„Да ухажвам една жена? Никога не съм успявал. Бях ченге, мошеник, скитник, търговец, адвокат, политик… 80 съдби. Аз съм един делови човек. Това е.“
Интервю на Йорданка Николова
След премиерната прожекция на „Нашата история“, великолепна творба на Бертран Блие със съвършено изграден от Делон образ на пропаднал тип и пияница, Йорданка Николова, кореспондент на Българска телевизия в Париж, го кани на интервю. Той отказва да говори пред камерата, но я кани в апартамента си. Сам й отваря вратата и я посреща с немската си овчарка. Годината е 1984-та.
Питам се какво да избера от един разговор, продължил два часа. Сега, като слушам записа, си мисля, че най-красивото у Делон е може би гласът му.
Награди? В Кан? „Сезар“? Не! Никога не съм получавал лауреатски звания. Привикнал съм. И не само аз, Рамю, Габен – нищо не са получили официално освен популярността. Пръти в колелата под претекст, че правим „народни“ филми за „обикновената“ публика, за хората, които отиват на кино, защото го обичат, а не за да следват една преходна мода. А когато се направи филм като „Господин Клайн“ или „Нашата история“ – не те разбират. Искат те с пистолет в ръка… Да успееш! Това няма нищо общо с парите – доверява той. – Успехът за мен е шансът да реализирам, да предриемам нещо в област, която ме увлича. Не е висок, но не е и нисък, както твърдят някои. Движи се в парижкия си дом с небрежна грация – като на Гепарда. Обича бронза и мебелите „Бугати“, котките, кучетата, Париж.
Фотография / CORBIS/Corbis via Getty Images
Запазих у себе си детето, което бях. Мисля, че това е тайната на живота – да съхраниш детската душевност. Истината е в началото, в ранното детство. Ален Делон все още е детето, което бе във Френ. Може би и младежът, който бе в Сайгон. Когато бях на четири години, родителите ми се разведоха и всеки създаде ново семейство. Бях даден за отглеждане на госпожа Неро във Френ. Бях им като тяхно дете. И все пак родителите ми липсваха. Въпреки че и втората ми майка, и вторият ми баща бяха отлични хора, си мисля, че е по-добре да имаш семейство, отколкото да имаш две… Той обича своите полусестри и полубратя, но те са само „половин“ за този цялостен човек! Не е бил лесно дете. Не е лесен човек. Сменя 12 колежа и 6 пансиона. А на 14 години се опитва да бяга в Чикаго. Търси Семейството с главно С. Търси приключението. Всъщност до ден днешен. Трагедия? Просто характер. Неговата самотност е прочута, колкото и той самият.
Самотата идва от детството ми и все още ме следва. Да, но не ми тежи, а ми харесва. От малък формирам сам характера и живота си. Тя е част от мен и когато я няма, ми липсва. А човешката ми самота ми помага да се справям със страшната актьорска самота. Тя е нещо друго. Поражда се от липсата на диалог, най-често по време на снимки. Обграден си от хора, с които не намираш общ език. Този отсреща е съвсем различен. А има и друго – самотата идва от противоречието между това, което мислят за теб, и това, което си… Връщането у дома, след като сте изиграли поредната роля… И идва времето, когато разбираш, че трябва да се самоопределиш, да се разграничиш вътрешно от това, което създават от теб медиите, публиката, камерата, просто другите. Поставят те в една орбита, после ти слагат етикет „Това е Делон“. Длъжен си да го отстояваш, да останеш такъв, защото го искат, а и ти започваш да го искаш малко. Такива са правилата на играта. Игра е. Случайност. И всичко това е по-силно от нас, машината е по-силна. И трябва да бягаш пред нея, за да не те смели. Пробегът е много труден. Подготвените като мен понасят по-лесно и борбата, и самотата. Тази игра не е за жени. Те рядко могат да съхранят малкото момиче в себе си. Идва ден, в който са отнесени от славата, удавени от тази лудост, загубили са представата за себе си. Машината ги е смазала. Колко се самоубиха! Мерилин, Мартин Карол, Роми… Тя беше истинска професионалистка, звезда от първа величина… С дъщерята на Магда Шнайдер Ален за първи път е партньор в „Кристин“ приз 1958 г. Заради него тя изоставя страната си, семейството си. Годежът на тази съвършена кинодвойка шест години подхранва хрониките на светските клюки. Не се оженват.
Обичахме се много. Беше чиста любов в началото на кариерата. Напуснах Роми, защото срещнах тази, която стана моя жена.
С тогавашната си годеница – немската актриса Роми Шнайдер, в Италия, 25 март 1959 г.
Фотография / Keystone Features/Hulton Archive/Getty Images
Роми Шнайдер е поканена на снимки в Холивуд. Ален Делон среща на снимачната площадка една стройна фоторепортерка – Натали Бартелеми. Когато Роми се връща в Париж, намира в стаята си ограмен букет червени рози и писъмце: „Прости…“
Разводът с Натали през 1968 г. следва една скандална афера с убийството на някой си Маркович, телохранител на Ален Делон. Убит е при неизяснени обстоятелства. Следва големият и нежен романс с Мирей Дарк.
Изживяхме чудесната и банална авантюра на двама, които се обичат. Любовта обаче никога не е безсмъртна.
Мирей се оттегля. После се явява швейцарката Катрин. Ален твърдеше: „Това е жената, за която винаги съм мечтал. Тя е идеалът!“ Ето че сега идеалът е млада и хубава холандка.
Прочее личността му не оставя избор – Ален Делон привлича без усилие.
Може да не ми вярвате или да ме смятате за претенциозен, но се оставям да ме завладеят. Да ухажвам една жена… Никога не съм успявал да го правя. Да спра една жена на улицата, да я заговоря – просто не умея. А и се стеснявам. Разчитам да бъда забелязан. Но опитът ми и тук е горчив. Още навремето, когато велосипедът поглъщаше цялото ми внимание и страсти, видях на спирката на метрото в Со (линията там е надземна) красиво момиче. Започнах да правя кръгчета около нея, очаквах да й направя впечатление. И успях. В спиците нещо се оплете, полетях презглава и се пльоснах на тротоара. Лицето ми се обля в кръв. Оттогава е и белегът на брадата ми. Момичето ме вдигна, заведе ме на лекар.
