Изборът на биография може да е малко необичаен, като се има предвид профилът на аудиторията – предимно жени с вкус към развлекателни четива. Само че нека вдигне ръка тази или този читател, който не е споменавал „Бай Ганьо“, независимо дали е чел или не повестта на Алеко. И не е задължително да изпитва интерес към особата на Щастливеца, както е известен авторът, създател на един от най-емблематичните обобщителни образи на българина в литературата, за да посегне към книгата на Иво Милев. На „Вълшебното дете“, „Вечното дете“, на непослушното дете на българската литература, веселяк, развейпрах, лекомислен и палав, този „проблематичен българин“, на когото приживе и посмъртно всеки иска да помага, да дава съвети и напътствия – какво да не прави и как да го прави, как и какво да пише, на човека, „опозорил“ веднъж завинаги българина, сякаш без него ние щяхме да бъдем различни, на него е посветена тази книга…“ пише авторът ѝ. Иво Милев пристъпва към биографията на колегата си Алеко – той също е юрист и писател, след като вече са издадени подписаните от него биографии на Илия Бешков, Владимир Димитров-Майстора, Людмила Живкова, както и романът „КБ.“.
Иво Милев
Алеко Константинов
Das Wunderkind
Издателство „Книгомания“, 2024
Първите опити за биографии на Алеко са непосредствено след убийството му, за което Илия Бешков пише: „Той трябваше да бъде убит, защото без смърт няма възкресение. И пак бихме го убили! Мъртвият Алеко е по-необходим от живия…“ Д-р Кръстьо Кръстев, издателят на сп. „Мисъл“ и близък приятел на Щастливеца, започва да пише портрет на писателя и човека, задавайки основните линии за възприемане и канонизиране на личността му – „душа кристал, рядък ум и нежно-чувстващо сърце“. И още: „Алеко има нещо, което стои неизмеримо по-високо от неговите творения. Това нещо е неговата личност.“ Пенчо Славейко, който също е близък приятел на Константинов, пише първата негова биография, една от най-добрите в жанра. Тя излиза като предговор на съставения от него първи том на събраните съчинения на писателя през 1902 г. А на практика първата публикувана като самостоятелно произведение биография на Алеко през 1900 г. е на Михаил Увалиев. Общото между трите споменати текста е лайтмотивът, че „неговата (на Алеко – б.р.) художествена цена не е голяма, но затова пък обществено-културното му значение за нас е едно от най-големите“. Тази линия достига своя апогей при проф. Боян Пенев, отказващ му всякакви качества на писател и преводач, като на творец с ниска художествена и естетическа култура… Дали Алеко е чалга, или „висока летва“ според сегашните критерии, Иво Милев не се наема да съди, той все пак не е литературен критик, а просто изследовател. И като такъв увлекателно и смислено подрежда факти, спомени и свидетелства, за да изрисува образа на една безспорна личност в българската история. С нейните странности, привички, колебания и страсти, присъщи на всеки изявен характер и талант. И повярвайте, от Das Wunderkind ще научите неща, които може би ще променят представата ви за създателя на Бай Ганьо.
