Алберт Айнщайн: Теория (и практика) на изневярата

Гениите са особена порода. За тях правилата не важат, а условности като морал и вярност са еснафска измислица. Нерядко върховни постижения в науката и изкуството вървят ръка за ръка с изтъкан от провали личен живот. Алберт Айнщайн е един от примерите как светъл ум може да съжителства с тъмно сърце.

Надарен от природата както с блестящ интелект, така и с ненаситно либидо, Айнщайн има доста рехав и разтеглив морален код. „Сигурен съм, знаеш, че повечето мъже (както и голям брой жени) не са моногамни по природа  – пише той в писмо до приятелка. – Природата само би станала по-силна, ако статуквото и обстоятелствата поставят препятствия по пътя на индивида.” Ученият добавя, че хората изпитват естествено желание да изневеряват и не е хубаво да му се противопоставят. Когато един мъж се насилва да остане момогамен, казва той, това се превръща в „горчив плод за всички замесени“.

Теориите на Айнщайн за мъжко-женските отношения са подплатени със солидна практика. Той изневерява на първата си жена – Милева Марич, и я напуска, за да се ожени за любовницата си Елза. И ако по време на брака с Милева що-годе успява да контролира поривите си, с напредването на възрастта става неудържим. Изневерите му започват още през първите седмици след сватбата с Елза. Това, което ги прави още по-болезнени, е липсата на всякаква дискретност, както и отношението му, граничещо на моменти с мизогиния и садизъм. Дали съжителството с него е било „горчив плод“ за жените му? Със сигурност.

Милева Марич, интелектуалката

Милева Марич и Алберт Айнщайн се запознават в Политехниката в Цюрих, където учат и двамата. По онова време тя е единствената жена, която учи физика. Сръбкинята не е първа красавица, освен това леко накуцва, но Айнщайн е впечатлен от интелекта ѝ. Не след дълго започват кореспонденция – в началото обсъждат въпроси на физиката, а по-късно между тях започват да се промъкват и романтични и еротични закачки. Майката на Алберт не е доволна от избора на сина си – момичето е 4 години по-голямо от него и не е еврейка, но въпреки майчиното неодобрение  двамата започват бурен роман.

След като завършва Политехниката, Айнщайн заминава да работи за няколко месеца извън Цюрих. Милева остава, тъй като се е провалила на изпитите и трябва да ги вземе повторно. Алберт я посещава всяка неделя и при едно от тези посещения тя му съобщава, че е бременна.

Бременността никак не помага на сръбкинята. Тя отново се проваля на изпитите и напуска университета. Съкрушена и депресирана, Милева заминава при родителите си в Сърбия. Както може да се предположи, те не остават никак доволни от новините. Баща ѝ категорично забранява да се оженят. Раждането е трудно и мъчително, Айнщайн не присъства, а научава чрез писмо.

Никой не знае какво се случва с Лизерл, така се казва новороденото момиченце. Тя потъва вдън земя скоро след раждането си и се смята, че е дадена за осиновяване. Фактът, че ученият има дъщеря, се разкрива почти век по-късно от негови писма, продадени на аукцион.

Двамата се женят година по-късно, през 1903 г., на гражданска церемония в Берн. Айнщайн започва работа в патентно бюро с добра заплата. Изглежда  че нещата започват да се подреждат добре за семейство Айнщайн-Марич. Но това не трае дълго.

Spread the love
More from Дона Делова
Карл Лагерфелд и Ив Сен Лоран: Войната на модните титани
В бляскавия и суетен свят на модата съперничествата никак не са рядкост....
Read More
0 replies on “Алберт Айнщайн: Теория (и практика) на изневярата”