Антъни Хопкинс – смаян, че още е тук

На косъм от самоубийство

Първата му съпруга Петронела Баркър е дъщеря на радио­звезди от военните времена, чийто статут от онзи тежък период е като на короновани особи. Много са различни, но са влюбени. Женят се през есента на 1967-а, а Лорънс Оливие им подарява спално бельо. Следващите две години са най-лошите в живота на Хопкинс – заради неговия алкохолизъм и нейната заядливост. Той е във всекидневна депресия, тя е в постоянен гняв. Когато се уговорят да се разведат, се оказва, че Петронела е бременна. Абигейл току-що е проходила, когато той напуска дома им. Минавайки край реката, се чуди дали да не се хвърли в нея. Страда за момиченцето си, но е сигурен, че няма да оживее, ако остане с майка ѝ. Постоянно е на репетиции, турнета и снимки, но не спира да се налива като за световно. Заблуждава се, че може да „ползва“ веселата страна на алкохола и да загърби „лошата“. Само когато удари няколко уискита, се чувства нормален. В арт гилдията три мартинита на обяд са просто задължителни. Всяка новина, добра или лоша, трябва да се полее. Стига дотам, че докато играе в някакъв спектакъл, му зачисляват асистент – да го конвоира от хотела до театъра. Хопкинс обаче успява яко да кваси и момчето, което нито веднъж не съумява да го заведе трезвен до сцената. Славните му колеги от 60-те са не по-малки пияници от него. Те обаче пият „социално“ – в компании, докато Хопкинс го прави соло. И така – 12 години на по-кротък или на по-бурен алкохолизъм.

В началото на 1973-та се жени за Джени Линтън, продуцент в мащабна британска компания, с която ще останат заедно четвърт век, преди да се разведат, без да създадат дете. „Осъзнах, че не съм добър баща. Не можех да причиня на още едно дете всичко онова, което причиних на Абигейл“, мотивира се актьорът.

Докато се забавляват на медения месец, той подписва договор за първия си сериал в Щатите. После отива да снима в „Момичето от Петровка“, но руснакът, който работи с него по произношението на репликите, е спец и по текилата. Така се отрязват след снимки, че Хопкинс усеща как започва да халюцинира и да полудява. Най-ужасното е, че е адски добър в роли на мъже, които прекаляват с алкохола. В девет сутринта отпива първата си глътка скоч. Хората около него на терен се обзалагат, че рано или късно ще се издъни, но това никога не се случва.

Върви по бордюра на тротоарите в Манхатън, защото го е страх, че някой самоубиец може да падне върху него и да го смаже. В Ню Йорк е, защото играе психиатъра в „Еквус“ на Питър Шафър. Въобще не осъзнава, че е алкохолик, до 29 декември на 1975-а, когато агентът му го открива почти в безсъзнание на шосе в Бевърли хилс. Цяла нощ е шофирал мъртво пиян от Аризона и като по чудо е избегнал катастрофа. Докато се въргаля по асфалта, чува глас: „Започни да живееш!“ Тоталният атеист Антъни Хопкинс разбира, че на 38 най-после е открил Бог. 50 години по-късно продължава да ходи на срещи на Анонимните алкохолици.

Абигейл не иска да му прости

През 1977 г., вече напълно трезвен, моли за среща първата си съпруга и единствената си дъщеря. Абигейл е на 9. Тримата се чувстват адски неловко, в разговорите им няма никакви чувства. По-късно, вече тийнейджърка, мис Хопкинс остава за някой и друг уикенд в жилището на баща си. Той ѝ купува апартамент, помага ѝ да си намира малки роли. Но отчуждението между тях няма как да бъде преодоляно. То разбива сърцето на Хопкинс. Абигейл не крие, че не може да му прости предателството спрямо нея. Таблоиди пишат, че той я е отхвърлил и тя е посегнала към наркотиците. Дори участието ѝ в неговите филми „Сянката на живота“ и „Остатъкът от деня“ не променя нищо. Хопкинс напразно се опитва да възстанови отношенията им. „Желая ѝ всичко най-добро, но няма да си хабя нервите. Ако някой иска да пропилее живота си в огорчение, да го направи. Мога да нося обида за миналото, но това е равносилно на смърт. Животът изисква да признаеш, че сме несъвършени. Не сме светци. Понякога ние нараняваме хората, понякога те – нас. Но трябва да кажеш: „Преодолей го!“ А ако не можеш – добре, пожелавам ти късмет. Няма да те съдя“, казва звездата.

От един момент нататък Хопкинс спира да се интересува от Абигейл – нито дали е омъжена, нито дали има деца. Суровата му закалка от дядовците в Уелс го държи на повърхността. Баща му винаги проповядва: „Гледай животните. Кучетата, котките и птиците не се чудят какъв е смисълът на живота. Просто го живеят. Така трябва да правим и ние.“

Преди години в интервю за The Telegraph Абигейл признава, че очаква баща ѝ да направи първата крачка към помирението. „Никога не сме били близки. Отношенията ни са били епизодични. Обичам баща си, той винаги ме е подкрепял, но намерих независимост чрез музиката си. Имах нужда от време, за да изляза от сянката му.“ Тя записва три албума, поставя в театъра и преподава. Успява да пребори рак, а през 2024 г. създава документалния късометражен филм Under This Sky, в който разказва за битката си с болестта.