На 58-годишна възраст почина писателят Алек Попов, съобщиха от Българската академия на науките (БАН).
„Българската академия на науките с прискърбие съобщава, че на 22 март 2024 г. загуби един от достойните си членове член-кореспондент Алек Попов (1966-2024). Той беше един от най-оригиналните и талантливи съвременни български белетристи. До последния си дъх се опитваше да разгадае тайните на българското слово, дълбаеше в безкрайните тунели на отечественото езиково пространство и чрез творбите си показваше и разгръщаше многобагровата палитра на българската изящна словесност“, казват от академията.
Попов, наричан „най-смешният сериозен български автор“ и „майстор на сатирата“, е автор на многократно преиздавани и превеждани на десетки езици романи, сценарист и драматург, носител на много литературни отличия, общественик. Той е сред основателите на Клуба за българо-македонско приятелство.
В творчеството си Алек Попов открива най-много допирни точки с Алеко Константинов и Светослав Минков – „градски писатели, иронични до сарказъм, които винаги са стояли леко встрани от литературния мейнстрийм“, казва той в интервю за „Литературен вестник“ .
Автор е на романите „Мисия Туран“, „Мисия Лондон“, „Черната Кутия“, „Сестри Палавееви в бурята на историята“, „Сестри Палавееви по пътя към новия свят“, на есеистичната книга „Спътник на радикалния мислител“, както и на много сборници с разкази, сред които „Ниво за напреднали“, „Митология на Прехода“, „Телесни плевели“.
Романът му „Мисия Лондон“ е преведен на 16 езика, а „Черната кутия“ – на 10. Разказите и есетата му са издавани на повечето европейски езици и са включени в множество международни антологии, сред които Best European Fiction 2011.
Попов многократно в различни свои интервюта и беседи заявяваше, че е писател, който цял живот се труди на „нивата на езика“. Затова и неговият основен инструмент е именно българският език. Алек Попов се интересуваше много от развитието на нашия език, от неговото обогатяване и магичната му способност да изразява и изобразява конкретните пулсации на духа на времето. Творбите му доказваха по елегантен начин това и предизвикваха у четящия човек желание за размисъл, за диалог, а понякога и за полемика, пише Mediapool.bg.
