Успях да изненадам мъжа си след 39 години, казва актрисата, която отнесе големите награди на сезона – „Икар“ и „Аскеер“
Албена Павлова, която спечели „Икар“ и „Аскеер“ като Анна в „Майка Кураж и нейните деца“, може да се похвали и с абсолютно равностойното им постижение – след 39 години отново успя да изненада съпруга си Емил Марков. „Практикувайте театър, той освежава брака“, посъветва шеговито тя, докато приемаше статуетката на Георги Чапкънов на церемонията, която армейската трупа организира за 34-ти път. Значително по-сериозно обясни, че децата и артистите си приличат, тъй като докато растат, не спират да играят и да създават радост.
Албена е суперсериозна и в ролята, с която победи конкуренцията. Нейната Анна Файерлинг постоянно преминава с двамата си синове и с дъщеря си през фронтовите линии на Първата световна война, за да търгува с живота и със смъртта. Бизнесът осигурява прехраната на семейството и Анна не иска да чуе за мир, докато прави по-дребни и по-едри гешефти. „Като не сте умни, поне не бъдете честни“, възпитава тя момчетата си.
Павлова сякаш е родена за пиесите на Бертолт Брехт, в които сарказмът към кретенизмите на обществата прелива от всяка реплика. Когато е само на 24, Иван Добчев ѝ възлага мъжкия и женския персонаж в „Добрият човек от Сечуан“, друга драматургична перла на Брехт, и тя се справя толкова добре, че легендарният с войнствения си характер режисьор буквално остава без думи. Още оттогава Албена владее рядката дарба да бъде едновременно трагична и комична, драматична и карнавална. Сега в „Майка Кураж и нейните деца“ е безпощадна към Анна, която в крайна сметка губи всички и всичко от алчност, но актрисата нито за миг не пада в черно-белия капан. Каквото е Хамлет за мъжете, това е Майка Кураж за жените.
Албена Павлова умее да изтръгва от публиката и чист рафиниран смях. В „Светици и перверзници“ е глухонямата сестра Соледад, която в жестовете, мимиките и скечовете се родее с Чарли Чаплин, Луи дьо Фюнес, братята Маркс. „Господ ме обича – помогна ми в създаването и на този образ“, коментира тя. Когато разбира, че в предстоящия спектакъл няма да има нито една реплика и по сюжет не бива да чува, се опитва да намери учител по жестомимичен превод. Но нещо не ѝ се получава и тя измисля свой „език“, микс от тотална хайванщина и палячовщина, който практикува на камерната сцена в Сатирата с ококорени дяволити очи. Безусловно чаровна и под прожекторите, и когато разговаряш с нея, споделя спомени, емоции и размисли с неподправена искреност и усмихнато остроумие, не пести тревожния си анализ на социални явления.
Театърът и Операта в Русе са
важни спирки в детството
Като всяко палаво момиче беснее с момчетата, не се интересува от кукли, а се катери по дърветата. Но майка ѝ, страстна почитателка на музите, не пропуска постановка нито в театъра, нито в операта в родния им Русе, а Албена винаги я придружава. Някъде тогава чичо ѝ предоставя апартамента си за снимки на игрален филм и тийнейджърката се върти като хипнотизирана край кинаджиите. В гимназията напира да влезе в драмсъстава на Младежкия дом, но я връщат да изчака до девети клас, тъй като все още прилича на дете. Първото ѝ комедийно превъплъщение там е госпожа Монтеки в пародия на „Ромео и Жулиета“. Тя е на 16 и се отнася изключително сериозно към ангажимента си. Вече във ВИТИЗ се пристрастява към трагедиите, постоянно се търси в тях. По-късно животът ще я опровергае. В Сливен, където отиват по разпределение с бъдещия ѝ съпруг Емил Марков, така потъва в героинята си от „Илюзията“, че преди и след всяко представление трудно излиза от кожата ѝ. Готова е да изпадне в тиха лудост, представяйки си как собственият ѝ любим, с когото си партнират в постановката на Галин Стоев, обича съперничката ѝ от пиесата на Корней. Емил е също толкова отдаден на занаята, така че разбира този тип актьорска шизофрения. Всеки от тях е наясно, че слее ли се другият с персонажа си, потъва в сюрреалното. Иначе са купонджии. Емил Марков пее и свири прекрасно, но го прави все по-рядко, задъхан в графици и маратони. „Душата не е строг господар, понякога сме я оставяли на втори план“, връща лентата Албена Павлова.
Месец след сватбата им ги канят в Младежкия театър. Тя се готви да дебютира в „Неконсумиран брак“, когато разбира, че е бременна. Връщат се в Сливен, а после получават предложения от Народния, от „Сфумато“, пак от Младежкия, от Сатиричния. Албена не се изживява като комичка, но приема офертата на Сатирата, защото там поставят Елена Цикова, Стоян Камбарев, Теди Москов, Галин Стоев, Гриша Островски…
Дебютира в „Големанов“ на Ст. Л. Костов във версия на Борислав Чакринов. Преди първата си репетиция в Сатирата, притеснена и развълнувана, пие кафе в барчето и не може да повярва, че Кирил Варийски ѝ поднася огромен букет за добре дошла. Пак той я води в дублажа, където остава за дълго. Така започва още по-непоколебимо да вярва в принципа „Предай нататък“ – когато са ти подали ръка, трябва
да продължиш и доброто да стане заразно
Тя е от избраниците на маестро Иржи Менцел, който режисира в Сатирата „Още веднъж отзад“, останала в афиша близо 20 години. „Той ме научи, че комедията се играе бързо и желязно, че е перфектно изчислена и репетирана импровизация. Не е ли, лесно излизаш от жанра, озоваваш се извън стила. Затова „Още веднъж отзад“ беше истинско шампанско. Менцел казваше: „Не се опитвайте да изтръгнете смях на всяка цена, вие не сте маймуни в зоопарка. Може да играеш глупак в пиесата, но ти си актьор, а това е друго ниво.“ Тя е Роксана в „Сирано“ на Теди Москов, с когото са сходно щури вулкани от идеи.
