Архитект и дизайнер на интериори, Анна Попова е известна в Княжество Монако и по Френската и Италианската Ривиера не само с безупречния си вкус, с дарбата си да прекроява имоти и с чара си на светска дама – като истински филантроп тя не се колебае да помага на сънародници и да ги направлява в бизнес проекти
Темпераментът ѝ удря високите степени по скалата на емоциите и действията – винаги е готова да предизвика вълнения и събития, но никога разрушения. Принц Албер II толкова пъти ѝ целува ръка, колкото пъти се засекат на обяд в яхт клуба и на вечерен коктейл из салоните на Монако. Отлично познаваща правилата, протокола, психологическите нагласи и подходящите личности в Монако и край Средиземно море, Госпожа Решение, за която няма параграф 22, общува на перфектни френски, английски, италиански, шведски, датски, норвежки и руски, а наложи ли се, ползва немски и сръбски.
Твърдият ѝ характер, естествено, е функция на генетика и житейски обстоятелства и ситуации. Във вените ѝ тече революционна кръв. Единият ѝ прадядо е сред деятелите на Априлското въстание в Панагюрище – Дудековата къща, която е национален музей, е родният дом на фамилията. Другата ѝ прабаба е ятак на Яне Сандански. Майка ѝ – д-р Вера Маринова, е чудесна цигуларка, но когато настъпва времето за консерваторията, е настъпил и комунизмът – необходимо е да избере по-„сериозна“ професия. А и с диплома от Дойче шуле се налага да бъде по-сдържана, затова влиза в Медицинската академия. „Добре, че баба ми навремето е крила Антон Югов в мазето“, казва сега Анна.
В детството расте сред красотата на Стария Пловдив. Срещне ли Златю Бояджиев, той ѝ подава здравата си ръка и двамата отиват в ателието му. Докато геният твори, малката рисува по белите листа. Но по-късно учи в гимназия, която няма нищо общо нито с изкуството, нито с Пловдив – в Стокхолм, където майка ѝ работи като зъболекар.
С майка си, д-Вера Маринова
„Мама беше невероятен работохолик – винаги се е трудила прекомерно, въпреки че дядо ми – Атанас Маринов, е бил най-богатият човек в Пазарджик преди 9 септември. Та още през първата ми коледна ваканция в Стокхолм трябваше да помисля откъде да изкарам пари, докато съучениците ми караха ски по курортите. В огромен магазин, тогава го оприличавах на софийския ЦУМ, в едно заведение за бързо хранене по цял ден сипвах ядене по чиниите. После купих подаръци на всички. Много се постарах за приятелките ми в Пловдив, които не след дълго се превърнаха в предателки. Винаги съм работила. На 18 сама облепих с италиански плочки цяла гарсониера.“
Вече е във втори курс право в университета, когато един ден майка ѝ възкликва: „Какъв късмет, навън е само минус 20!“ Тази невинна фраза преобръща битието на Анна. „На мига осъзнах, че моят живот има единствено издание и няма да остана в град, в който през половината година се стъмва в четири следобед. Обявих, че заминавам за Италия. Мама се потресе – в Стокхолм си живеех прилично, бях си подредила апартамента като приказка, какво ще търся при мафията? Беше началото на 80-те. С баща ми едвам се съгласиха да отида в Женева, където продължих с международно право и бизнес мениджмънт.“ Но и Швейцария е студена за горещата душа на момичето от Пловдив.
Яхт клубът е сцената за повечето делови срещи на Анна Попова, която на „ползу роду” би могла да бъде почетният консул на България в Монако, но външните ни министри явно не се вълнуват от перспективата някой опитен като нея да обгрижва сънародниците институционално
Взима тапиите от Женева и се качва на влака за Милано, където завършва с шестица вътрешна архитектура и дизайн. Получава първа награда от кметството за идеен проект – приложение на цилиндър със стъкло от Мурано. В стила на култовата пирамида на Пей пред Лувъра, но няколко години по-рано. В Милано завързва и първите си големи приятелства във вселената на звездите. Не само защото е на „ти“ с артистичния директор на „Ла Скала“ и със специалната си акредитация влиза в световния театър по-лесно, отколкото на кино.
„Преди представление на „Отело“ тръгнах към гримьорните, за да поздравя Гяуров – той не пееше, но Мирела Френи участваше. Николай и майка ми бяха близки от времето, когато е била зъболекарка във Велинград. Неговите родители много я харесвали, но тя не била сигурна, че младият певец е нейното бъдеще. Бяха си останали добри семейни приятели, дори консултирах Николай и Мирела за реконструкция на апартамента им в Милано. Та отварям аз една врата в „Ла Скала“, зад която очаквам да видя Френи и Гяуров, и се озовавам очи в очи с Пласидо Доминго по боксерки и потник. Ужасно се стъписах, но не и той. Усмихнато ме покани да вляза, а за да се измъкна от неудобството, му поисках автограф. „Ако ти дам сега, няма гледаш спектакъла“, подкачи ме испанецът. Абе, около мен няма нормални истории. Не уцелих и следващата врата – влязох при Лучано Павароти. „Ама ти откъде се появи“, ухили се той. „От Стокхолм – аз съм шведка“, реших да го тествам. „Да бе, тогава аз съм китаец“, отвърна ми Павароти. Обясних му, че търся Николай и Мирела, и се разбрахме да се видим по-късно. Да гледам и слушам „Отело“ с Павароти, Доминго и Френи под режисурата на Франко Дзефирели, беше неземно. Няма друго подобно изживяване на света!“
Вляво: С Ален Делон се запознават в най-нашумялата дискотека на Монте Карло, след това понякога се виждат на фестивала в Кан; В средата: Армани за нея е от най-великите естети на миналия и на този век; Вдясно: С Андреа Бочели и съпругата му Вероника са близки приятели
Анна подхвърля с усмивка, че ако тогава е знаела за предстоящия развод на Павароти с дългогодишната му първа съпруга Адуа Верони, е щяла да преоцени отказа си за светски флирт. Въпреки този отказ Павароти проявява дружески интерес към Анна – харесва интересните българи покрай Гяуров и Мирела Френи, с която са млечни брат и сестра. Кани Анна на гости в дома си в Модена, тя е сред гостите на първия от историческите концерти на Тримата тенори.
„Лучано беше страхотен – горещ като Юга, но и разумен като Севера, макар че беше от най-комунистическия регион на Италия – Емилия Романя. С него никога нямаше скука. Веднъж ми поднесе сладолед с любимото си балсамико, за което бръкна с 40-сантиметрова стъклена пипета в красиво бъчве. А преди дебюта на Тримата тенори имаше прием във Военната академия в Модена, която още беше във владенията на легендарната вековна фамилия Есте. Тъкмо говорех със сестрите Фенди, когато по мраморните стълби настана раздвижване – качваше се лейди Даяна. Погледнах я между бодигардовете ѝ, после се настигнахме някъде из залите. Невероятна жена. Или беше голяма актриса, или наистина беше изумително мила. И нали открай време съм си спонтанна, изтърсих: „Да знаете колко съм ви мислила тези дни – какво искат от вас, защо да нямате официален любовник, това си е кралска традиция от древността?!“ Тя, горката, тъкмо беше попаднала във вулкана на поредния скандал – заради бившия си инструктор по езда Джеймс Хюит, който по-късно бе заподозрян в бащинството на принц Хари. Така се заговорихме.“
Вляво: Анна харесва Джина Лолобриджида, но обожава София Лорен; Вдясно: Куентин Тарантино е сред американците, които обожават Ривиерата, казва Анна
Пак приятел води Анна на вечеря в римския дом на София Лорен и Карло Понти. „Тогава живееха в една от пресечките на Виа Венето. София е неаполитанка, пипер.“ В един от разговорите българката пита световната кинодива какво според нея е по-важно за жената – красотата или излъчването. „Не, най-важното е как се движиш, как стоиш, походката, устремът. Езикът на тялото, по който можеш да познаеш всичко за всяка жена. Може да е най-красивата, но ако не е изправена, ще се провали“, отговаря актрисата. „София се беше убедила, че ако жената иска да успее, винаги трябва да бъде с опънат гръб. Лорен е вулкан, не като Джина Лолобриджида, която прилича на изтощена котка без харизма.“
Звездата добавя още един щрих към стратегията на феминизма. „Сресвай веждите нагоре, за да отвориш очите. Никога не излизай без контур на устните. Може да си без червило, но да имаш молив. Тогава минаваш без грим.“
След серия от сериозни проекти за строежи, реставрация на къщи, имения и хотели Анна обмисля трансфер на юг. Средиземно море я влече като магнит и тя акостира окончателно в Монако. Там се сближава с друга велика жена.
„Една вечер отидохме с майка ми на опера, беше луда по класиката. В антракта тя изведнъж изчезна, за да се появи след минути с нисичък слабичък мъж – диригента на хора на операта в Монако. Маестро Кръстан Мисирков от пловдивското село Цалапица.“ Единственият българин с ордена на Монако „Свети Шарл“ ги запознава с Гена Димитрова.
„Звъннахме на Кръстан да се видим, но се оказа, че е с някаква криза и не може да излезе. Веднага хукнахме към апартамента му. Там заварихме живописна картинка – Кръстан лежи на дивана, а Гена държи торба с лед върху кръста му. Трябваше бързо да го оправи, защото операта заминаваше на турне в Япония.“
Анна и Гена бързо си допадат. „Обикаляхме къде ли не, водих я в Ментон на фестивала на лимоните. Идваше у нас в неделя, за да си говорим за хороскопи, дори направи на дъщеря ми Глория, която тогава беше още почти бебе. Подари ми собствената си книга за астрологията. Знаеше, че я очакват огромни изпитания, преди много време я бяха предупредили в Индия. Вярваше и ужасно се страхуваше. Разказваше ми, че са ѝ предсказали внезапната и насилствена смърт на мъжа ѝ, който загина в катастрофа.
С дъщеря си Глория и племенницата си Люба Сара в римския дворец Дория Памфили
Един ден, както си седяхме, скочи и каза: „Прибирам се, че трябва да си мия прозорците.“ Тя, Гена Димитрова, собственоръчно чистеше дома си, в който без пари беше приютила и две български музикантки от операта в Монако. Гледах я в „Аида“ в „Ла Скала“ – можеше да пръсне кристалните полилеи с гласа си. Велика певица, велик човек. След представления раздаваше кошниците с цветя, нямаше кога да се занимава с тях, а не искаше да ги съсипва. Страшно земна жена, няма друга като нея. Поклон. Когато кръщавахме Глория в „Света София“, изпрати гигантски букет и огромна торта – вече беше болничка, милата.“
Анна, която от дете е влюбена в театъра, операта и седмото изкуство, също винаги е готова да сложи рамо на родни артисти. Кани екипа на романтичната драма на Ники Илиев „Живи легенди“ да снима в къщата ѝ на брега. Както се шегува самата тя, няма навик да залага на куц кон – а и харесва пъстрите филми, които вадят зрителите от монотонността на сивото всекидневие. „По-добре положителни послания, отколкото кървави и безсмислени екшъни, които провокират низки страсти.“ А тогава Микеле Плачидо, който е гост-звездата в продукцията на Ники Илиев, още с прекрачването на прага ѝ си спомня забавен епизод между тях: „Ти си единствената жена, която ме е свалила от колата си!“
„С Тото Кутуньо и други приятели бяхме в Сан Ремо, когато Микеле се присъедини към нас. После заведох компанията за късни коктейли в моята вила, но обясних, че тъй като вали като из ведро, няма да връщам никого обратно – който е без собствения си автомобил, да слиза от моя“, разказва през смях Анна Попова. Огнената пловдивчанка, която би могла да извърши още повече богоугодни дела за България, ако има статут на официален консул, уточнява: „Животът е ескалатор, никога не забравям откъде съм тръгнала и коя съм.“
