Алма Малер, музата на Виена

Наричат Алма Шиндлер, останала в историята с фамилията на първия си съпруг – композитора Густав Малер, „музата на деветима творци“. За по-недоброжелателните пък е „вдовицата на четири изкуства“. Казват, че е суетна, жестока и студена. Обвиняват я в антисемитизъм. Не може да се отрече обаче едно – Алма е необикновена жена и виенските мъже от началото на ХХ в. си губят ума по нея. Понякога буквално

Да си муза, е талант, призвание и умение. Днес сякаш няма такива жени. Дали защото вече можем свободно да изявяваме собствените си дарби и няма нужда да сублимираме чрез мъжете? Или защото хората на изкуството вече не се котират на любовния пазар и е по-вероятно да срещнем серийни съпруги на милионери, отколкото на творци? Кой знае. Преди сто години обаче нещата стоят по различен начин и жени като Алма са обект на възхищение и завист, извор на вдъхновение и страст. И това далеч не е въпрос само на красота.

Алма Мария Шиндлер се ражда на 31 август 1879 г. във Виена. Баща ѝ Якоб Емил Шиндлер е известен художник пейзажист и от него момичето наследява любовта към изкуството. Умира млад, когато Алма е едва 13-годишна, и вероятно до някаква степен това предопределя влечението ѝ към талантливи мъже. Самата тя свири на пиано и е надарена композиторка, мнозина твърдят, че ако не се беше омъжила за Густав Малер, дарбата ѝ нямаше да бъде пропиляна.

Изкуството като афродизиак

На 15 години Алма се влюбва за първи път – не в кого да е, а в художника Густав Климт. Той е 17 години по-възрастен от нея, тя е току-що напъпила роза, но вече със славата на едно от най-красивите момичета във Виена. Увлечението им не трае дълго и не стига по-далеч от няколко откраднати целувки. Не така стоят нещата със следващата ѝ любов – композитора Александър фон Цемлински. Той е неин учител по композиция и пеене и общата им страст към музиката прераства в нещо повече. Александър е първият любовник на Алма и тайната им връзка продължава две години. Междувременно на хоризонта се появява друг композитор, чийто талант измества Цемлински от сърцето на Алма. Густав Малер е 19 години по-възрастен от нея и по онова време е директор на Виенската опера. След няколко седмици на луда страст двамата се сгодяват тайно, а на 9 март 1902 г. се женят.

В сянката на Малер

Верятно като всяка даровита жена Алма Малер е мечтала за брак, в който двамата ще бъдат равнопоставени и ще творят рамо до рамо. Уви, това се оказва само мечта във времена, когато от жената се очаква да бъде най-вече съпруга, майка, домакиня и опора на мъжа си. Густав е запленен от красотата на Алма, но безразличен (или просто ревнив) към таланта ѝ. Нещо повече – поставя ѝ изрично условие да се откаже от музиката. И тя се съгласява. Поставя живота си в служба на неговата работа и на дома. Съобразява се с прищевките му, спазва условията му, създава му атмосфера за творчество, преписва на чисто произведенията му. За Густав бракът с Алма е благословия и под нейното нежно крило той написва най-добрите си произведения. За нея е огромна жертва – може би немислима от днешна гледна точка, но неизбежна от тогавашна.

През 1907 г. семейство Малер е сполетяно от голяма трагедия – по-голямата от двете им дъщери умира от дифтерит. Този тежък удар се прибавя към неудовлетворението на Алма и тя търси утеха във флиртове с други мъже. По време на почивка се запознава с младия архитект Валтер Гропиус и между тях пламва любов. Аферата не остава в тайна от Густав и той се обръща за помощ към друг именит виенчанин – Зигмунд Фройд. По негов съвет започва да обръща повече внимание на жена си, издава сборник с нейни песни, дори ѝ посвещава симфония. Този жест обаче е малко позакъснял. Макар да остава със съпруга си до смъртта му през 1911 г. и неотменно да се грижи за него, сърцето ѝ е някъде другаде.

Spread the love
Tags from the story
More from Дона Делова
Деймиън и Лиз Хърли: Kато две капки вода
Писали сме много пъти за дъщери, които са копия на известните си...
Read More
0 replies on “Алма Малер, музата на Виена”