Антъни Хопкинс – смаян, че още е тук

Стела – голямата любов

С голямата му любов Стела Арояве през 2004 г.
Фотография / Stephen Shugerman/Getty Images

През 2000 година красивата и доста по-млада Стела Арояве го сочи на служител в галерията си с думите: „Току-що видях бъдещия си съпруг.“ Срещат се малко по-късно. Когато влиза в бутика ѝ за антики, си харесва индийска ракла от XVIII век, а тя държи да му подари китайски резбован сватбен стол. Вечерта му гостува, за да подредят заедно старинните мебели. Той не иска нови връзки, страдал е достатъчно в старите, но въпреки това през следващите дни я кани на обяд. Тя е изпълнена със съчувствие към този тъжен, самотен и изгубен мъж.

Животът е дълго сбогуване

Хопкинс през 70-те
Фотография / Michael Ochs Archives/Getty Images

„Славата е опасно животно. Мъртъв си, ако повярваш, че си специален“, сигурен е Антъни Хопкинс. Няма планове да се пенсионера. Следващите му две роли са във филми на Гай Ричи и Ричард Еър, предстои му и трети проект в Уелс. „Животът е едно дълго сбогуване“, категоричен е той. Не се самозалъгва, че ще може да свири или да рисува в отвъдното. Когато говори за смъртта, рецитира Шекспир, опитвайки се да я разсмее. Като в „Да срещнеш Джо Блек“, когато опитва да се пазари с нея.

„В силата да приемеш съдбата и най-накрая – смъртта, се крие истинската мощ – е философията на сър Хопкинс. – Просто съм щастлив. Преминах през възходи, падения, депресии, отчаяние, гняв… През последните няколко години си казах: „Е, все още съм тук. Не е моя работа какво хората мислят и говорят за мен. Аз съм такъв, какъвто съм, и правя това, което правя. Не очаквам нищо и приемам всичко. Така животът е толкова по-лесен.“

Сега актьорът е в центъра на поредна премиера – на филма за прочутия бароков композитор Георг Фридрих Хендел „Кралят на Ковънт гардън“. Действието се развива по времето, когато геният работи върху ораторията „Месия“. „Не съжалявайте за нищо, никога не бъдете жертва и просто продължавайте. Събуждам се сутрин и казвам: „Още съм тук. Силен съм, във форма съм, а много от приятелите ми ги няма. Голям късметлия съм.“

Мемоарите завършват с любими стихове на Антъни Хопкинс – „медитации за загадката на живота и различните ни пътища към една и съща дестинация“.

Spread the love
More from Албена Атанасова
Виктор Калев – „Грамофонът“ на великолепния имитатор
Преди 25 години питат Виктор Калев дали планира моноспектакъл. Той, млад и...
Read More
0 replies on “Антъни Хопкинс – смаян, че още е тук”