Актрисата, която не се поддаваше на щампи и клишета, напусна голямата игра на 92
Анук Еме, една от най-изплъзващите се от клишета и дефиниции диви във френското кино, остана пред камерите почти до последен дъх. Беше от най-емблематичните символи на Новата вълна в европейското седмо изкуство. Напусна голямата игра на 92 през юни – след 90 филма за близо осем десетилетия. Само до преди пет години дефилираше по червения килим в Кан в абсолютната си неостаряваща харизматичност, в ненакърнимата си парижка елегантност и космополитен шик. Истински освободена от всякакви предразсъдъци за възраст и визия. Неслучайно Никола Франсоаз Жудит Сориа Дрейфюс, внучка на евреи, изгорени в Аушвиц, надживя повечето от най-важните мъже в живота си – от различни нации и култури, но еднакво омаяни от нея.
Фотография / Toni Anne Barson/WireImage
Когато нацистите окупират Париж, родителите ù я изпращат в Барбезийо, градче в Западна Франция, близо до Ангулем. Роднините и съседите избягват да споменават еврейската фамилия на детето. За по-сигурно я кръщават в местната църква. За още по-сигурно Франсоаз се качва на кораб за Англия. Сменя няколко училища в Източен Съсекс, но се отегчава в часовете по точни науки. Предпочита да изучава драма и да ходи на курс по танци.
Вече на 14, обяснява на майка си – Женевиев Сориа, актриса от киното на 30-те и 40-те, която ще стигне до 96, че няма проблем да се пробва в роля. Като всяка тийнейджърка Франсоаз иска да става балерина, но Анри Калеф я снима в „Къща край морето“.
Влиза в образа на Анук и се влюбва в името на своята героиня.
В нейния чар на порядъчна Лолита пък се влюбва знаменитият поет Жак Превер и категорично ù налага „фамилията“ Aimee, което в превод означава обичана. Тогава тя е на 17, а той пише за нея вариация на тема „Ромео и Жулиета“, която се превръща във филма на Андре Каят „Влюбените от Верона“. Въпреки зададения от Жак Превер код в творческия ù псевдоним Никола Франсоаз Жудит Сориа Дрейфюс има странни отношения с любовта. Първият ù съпруг е немският журналист Едуард Цимерман. Само за година. Малко след развода тя се хвърля презглава в обятията на Никос Папатакис – роден в Етиопия, но с тъмни балкански гени. Коктейлът е взривоопасен и възбужда любопитството на с 14 години по-младата Анук. Запознават се, докато тя снима в „Опасна среща на Лазурния бряг“. Привлечена е от екзотичните приключения на Нико, който като войник се сражава срещу войските на Бенито Мусолини, крие се в Либия и Гърция, а в Париж вдъхновява драматурга Жан Жьоне, посветил му гореща поема, опиянен от мечтата по плътта на младежа. Папатакис обаче няма намерение да заработва като жиголо на гейове. От полускитник се трансформира в преуспяващ собственик на нощния клуб „Червената роза“, в който пее Жюлиет Греко, аплодирана от Жан-Пол Сартр и Симон дьо Бовоар, Андре Бретон, Борис Виан, Жак Превер. В кабарето, което е от най-посещаваните в легендарния парижки квартал Сен Жермен, Нико я запознава с Пабло Пикасо и Жан Кокто. Постоянно ù демонстрира, че е на „ти“ с арт елита на Франция. Старият му обожател Жан Жьоне дори пише за Анук сценария „Забранени сънища“, но никой от компанията няма достатъчно пари, за да го превърне във филм. Едва ли биха се оженили, но през 1951 година тя ражда дъщеря им Мануела Папатакис, която остава единственото ѝ дете. Изисканата еврейка и експлозивният грък няма как да хармонизират възпитание, нрави и цели. Тя привидно е готова да остане вкъщи и да се посвети на Нико и Мануела, но той е далеч от идеята да бъде правоверен и моногамен съпруг. Анук бързо осъзнава, че
Животът ѝ предлага много повече от това да бъде домакиня
и се връща в киното. Развеждат се не само защото Нико е луд по Криста Пефген от групата Velvet Underground, която до края на дните си ще се кълне, че е родила син на Ален Делон след секс за една нощ. Пеещата моделка е така прехласната по Папатакис, че избира да бъде представяна на сцената като Нико.
Талантлива, красива, умна и независима – тя е от най-ярките личности на Новата вълна във френското кино. Никога не парадира с феминизъм, въпреки че е от най-освободените жени в арт елита на Париж
Фотография / Keystone-France/Gamma-Keystone via Getty Images
Анук Еме става широко известна като Жана Ебютерн, любимата на Амадео Модиляни, в „Монпарнас 19“. Около филма за гениалния и трагичен италиански художник витае мрачна митология – първият му режисьор – Макс Офюлс, умира само няколко седмици след началото на снимките. Жак Бекер, който поема продукцията, умира две години след премиерата ù. Преди него си е отишъл и Жерар Филип, който играе Модиляни.
Анук приема роли и в театъра, въпреки че не се брои за жрица на Мелпомена. На представление, което не харесва особено, я аплодира Федерико Фелини. „Той ме погледна и промени живота ми“, ще каже много по-късно тя. Гениалният италиански кинаджия е силно впечатлен от Анук, която излъчва и младенческа невинност, и коварна прелъстителност на гладна за любов жена. До този момент тя се приема по-скоро като хладна и дистанцирана актриса.
Фелини, който се превръща за Анук в големия магьосник и кръстник в киното, я учи как да се наслаждава на занаята. И това проличава в нейната отегчена и объркана Мадлен в неговия „Сладък живот“ – освен всичко друго тя е и суперсекси в малка черна рокля и котешки очила, които не сваля и през нощта, докато звучи музиката на Нино Рота. С Марчело Мастрояни, с когото са двойка в „Сладък живот“, остават приятели завинаги, като, естествено, много хора около тях предполагат и нещо повече.
Една от най-големите загадки в светските хроники на Рим и Париж е приятелството между Анук Еме и Марчело Мастрояни, които си партнират в мегахитовете на Федерико Фелини „Сладък живот” и „81/2”. Според киноклюкарите между тях е имало нещо много повече от колегиално приятелство
Фотография / American International Pictures/Getty Images
Анук се прибира за кратко във Франция, за да снима в „Лола“ на дебютанта Жак Деми – кабаретна артистка и самотна майка. Връща се в Рим, за да бъде режисирана от Виторио де Сика в „Страшният съд“, а после ù се случва „8 ½“, където с Марчело Мастрояни отново са в разпадащ се дует
Под диригентската палка на Фелини
Не след дълго изкачва нов връх в кариерата си, макар че след Фелини не очаква подобни изненади. Малко известният Клод Льолуш, тогава едва на 28, е написал силно чувствена, изпълнена с нежност, болка и страст история – „Един мъж и една жена“. Поканил е Жан-Луи Трентинян – адвоката, който партнира на Брижит Бардо в „И Бог създаде жената“, развежда я с първия ù съпруг и откривател Роже Вадим, но не се жени за нея. Красавецът определено очаква роля фойерверк. Идеята е до него да застане Роми Шнайдер, с която Трентинян много по-късно ще преживее разтърсващ флирт, докато са заедно в драмата „Влакът“. Но планът да си партнират в „Един мъж и една жена“ се проваля и Надин, съпругата на Жан-Луи, предлага приятелката си Анук Еме.
Клод Льолуш е перфиден манипулатор, безмилостен към двете си жертви – мести Трентинян и Анук като пешки по дъската на режисьорския си шахмат. Дори не им предоставя сценария за противоречивите емоции между автомобилния състезател и монтажистката от киното. На всеки от тях разказва различна интерпретация на основния си сюжет, за да се убеди в правилността на рефлексите им и за да запази чистата им непосредственост. Това не е лесно – двамата трябва да се любят пред камерите, а Анук Еме е кума на Жан-Луи и Надин Трентинян. Льолуш обаче успява толкова ловко и майсторски да извае магията, че милионната публика не се усъмнява нито за миг: еротиката между Жан-Луи Дюрок и Ан Готие – така се казват героите им, със сигурност съществува и в живота. Докато най-романтичните зрителки са убедени в пламенните отношения между актьорите, Анук Еме спи с музиканта Пиер Бару. Негов е текстът за песента на прочутия Франсис Ле в „Един мъж и една жена“, която Бару изпълнява заедно с Никол Кроазил. Бару получава още една награда – ролята на загиналия съпруг на Ан Готие, а оттам и самата Анук Еме. Женят се през 1966-а, когато „Един мъж и една жена“ печели „Златна палма“ в Кан и „Оскар“ в Холивуд, а булката – БАФТА и „Златен глобус“. И понеже тъкмо Анук Еме е автор на формулата, че любовта трае три години, разделят се през 1969-а. В редките си интервюта актрисата е категорична:
Изчезне ли любовта, бракът става безсмислен
а куртоазията е пагубна. Толкова високо вдига летвата пред мъжете по пътя си, че нито един от тях не успява задълго да заслужи честта като неин избраник. Но и Анук Еме е склонна към експерименти. Едва ли интересът ù към Албърт Фини може да се нарече по друг начин – безспорен талант, играл Шекспир рамо до рамо с Лорънс Оливие, но безапелационен хулиган от предградията със стипендия от Кралската академия за драматични изкуства. Анук, естествено, е възхитена от професионалиста у него – вече го е гледала в „Комедиантът“, „Събота вечер и неделя сутрин“, „Том Джоунс“. Радва се на плебейския му непукизъм, с който върти продуцентите на пръста си, отказвайки роли като тази в „Лорънс Арабски“. Сватбата им – четвърта за нея, втора за него, е увертюра към предизвестен провал. Не само защото не разменят халки. Тръпката на Анук Еме към обичащия уиски Албърт Фини се изчерпва на третата година от венчавката им.
Със съпруг номер 4 Албърт Фини – французойката и англичанинът са два остри камъка, които мелят брашно за кратко, въпреки че официално се развеждат чак след 8 години
Фотография / Peter Stone/Mirrorpix/Getty Images
Тя се увлича по Райън О’Нийл от култовата „Любовна история“
Атлетичният калифорниец е с някакви си девет години по-млад от чернокосата французойка. Анук живее с него, въпреки че все още е официално омъжена за Албърт Фини. Когато най-после получава документите за развода, вече е напуснала и любовника си от Америка.
Каквото и да се случва, бившата католичка, приела юдаизма, не спира да работи – нито ù липсват добри сценарии, нито има проблеми с режисьорите или продуцентите. Дори се опитва да вкара никому неизвестния Харисън Форд във втория си филм с Жак Деми – „Ателие за модели“, но вездесъщите продуценти не го искат. Затова пък тя е добре дошла в Щатите – снима при Сидни Лъмет, в „Джъстин“ на Джордж Кюкор, в „Прет-а-порте“ на Робърт Олтман. „Никога не съм била мотивирана и движена от амбиция, нещата просто ставаха“, коментира Анук Еме, получавайки почетния „Сезар“. В театъра пък прави страхотния спектакъл „Любовни писма“, като в различни периоди кани на сцената Бруно Крамер, Жан-Луи Трентинян, Филип Ноаре, Жак Вебер и Жерар Депардийо.
Сцена от „Един мъж и една жена: 20 години по-късно”
Фотография / Jean-Pierre Fizet/Sygma/Sygma via Getty Images
През 80-те излиза „Един мъж и една жена: 20 години по-късно“. Анук Еме отново е с Жан-Луи Трентинян, за да продължат екранните им интимни и социални перипетии. И отново възниква въпросът: дали между тях е имало любов? Трентинян вече не е с Надин, а колежката му също е свободна. Чувствата му към Анук Еме остават загадка, както и нейните към него.
Във финала на трилогията – „Най-хубавите години от един живот“, някогашният шампион от пистите, вече над 90 и с пропадания в паметта, пита посещаващата го в луксозния хоспис Ан, която не съумява да идентифицира, но въпреки това чувства като никоя друга: „Кога за последен път направихте нещо шантаво?“ Филмът, който излезе през 2019-а и беше посрещнат с еуфория в Кан, беше тъкмо това:
Шантав поклон към младостта, живота, носталгията
„Винаги сме красиви, когато сме влюбени“, казва Ан Готие на Жан-Луи Дюрок, който въпреки характера си на победител се оказва прекалено слаб, за да съхрани и да пренесе любовта им през времето. Преди да си отиде на 91, Жан-Луи Трентинян потвърждава, че Анук Еме е от най-безценните личности в битието му. „Издържахме изпитанието на времето. Приключи най-дългата ми любовна история. Единствената, която изживях докрай“, казва тя след смъртта на Трентинян.
От мъжете на Анук Еме жив е само Ели Шураки – волейболист, автор на комикси, писател, режисьор, журналист, продуцент, постановчик на мюзикъли. Роденият през 1950 година в Париж евреин започва в киното като асистент на Клод Льолуш, покрай когото се запознава с актрисата. Снима я в „Моята първа любов“, тя е звезда и в телевизионните му продукции.