такива глупости, че са я отровили. Тя просто вървеше по своя съдбовен път.
Имате ли навици от времето, когато се занимавахте със спорт?
За нищо нямам навици за разлика от родителите ми. Нито за хранене, нито за почивка. Ако ги имах, нямаше да мога да си върша работата по манастири и библиотеки. Мога да спя в манастирска килия, а мога и в разкошен хотелски апартамент. Не се съобразявам с навици. Според мен генът ми е здрав.
Имате ли срещи с папата?
Папа Йоан Павел II посети през май 1979 г. лекциите, които изнесох в Секретния архив на Ватикана. Тогава получих предложение да направя опис на славянските ръкописи от Ватиканската апостолическа библиотека. Издание, което осъществихме заедно с падре Марко Япунджич и колегата Красимир Станчев през 1985 г. След това имах още две срещи с Негово светейшество, като на последната през 1986 г. връчих освен готовия опис на славянските ръкописи и заповедта за създаването на Центъра за славяно-византийски проучвания “Иван Дуйчев”. Това не бе случайно, тъй като проф. Иван Дуйчев бе този, който от 1932 до 1937 г. учи и работи в архивите на Ватикана и препоръча редица от нас да продължат неговото дело там.
С Папа Бенедикт XVI срещата стана през 2007 г. по повод излизането на библиофилското издание на съхраняваната във Ватикана Манасиева летопис от 1344-1345 г., което изготвихме заедно с проф. Вася Велинова.
Какво е участието ви в галерийния живот в България?
Не съм професионален галерист. Никога не съм била. Аз съм изкуствовед и курирам изложби. Отначало го правех с галерия “Българи”, след това с галерия “Контраст” и от есента се надявам да продължа с галерия “Анел”. Подготвям изложби на Левент Море, Велко Михайлович, Зиетин Нуриев, Пепи Пиронков и др.
