Ани Ленъкс: с глас на ангел и очи като шотландско небе

Не са кой знае колко певиците, на които титлата diva приляга толкова добре, колкото на Ани Ленъкс. Не само заради таланта, родил и поддържал половинвековна кариера, нито заради едноименния ѝ първи солов албум, нито дори заради благотворителността, активизма и работата в полза на обществото. Ани притежава вроден аристократизъм, въпреки пролетарския си произход, а хладното излъчване и чертите на статуя контрастират с почти хулигански късата коса и дръзките превъплъщения на сцената – така, както само тя го умее.

Родена под щастлива звезда

Ани Ленъкс идва на бял свят на Коледа – 25 декември 1954 г. в Абърдийн, Шотландия. Може би е родена под щастлива звезда, но при всички положения не със сребърна лъжица в устата. Семейството ѝ е скромно – баща ѝ работи в корабостроителница, майка ѝ е готвачка в стол. „Не бяхме крайно бедни. Но всяко пени трябваше да се пести. Нямахме пари за забавления.“ – разказва тя и си припомня как е ходела у съседите да гледа телевизия.

Ани е единствено дете и както цялата любов, така и цялата строгост на родителите ѝ е за нея. Баща ѝ е убеден комунист (нещо почти задължително за мъжете от работническата класа по онова време) и това се отразява на отношението към семейството – той е строг, авторитарен и връзката с дъщеря му е трудна. За сметката на това майката е грижовна, любяща и нежна. Въпреки различите родителски стилове и финансовите затруднения обаче и двамата единодушно подкрепят влечението на момичето към музиката. А то започва съвсем отрано.

Музика, повече музика

Ани е едва 3-годишна, когато за първи път докосва пиано, макар и играчка. Родителите ѝ решават да насърчат музикалния ѝ талант, когато забелязват, че тя без усилие може да изсвири дочути от телевизията мелодии. Успяват да спестят пари и на 7 момичето получава истинско пиано. От този момент нататък тя вече знае, че иска да се занимава с музика. При това не се ограничава само с пианото – учи флейта в Кралската музикална академия в Лондон, прави кариера в поп музиката, експериментира с различни стилове. „Вкусът ми е много еклектичен.“ – казва тя – „В семейството ми се слушаше фолк и класическа музика. Днес любимите ми изпълнители са Грегъри Портър и Боб Марли. Вярвам, че музиката надскача жанрове, теми и култури – вземаме малко от едното, малко от другото, така се получават хубавите неща.“

Почти класика

Може би звучи изненадващо, но Ани Ленъкс невинаги е била поп звезда. Първите ѝ стъпки в музиката са класически във всеки един смисъл. Когато е на 17, е приета с изпит и интервю да учи флейта в Кралската музикална академия в Лондон. През лятото работи във фабрика за преработка на риба, за да спести някой паунд за скъпия живот в столицата. „Работните ми дрехи така миришеха на риба, че ги завързвах в найлонова торбичка вечер, а сутрин почти припадах, когато ги обличах отново“ – спомня си тя. Но желанието ѝ да учи и ентусиазмът ѝ са по-силни от миризмата на рибени вътрешности.

Нещата се променят, когато започва училище през есента. „Бързо осъзнах, че класическата музика не е за мен.“ – казва Ленъкс. Животът в Лондон е труден, особено за млада студентка без никакви връзки и почти без пари. Остава в Академията три години, но мотивацията ѝ намалява с всеки изминал ден. Накрая, три дни преди последните изпити, изчезва съвсем. Ани напуска без диплома за флейтист в джоба, решена да се посвети на поп сцената. Загуба за класическата музика, но пък каква печалба за попа!

Славата е плашеща

Кой не си е мечтал като малък за слава и известност, докато е пял пред огледалото с дезодорант в ръка? Ани Ленъкс със сигурност го е правила. Но когато с Дейв Стюарт създават Eurythmics и парчето им от 1983 г. Sweet Dreams (Are Made of This) се превръща в глобален хит, открива, че известността има и тъмна страна. „Анонимността си беше отишла. Чувствах се невероятно уязвима и се страхувах, че всеки момент може да ми се случи нещо ужасно.“ – спомня си Ленъкс и добавя, че е усещала славата като емоционален стрес през цялата си кариера. „Ако искаш да си поп изпълнител, или трябва да живееш в разврат и да умреш от свръхдоза, или да се отречеш от всичко и да живееш като монах.“ Днес Ани Ленъкс стои далече от светлината на прожекторите и старателно избягва таблоидите и въпросите за личния ѝ живот.

Като на кино

Малко известен факт от кариерата на Ленъкс е, че е писала музика за филма Lord of the Rings: Return of the King (третата и последна част от поредицата). Песента, озаглавена Into the West, е написана в сътрудничество със сценариста Фран Уолш и компзитора Хауърд Шор. Тя моментално се превръща в сензация и през 2004 г. печели Оскар, Грами и Златен глобус.

Песента всъщност е вдъхновена от ненавременната смърт на новозеландския режисьор Камерън Дънкан и за първи път е изпълненаи публично на неговото погребение.

Spread the love
Tags from the story
,
More from Дона Делова
На топло в кухнята
Няколко идеи за повече уют край „домашното огнище“ Кухнята е сърцето на...
Read More
0 replies on “Ани Ленъкс: с глас на ангел и очи като шотландско небе”