Незаконородената внучка е единствената от момичетата във фамилията, която поразително прилича на великия кинаджия
Алисън льо Борж е поредното доказателство, че генетиката не признава бюрокрацията и винаги е готова да се подиграва на мераците за подписи, брачни свидетелства и документи за бащинство. Красавицата е единственото момиче във фамилията на Ален Делон, което е негов огледален образ. Нито дъщеря му Анушка, нито двете полусестри на Алисън приличат на световния кинаджия. Тъкмо 38-годишната актриса, която не е кой знае колко желана в династията, изпълнена със скандали и противоречия, може да продължи легендата. Само пред нейното лице публиката би могла да възкликва: „Те са като две капки вода.“ Тя е нежното женско повторение на великия си дядо – красива като него, непокорна като него, остър характер като него. Само тя притежава магнетичното му присъствие на екрана.
Плейбойските традиции с марката Делон предопределят съдбата й. Баща й Антъни, чиято майка е Натали Бартелеми, единствената законна съпруга на Ален Делон, винаги се е стремял да прилича на родителя си, въпреки че никога не го признава. Антъни – буен и агресивен, страхотен и сексапилен хубавец, с лекота сваля всяка жена, която успява дори за кратко да задържи мъжкото му любопитство. Той поддържа спорадична еротична връзка с танцьорката от голия балет „Крейзи хорс“ Мари-Елен и от нея се сдобива с първата си рожба.
Фотография / Vittorio Zunino Celotto/French Select via Getty Images
Антъни е само на 22, тя е на 30, а повечето от почитателите й я броят за стерилна лесбийска. Когато след време Мари-Елен забременява от него, Антъни изпада в шок, квалифициран „като изнасилване“. Той се оправдава в биографичната си книга Le premier maillon: „Бях дал клетва, че първото ми дете ще се роди от любов с жена, която обичам. Че ще създам дом и семейство. Че ще успея там, където родителите ми са се провалили.“ Но нищо от това не се случва. Опитва да се оневини, цитирайки Мари-Елен – преди да се впуснат в горещ сексмаратон, която го уверява, че не може да забременее. Зачеването на Алисън е малко чудо. Тогава – през 1986-а, Делон-син завършва снимките на втория си филм – „Хроника на една предизвестена смърт“ на Франческо Рози по Маркес. Дефилира на фестивала в Кан и празнува свободата си много е далеч от идеята да бъде мъж с отговорности. Не желае да става баща, все още е неналудувал се юноша. Момиченцето се ражда през септември 1986-а, а през това време Антъни е влюбен в Каролина, дъщерята на Франческо Рози.
Когато Ален Делон на свой ред по-късно научава за Алисън, също не скача от радост – приема новината като поредната пакост на сина си, с когото са в изключително сложни отношения.
Алисън е само на шест месеца, когато дебютира пред камерите – достоен представител на клана Делон. Снимат я като модел в бебешка колекция. Расте в парижкото предградие Ньой сюр Сен, без да знае кой е баща й. Тя е на 10, когато той най-после излиза на сцената и безцеремонно й обяснява, че стане ли пълнолетна, може да направят тест за бащинство. Защо чак тогава, не е ясно. Когато след време тестът се оказва положителен – въпреки че никой няма нужда от него заради лицето на Алисън, което сякаш е под индигото на Антъни и Ален, баща и дъщеря започват да се виждат от дъжд на вятър. Вероятно Делон-младши не чува повика на кръвта и не изпитва необходимост да опознае най-голямата си дъщеря, която е визуалното му алтер его.
Ален Делон и Алисън се срещат за първи път чак когато тя е на 11. Според градската легенда актьорът остава поразен от невероятната прилика между него и внучката му. Този факт обаче не променя отношенията между тях, въпреки че тя по-късно ще разкаже колко често мисли за дядо си и най-вече за призива му да следва мечтите си. Чаровницата е на 15, когато дебютира в киното без подкрепа от баща, баба, дядо. Достатъчно горда и самостоятелна е, за да отхвърли опцията „протеже“. Участва в „Синия остров“ на Надин Трентинян, партнирайки на Пиер Ардити и Анук Еме. Историята е за група тиийнейджъри, които през 1940 година се опитват да се опълчат срещу германски висш офицер, но всичко завършва трагично.
Влиза в актьорско училище, а за да плаща таксите си, се труди като сервитьорка в италиански ресторант. Завършва бакалавърска степен и живее година в Лондон. Но за всичко това се разчува чак през 2008 г. – преди това личността й тъне в мъглата на догадките.
Вече на 21, Алисън си иска истинската фамилия, но Антъни Делон й отказва. Според него тя е пожелала и много пари, което е съвсем логично, но той отново я реже. Така Антъни Делон, който цял живот се жалва от студенината на баща си, също като него се проваля в най-сложната мъжка роля. Алисън отлита за Америка, убедена, че в Лос Анджелис ще оценят визията й и дарбите й, въпреки че няма как да не узнаят чия наследница е. 10 години пребивава по-често в Ел Ей, отколкото в Париж. Работи в киното и в модата, като винаги акцентира, че не принадлежи на династията. На една от първите й фотосесии чува репликата на човека зад обектива, който не знае дори малкото й име: „Ако Ален Делон беше жена, щеше да изглежда като теб!“ Работи за модната агенция Marilyn, а от Intimissimi я избират за свое лице. Позира за Vanity fair, Vogue и GQ – по бельо, гола или облечена. Споделя, че обича да се превъплъщава, да бъде някой друг, да влиза в кожата на коренно различни персонажи. Като риба във вода е сред леката творческа истерия на снимачната площадка, усеща силна тръпка, преди режисьорът да извика „Екшън“. През 2010-а се разписва в късометражния филм A girl in a dress на фотографа оператор Рафаел Джанели Мериано.
Фотография / Gareth Cattermole/Getty Images
Алисън и Антъни все пак започват да общуват и дори се появяват на светски фотоси един до друг. През 2015 година тя за първи път участва в семейно събиране – придружава баща си, полусестрите си Лу и Лив на партито за 80-ия рожден ден на Ален Делон. Момичето говори с дядо си най-вече когато има нужда да оцени оферта за участие. „Едва ли някой би могъл да ми даде по-точен и ценен съвет от него“, коментира Алисън.
Сред последните й засега роли са епизодичната в сериала „Инфлуенсъри“ и главната в психо хорър драмата „Два изгубени часа“ на Жан-Клод Тибо, където се лашка между манипулациите на вездесъщия си татко и собствените си демони. Не се знае дали баща й и дядо й са изразили мнение за играта й. Не се знае и дали Алисън пие кафе или шотове с Лу и Лив, които са отраснали с Антъни след развода с майка им Софи Клерико през 2012 година и заминаването й за САЩ. Нито една от двете не прилича на Делон. Те са супердискретни, а в профила на Антъни Делон в Инстаграм има ограничен брой снимки на госпожиците. Лив учи право, маркетинг и комуникации, Лу свири на китара, пее и композира.
Антъни Делон продължава да е все така лаконичен, стане ли дума за Алисън. В „По здрач“, книгата за семейството и най-близките му хора, която излезе през 2023-та, той дори не я споменава. Разказва как е гледал сам Лив и Лу, като че ли Алисън не е имала нужда от него. „Аз съм баща на три деца. В родителството всеки прави толкова, колкото може. Алисън, която опознах късно, все още търси себе си – не е имала лесен живот, но този път й е бил отреденият. Надявам се един ден тя да разбере защо“, хем се презастрахова, хем философства Антъни Делон, може би очаквайки някаква индулгенция за греховете си.
„Никога не съм имала баща, но това не ми е пречило. Не знам какво е другото. Но не знам и дали животът ми щеше да бъде много по-различен, ако Антъни се беше появил по-рано в него. Всеки носи собствените си емоции и тежестта на семейната история“, индиректно репликира Алисън. Тя обаче беше до баща си, Лу и Лив, леля си Анушка и чичо си Ален-Фабиен, за да изпрати дядо си към рая. От церемонията отсъстваше само 4-годишният Лино, синът на Анушка, който до последно не се отделя от Ален Делон, наричайки го „опа“. Пред медии в Швейцария Анушка Делон неотдавна обясни, че е направила всичко възможно, за да има силна връзка между Лино и Ален Делон. „Опитах се да създам най-много спомени на моя син с неговия дядо“, искрена е младата дама, която наследява 150 милиона евро като любимка на Ален Делон. Засега не е ясно дали в завещанието му има нещо и за Алисън льо Борж, с която актьорът нямаше общи спомени.
