Има хора, дарени и с вътрешна, и с външна красота. Правят всичко красиво. Когато говорят, от устата им потича мед, когато пишат, думите им са подредени като бисери, а когато пеят… о, когато запеят, и боговете затаяват дъх, за да ги слушат в омая. Ето с такъв човек ви срещам днес – Александър Георгиев с артистичен псевдоним A.L.E.K.S.
Няколко месеца преди да участва в “Гласът на България” го слушах дълго, за да проследя как и откъде му е “дадено” да изгражда тази толкова красива музикална фраза, както и страхотния тембър на гласа, който все повече ми заприличваше на една огромна звезда.
„Не си спомням нищо без музика. Сякаш тя винаги е присъствала в живота ми. Например помня как лежа на пода и слушам детски песнички, а впоследствие мама ми каза, че тогава съм бил на 3 години. Но аз помня дори песните, които са били, оказа се, на Хайгашот Агасян – започва отдалеч Алекс. – В Пловдив – моя роден град, и на село при баба и дядо беше страхотно. В двора на църквата в с. Белозем всяка година се провежда един от най-големите християнски фестивали. Там започнах да се уча да свиря на китара и получих първата си китара като подарък.“
Алекс прекарвал часове в интернет, слушайки и изучавайки Майкъл Джексън, който до ден днешен е негов кумир и вдъхновение. И ако сега често му казват, че у него се усеща нещо от Краля на попа, това със сигурност е резултат от безбройните часове, които е прекарвал, слушайки и изучавайки вокалната му техника.
„Всеки от нас е дарен с бяло платно, четки и бои – какво ще нарисува с тях, е негова грижа. От момента, в който започнах да се вслушвам истински в музиката и да я анализирам, разбрах, че бих искал да оставя следа след себе си и чрез нея да допринеса и за разнообразието ѝ. Да накарам друг човек да усети нещо, слушайки музиката, да намери себе си в текстовете, да изпита чувства.
Сам създавам мелодия, текст, аранжимент. Смятам, че е изключително важно за един артист да е оригинален, различен. Да е себе си!“
От две години Алекс учи композиция и текстопис в BIMM, Манчестър, където живее със семейството си. „Във Великобритания сякаш по-лесно се приема авторската музика. И то в различни жанрове. Толерантни са към младите хора, които се опитват да създават нови неща. Мечтата ми беше да популяризирам музиката си в България и все още е – обяснява той причината да се включи в кастингите за „Гласът на България“. – Реших, че съм готов да споделя музиката си с повече хора. Да видя дали ще я харесат, дали ще получа нужната подкрепа. Много съм щастлив, че хората ме възприеха така добре още от кастингите на тъмно и че именно с дебютния ми сингъл Shivers ме запомниха, а не с кавъри на песни.“
