Бътлър много се старае да вдъхне атмосферата от Америка на Елвис. Той неистово чете всичко, което намира за него и епохата, за дискриминацията на афроамериканците, за клубовете в Мемфис само за черни, където Елвис е абсолютно свой… Чете и за убийствата на Мартин Лутър Кинг и Джон Кенеди, за които Полковника казва: „Ужасна трагедия, но не ни засяга“, а Елвис му отговаря: „Разбира се, че ни засяга – всички сме вътре.“ Бътлър бързо разбира, че Елвис никога не би съществувал без влиянието на афроамериканската култура. Кралят на рока събира в образа си детайлите от политическата картина през въпросните три десетилетия. Бунтар, който предизвиква пуританите с налагането на естествената сексуалност. Бял, който провокира белите с непоносимостта си към догмите. „Когато е твърде опасно да говориш, пей“, препоръчва свещеникът, дирижиращ спиричуълите. И Бътлър се справя с всичко това – и с посланията в If I Can Dream и In the Ghetto“.
Баз Лурман ловко финализира историята – на Остин Бътлър действително му става зле в стегнатия автентичен костюм на Елвис, докато извисява глас за Unchained Melody – песента, която три години по-рано изпраща на Лурман, когато се предлага за Елвис. Следват кадри със самия Пресли, който на 42 вече не иска да е идолът на Америка и слага край на физическото си съществуване.
Бътлър е толкова отдаден на ролята, че след приключването на снимките го прибират в болница, защото организмът му отказва да се съвземе. Той просто не желае да се раздели с Пресли. Потъва в него до степен, в която губи себе си – и не може да се измъкне от заешката дупка на обсесията. Но Лурман го разкрива в по-различна светлина. „Работил съм с много актьори. Понякога някои от тях не издържат – това е нормално. Остин обаче е суперстабилен и не откача. Има най-умерената паника.“
Неслучайно Бътлър дръзко се надява, че е „добавил нещо“ от себе си, за да очовечи Елвис, без да преиграва и имитира. Защото Пресли е емблема на попкултурата от 50-те, 60-те и 70-те в САЩ, но всъщност US статуквото го експлоатира, за да придобие легитимност.
След премиерата на филма има още знакови случки. За да разсее съмненията на неверниците, Баз Лурман засилва в социалните мрежи клипче от прослушване, на което Бътлър изпълнява Trouble. „Ако не съм се изразил достатъчно добре, Остин пее всички песни на младия Елвис“, пише в поста си режисьорът. Неслучайно Лиза Мари Пресли се възторгва в Туитър: „Абсолютно изискан филм. Остин Бътлър предава сърцето и душата на баща ми красиво. Представянето му е безпрецедентно и най-накрая е направено точно и с уважение, по дълбок и артистичен начин.“
Разбира се, Том Ханкс е основният стожер в „Елвис“. „Той е забавен, приветлив и доброжелателен учител, с когото се чувствам като у дома“, споделя Бътлър. „Елвис“ вече е третият най-касов музикален биографичен филм.
Изненадата от постижението на Остин Бътлър наистина е сериозна. Той стартира похода си към върха по всички правила на протокола – като поддържащ хубавец в телевизията. Десет години се мотае из ситкомите с китара в ръка, като в Ruby&The Rockits, въпреки че първият му инструмент е цигулката, свири и на пиано. Той е Джеймс Гарет в „Зоуи 101“, „Дневниците на Кари“ – от тях започва „Сексът и градът“, „Хрониките на Шанара“, където е Уил Омсфорд, получовек, полуелф, който трябва да спаси света си от демони. Мокър сън на тийнейджърките – рус, синеок и добре възпитан калифорниец. Участва в приключенската фантастика „Пришълци на тавана”, сериала „Неочаквано” и в няколко епизода във франчайза „От местопрестъплението”. В „Ню Йоркър“ го хвалят до небесата за умението да бъде достоверен и в театъра. Гадже е с Ванеса Хъджинс – осем години за възпитанието на чувствата им не са достатъчни и се разделят.
Остин Бътлър беше избран за втората част от филмовата поредица „Дюн“. Той ще е Фейд-Раута – роля на Стинг във филма на Дейвид Линч от 1984 година по романа на Франк Хърбърт. Въпросният злодей е по-малкият племенник и наследник на барон Харконен. Бътлър ще се разпише и в предстоящия сериал на Стивън Спилбърг Masters of the аir.
