Пет години след раздалата си с Брад Пит Анджелина Джол признава, че още е в търсене на баланса в семейството си. Звездата среща британския Vogue за първо интервю от дълго време насам, в което говори честно за живота, остаряването, щастието и децата. Разбира се, важна част е и хуманитарната й дейност, работата с бежанци и борбата за повече права за жените и децата.
По време на интервюто за списанието Джоли посреща екипа в своя дом, където в продължение на два дни децата на звездата, домашните любимци и журналистите имат възможност да се опознаят. А това е осезаемо в разговора, който следва. Самият той се състои през ноември и актрисата разказва как е преминала пандемичната 2020 с шестте й деца и новите правила, които всички са принудени да следват.
Ето и избрани моменти от интервюто:
Как минаха последните месеци за вас? Разбрахме, че всички сте били вкъщи в Лос Анджелис.
Мисля, че при нас минават както при повечето семейства. Разбира се, със своите специфични моменти. При нас изолацията дойде с момента, в който Захара точно излезе от болницата (тя е оперирана в началото на миналата година). Всичко мина успешно и бяхме толкова щастливи, че тя е добре, че посрещнахме локдауна с позитивна нагласа на ума. Но знаете ли, имаше и други важни събития: Пакс беше в последна година в училище, но не можа да се наслади на всичко, което идва с този триумфален момент; Захара най-накрая получи шофьорската си книжка, но положи изпита си, обвита от глава до пети в защитен екип и с маските. Някак не е както човек си представя тези важни моменти. Но пък на фона на това рождените дни и семейните празници продължават и мисля, че за много хора това беше добрата страна на времето заедно. Има нещо красиво във всичко, което се случва.
Определено има. Имахме голямото удоволствие да ви снимаме в дома ви, който също е бившето имение на Сесил Б. Демил. Колко прекрасно…
Исках да сме близо до баща им, който е само на пет минути път. Изпитвах силно напрежение да се преместим. Най-много ми харесва, че няма стая за забавления, но има много пътеки и места за разходка и размисъл. Чувствам се много щастлива, че го имаме в този момент.
Чувстваш ли се така, сякаш си в щастлив етап от живота си?
Не знам. Последните няколко години бяха доста тежки. Фокусирах се върху изцелението на семейството си. Бавно се възстановяваме, ледът се топи, а кръвта се връща в тялото ми.
Щастието е пътуване …
Но аз не съм стигнала никъде. Още не съм там, където е щастието. Но се надявам да бъде. Планирам го. Харесва ми да съм по-възрастна. Чувствам се много по-комфортно през четиридесетте си години, отколкото когато бях по-млада. Може би защото … не знам … може би защото майка ми не живя много дълго, така че с напредването на възрастта, я чувствам като победа вместо като повод за тъгуване.
Абсолютно.
Остаряването ми харесва. Очаквам с нетърпение петдесетте си години – чувствам, че най-доброто предстои. Макар че има и друга страна. Бяхме на батута онзи ден и децата казаха: „Не, мамо, не прави това. Ще се нараниш. “ И си помислих: „Боже, не е ли смешно?“ Имаше дни, в които бях екшън звезда, а сега децата ми казват да сляза от батута, защото ще се нараня.
Как би описала майчинството и промените, които настъпват с порастването на децата?
Самата аз бях най-добра приятека с майка си. Обичах да се грижа за децата си като бебета, но обичам и да седя през нощта, и да си говоря с тях. Харесвам тийнейджърските години. Харесвам по-осъзнатите години. Обичам да се мотаем заедно.
Те оспорват ли мнението ти?
[Смее се] О, да … Те мислят, че съм малко нелепа, както би трябвало. И всички ме познават по различни начини. Знаете ли, всичките ми деца са преминали в онзи момент, когато осъзнават, че в мен няма нищо особено. Просто съм по-възрастна. Нямаме тайни. И това е добре.
