Остин Бътлър се оказа колкото красив, толкова и интелигентен, а това не е всекидневие в актуалната развлекателна индустрия – нито отсам, нито отвъд океана. Във времената, в които стряскащо високото IQ на Шарън Стоун и Натали Портман остава все така недостижимо за „изгряващите“ звезди, момчето доказва, че възрастта не е порок. Доказва го по превъзходен начин в „Елвис“ – едноименния филм на австралиеца Баз Лурман за американския модел между 50-те и 70-те.
Малко чудо е, че юнак от розово-кифленска продукция на Дисни като „Хана Монтана“, където е „гост“, успява сравнително бързо да узрее ментално и психологически за безподобния Пресли. По пътя не липсват знаци. Няколко седмици преди Бътлър да чуе за първи път за проекта, двама приятели му подхвърлят: „Все някога ще се наложи да изиграеш Елвис.“ И Бътлър започва да се настройва – може би някакво предчувствие го предизвиква да анализира творчеството на Елвис, недостатъците и достойнствата му, за които медиите продължават да тръбят. И всичко това още преди Остин да получи офертата за иконичния образ.
„С Баз Лурман нищо не протича като при другите. Изпратих му видео, в което пея Пресли по халат. Срещнахме се и през следващите пет месеца той ме проучваше. Трябваше да свикна с неговия стил на работа, а той е постоянно търсене. Можехме да четем и да обсъждаме всяка сцена дни наред. Вечер ме питаше: „Утре ще ми изпееш ли Suspicious Minds’?” Прибирах се и прекарвах нощта в разучаване на песента“, разказва Бътлър пред „Пари мач“. А в онези моменти дори не знае дали Лурман ще го приеме.
Няма съмнение, че ролята е ужасно тежка – Бътлър се събужда в два сутринта и в ужас си мисли: „Господи, какво правя?!“ Страхът се оттича от вените му, когато започва активно да репетира. Хазартът е тотален – или се самоубива професионално, или излиза победител. Стартът пред камерите обаче се отлага заради ковид на Том Ханкс, Полковника – ментора мениджър, който носи и доброто, и злото в битието на рок краля. Бътлър остава в Австралия, където ще се разгъва продукцията – за да запази нагласата си, отказва да се върне в Щатите. Когато най-после започват, е отработил всеки жест, всяка нота на Елвис.
„Научих се да пея, да говоря и да се движа като него“, споделя той. Стига дотам, че разнищва всяка позиция на ръката му и еволюцията на тялото му в различните периоди. Докато детайлизира начина, по който трябва да осъществи всяка сричка, и се труди върху енергията, която трябва да ѝ придаде, е убеден, че постъпва точно като Елвис. Но в никакъв случай не се превръща в негова карикатура. Репетира до изнемога скандалната му хореография зад микрофона – от прочутото изпъване на обувките до раздрусването на бедрата, заради което искат да вкарат Елвис в затвора. Бътлър го прави, докато престава да усеща мускулите си. „Все едно се катерех към Еверест“, искрен е Остин, който е не по-малък фанатик от Елвис.
Но когато заснемат концерта на CBS Special, има усещането, че е забравил всичко. Защото Баз Лурман го моли да пее на живо – никакви симулации или дублажи. И Бътлър постъпва като Пресли: залага всичко срещу всичко. Заспива и се събужда, слушайки изпълнения на Елвис. Постоянно върти интервютата му, обмисляйки промяната в думите и тембъра му през годините. Иска да е съвсем по Станиславски – не да играе, а да бъде Елвис. Което е супернатоварващо за него, защото Остин е чистокръвен социален девственик, когато Баз Лурман решава да експериментира с таланта му за сливане с една от най-сложните личности в попкултурата на предишното столетие. И израсналият в Сидни Лурман успява да открие генезиса на музикалния гений от Тупело, Мисисипи, и перфидно да режисира Бътлър в превъплъщението му. Младокът, който с нахално самочувствие се появява като хипи престъпника Текс Уотсън в „Имало едно време в Холивуд“ на Тарантино до Брад Пит и Лео ди Каприо, и е на една и съща сцена с Дензъл Уошингтън в „Разносвачът на лед идва“от Юджийн О’Нийл на „Бродуей“, сякаш е възкръсналият близнак на Елвис. Той е равностоен партньор на Том Ханкс в жанра, създаден от Баз Лурман, който няма име, но е бранд след „Ромео и Жулиета“, „Мулен руж“, „Великият Гетсби“.
Остин Бътлър сякаш расте заедно с Елвис пред очите на зрителите – като че ли той е и малкото бяло момче в квартала на цветнокожите, което поема в кръвта си бунта и страстта в госпълите, блусовете и транса при тяхното изпълнение в черквата. Но когато се появява като шофьор на камион с китара на гърба, публиката все още не вярва, че актьорът ще се справи по-късно вече като световния музикант.
Сензацията избухва, когато наконтеният с копринен розов костюм Бътлър хваща микрофона за кънтри, което звучи негърски, а с еротичната си пластика подлудява момичетата. Двете години с вокалните педагози не са похабени – Остин звучи като Елвис в Blue Suede Shoes, Heartbreak Hotel, Hound Dog от първите години на кариерата му.
По какво си приличат извън камерите? Бътлър описва себе си като тревожно дете. В началото и Елвис е като него. И двамата са по на 23, когато губят майките си. Вътрешната им уязвимост е идентична. Колебаят се в отношението си към славата – наясно са, че тя е жесток и безпощаден капан, но и знаят, че само тя осигурява свободата да избираш. И двамата се питат: „Дали идваме със съдбата си, или някой хубав ден тя се появява неочаквано и тропа на вратата ни?“ Другият сближаващ ги лайтмотив е: “Трябва да се наслаждавам на това, което имам – може да свърши всеки момент.“
