Даян фон Фюрстенберг не само създаде легендарната рокля „прегърни ме”, но и ни научи на любов към себе си
„Не знаех какво искам да работя като порасна, но знаех какъв тип жена искам да стана – независима жена, жена, която плаща сметките си, жена, която управлява собствения си живот. И направих всичко възможно да се превърна в такава жена.“
Когато говорим за Даян фон Фюрстенберг, титлата „принцеса“ и фамилията, спомен от бившия ѝ съпруг, всъщност са доста подвеждащи. Даян е далече от това, с което сме свикнали да свързваме принцесите – безпомощност, глезотии и живот в бонбоненорозова идилия. В известен смисъл тя дори е антипринцеса – не само защото държи на своята независимост, не само защото създава дрехи за работещи и активни жени, а и защото животът ѝ е филм с върхове и спадове, съвсем не идиличен, но за сметка на това интересен.
Началото
Даян Симон Мишел Халфин се ражда на 31 декември 1946-а в Брюксел в семейството на румънец и гръцка еврейка. Майка ѝ е оцеляла от Холокоста и точно тя е тази, която учи малката, че „страхът не е опция“. Непреклонният дух се предава и на дъщерята. Години по-късно тя на свой ред ще вдъхновява и дава кураж на жените – с работата си, с думите си, с личния си пример.
Даян се радва на безоблачно детство и посещава най-добрите училища в Европа – Брюксел, Оксфорд, Мадрид. На 18, докато учи икономика в университета в Женева, тя среща принца – метафорично, но и съвсем буквално. Егон фон Фюрстенберг е най-големият син на немския принц Тасило цу Фюрстенберг и италианката Клара Аниели, наследница на автомобилния магнат FIAT. След 4-годишна връзка двамата се женят въпреки възраженията на семейството на принца заради еврейската кръв на булката.
За разлика от много други момичета обаче да бъде принцеса не е съкровената мечта на Даян. „В мига, в който се съгласих да стана жена на Егон, вече знаех, че ще имам собствена кариера – казва тя пред медиите. – Исках да бъда личност, не просто момиче, което си е намерило богат съпруг.“ Младото семейство се премества в Ню Йорк, където се раждат двете им деца – Алекзандър през 1970-а и Татяна през 1971-ва. Принцът и принцесата Фон Фюрстенберг са във вихъра на светския живот в обкръжението на кралски особи и хора на изкуството като Салвадор Дали. А в промеждутъците между приеми и партита и раждането на деца Даян започва да изгражда кариерата си. През 1970 г. показва първата си колекция, а през 1972-ра заедно с предприемача Ричард Конрад и с финансовата помощ на баща си започва собствен бизнес и отваря първия си магазин.
Роклята „прегърни ме“
През 1973-та Даян създава роклята „прегърни ме“ – модел от меко трико с прихлупващи се предници, които се завързват отзад. Роклята предизвиква фурор. Нейната кройка без никакви копчета и ципове, следваща свободно очертанията на тялото и прилягаща на всякаква фигура и възраст, е идеалната дреха за натовареното ежедневие на работещата жена – удобна и същевременно елегантна. Тя се появява тъкмо навреме, отчитайки бума на жените, които искат да правят кариера през 70-те, и се превръща в символ на независимост и еманципация. Нещо повече – превръща се и в символ на сексуалната свобода. Както казва самата Даян, това е рокля, която може да облечеш за две минути и да съблечеш за още по-малко (понякога – без да будиш спящия си съпруг). През 1976 г. са продадени 5 милиона рокли от този модел, а модните критици я определят като революция в модата и културен феномен, сравнявайки я с малката черна рокля на Шанел.
„По това време жените носеха много панталони и дрехи със строга кройка – припомня си Даян. – Моите рокли бяха от мека материя и подчертаваха извивките на тялото. Те бяха част от идеята да си жена и да се наслаждаваш на това, че си жена. Винаги съм била феминистка, но да си феминистка не означава да се обличаш като шофьор на камион. Стилът на дрехите, които създавам, е елегантен и секси, но без усилие и напрежение. Мисля, че ключът е в думите „без усилие“ – те създават лекота и увереност, а няма нищо по-красиво от уверената жена.“
Нагоре-надолу
Въпреки главозамайващия професионален успех личният живот на Даян не е толкова блестящ. През 1975-а с принц Егон се разделят, а през 1983-та се развеждат. Тя запазва фамилията Фон Фюрстенберг, с която е станала известна, но се лишава от титлата „принцеса“.
Междувременно бизнесът ѝ започва да се разпада. Компанията се развива прекалено бързо, Даян прави грешки в управлението и губи контрол над ситуацията. Стремителното изкачване води до също така стремително падане. През 1985 г. тя зарязва всичко и се премества в Париж, където основава малко издателство и се оттегля от света на модата за цели 12 години. Това е тежък период за дизайнерката – само няколко години след големия ѝ успех вече никой не си спомня за нея. Депресията също не закъснява.
Но като истинска дъщеря на майка си Даян отказва да се предаде и е твърдо решена да оцелее. През 1990 г. се връща обратно в САЩ, където издава поредица книги за интериора, а малко по-късно открива телешопинга – предвестникът на онлайн пазаруването. Нейният безпогрешен усет за духа на епохата и този път не я подвежда – първата ѝ колекция за продажби по телевизията, наречена Silk Assets, се разпродава за два часа и ѝ носи повече от милион долара.
