Обичайната представа гласи, че всяко малко момиченце мечтае да бъде принцеса. С всичките й атрибути – розова и блестяща рокля, с тиара (украсяваща дългата й руса коса), с принц (на бял кон) и всичко останало. Тази мечта е здравословна, тя олицетворява надеждата и вярата в бъдещето – онова красиво, безоблачно бъдеще, населено с еднорози.
Е, убийте ме, но не помня някога да съм бленувала да бъда принцеса. Мечтаех да карам боклукчийски камион и да се возя отзад. Да бъда пират-изследовател. Или боксьор-оперна певица. Да стана нещо, което отваря главите на куклите, за да види как работят (примерно неврохирург или психолог).
В съзнанието ми принцесите бяха розови безмозъчни лигли, които винаги се натискаха да играят Джена от „Седморката на Блейк“ (архетипът на принцесата), докато аз избирах гадничкия умник Ейвън (без конкуренция, защото пък момчетата се бутаха за архетипа на принц, Блейк).
Играех си обаче на кралица. Обикалях си замъците (имах няколко), седях си на троновете, пушех „наужкимски“ цигари (явно ми е изглеждало много царствено) и раздавах нареждания на другите деца – общо взето, в това се състоеше играта.
35 години по-късно все още съм кралица. Нямам замъци и тронове, нареждания раздавам само на собственото си дете, а цигарите ми вече са „наистински“. Аз също съм си „наистинска“, защото съм това, което се нарича drama queen. Или както казва една приятелка – „биполярна самодива с лош характер“.
Когато чуят drama queen, повечето хора си представят някаква истерична глезла, която пищи от паяк в банята, прави трагедия от счупен нокът, надува мухата до слон и винаги, ама винаги иска да е в центъра на вниманието със своите драми – къде истински, къде измислени. Но аз не съм съгласна с тези характеристики, които много повече подхождат на принцеса.
Според личната ми трактовка, drama queen е жена с усет за драма, нещо повече – кралица с усет за драма. И това не е непременно нещо лошо. Тя избира да живее като в опера, не като в романтична комедия. При нея всичко е грандиозно – и провалите, и възторзите, и начинът, по който готви тас кебап. Има инстинкт за разтърсващи филмови ситуации и ги надушва безпогрешно, а когато липсват, ги създава с лекота. Рутината и ежедневното за нея са бавна смърт и там, където другите хора виждат спокойно течаща река, тя вижда блато, което бавно я поглъща и й изпива цветовете.
Вероятно драма кралицата ще се оплаква, че животът й прилича на увеселително влакче (но и влакче на ужасите), от което не смогва да си поеме дъх; че е изморена и иска най-после да си почине. Вероятно наистина ще го мисли и е добре да го прави от време на време, за да не й гръмнат бушоните. Но не за дълго. Тя просто има нужда от вълнение и адреналин, за да живее. Ако е умна, ще си дава сметка, че такова поведение е незряло, нездравословно за нея и напрягащо за околните. Ако е още по-умна, ще осъзнае, че всъщност то е част от нея – проклятие и благословия, и да се опитва да натъпче емоциите дълбоко в себе си и да притъпи сетивността си би било още по-нездравословно, пък макар и зряло.
Няма какво да се лъжем – драма кралиците са трудни за понасяне. За страничните наблюдатели те са нещо като пътуващ цирк. Някои са запленени от специфичния им витален чар, други пуфтят и въртят очи при всеки техен изблик. Нейно Драматично Величество рядко остава незабелязана в пространството и си носи всички негативи от това (а те са повече от позитивите).
Най-тежко обаче е за близките. Не знам дали си спомняте един рекламен клип на филмов телевизионен канал, който циркулираше из нета. В него нищо неподозиращи хора се разхождат спокойно по тих провинциален площад, в центъра на който някой е поставил голям червен бутон с надпис Push to add drama. Любопитството убива котката, но никой не е избягал от него, така че винаги някой се престрашава и го натиска. В този момент нахлуват командоси и гангстери, има престрелки и трупове, линейки, полицейски коли и хеликоптери – всичко това озвучено от съответната драматична музика. Хората са шашардисани, не знаят къде да гледат и какво да правят и вероятно проклинат късмета си, който ги е запратил на неподходящото място в неподходящото време. Накрая (за тяхно облекчение) от сградата отсреща се спуска транспарант с надпис Your daily dose of drama, а те си отдъхват, засмиват се и продължават кротко с живота си.
Нещо такова се получава и когато живееш с драма кралица – с тази разлика, че не е реклама, ами си е целият филм. Слава богу, понякога прекъсван от реклами за кренвирши и прах за пране, да може да си почине човек.
Истината е, че мъжете харесват драма кралици. Кръжат около тях като нощни пеперуди около лампа, макар да знаят, че ще изгорят (а може пък и да не знаят). Да се влюбиш в драма кралица е като да натиснеш оня бутон – адреналинът ти скача, тестостеронът – и той, ставаш поне с 5 см по-висок. Все пак, свалил си кралица, не някоя заспала овца (онова коварно drama отпред обикновено не го забелязват, не и в началото). А кралицата те кара да се чувстваш като крал, защото нищо по-малко от това не я устройва. Ако не отговаряш на изискванията за крал – тя ще те доизмисли, не бери грижа. Вече казахме, че е добра във филмите, затова можеш да очакваш впечатляваща романтика и вълнуващ секс, след което не можеш да си я избиеш от главата, защото с нея си като на две магистрали кокаин. Цветовете стават по-ярки, по-жив си от всякога и се чудиш къде си блял досега.
След известно време започваш да се задъхваш и понякога ти се приисква отношенията да са повече като меки пантофи и по-малко като обувки стилето. Постоянното напрежение (и ерекция), в което твоята кралица те държи, ти докарва една тъпа болка. Даваш си сметка, че филмите трябва да бъдат играни по нейните сценарии и под нейната желязна режисура, и виждаш разочарованието в очите й, когато не кажеш точните реплики (или пък си й подарил миксер за Свети Валентин, вместо да изпишеш името й в небето с пилотиран от теб самия самолет).
Тук стигаме до втората истина – мъжете се изморяват от драма кралици. Затова им разбиват сърцата и се оттеглят към по-кротък живот с някоя мила и разбрана жена – освен ако кралицата не ги е зарязала преди това по сценарий. Тя е факир и на емоционалното харакири, затова често прибягва до изпреварващи късания, заблуждавайки се, че боли по-малко, когато се наръгаш сам. Всъщност изпитва ужас от това някой да я зареже – защото е изморен от нея или защото е предпочел друга жена. Спорно е кое от двете ще я накара да страда повече, но ще я заболи и още как. Страданието на драма кралиците е като старогръцка трагедия и няма нищо общо с чиклит терзанията, при които излизаш с приятелки, напиваш се и ти минава. Повелителките на драмата изпитват мазохистично удоволствие от това да се измъчват – не защото търсят съжаление, а защото болката им е знак, че са още живи. А и просто са добри в това – строполяват се на сцената в агония, за която всяка оперна прима може да им завиди. Никой не умее да страда така, както една драма кралица, и никой не знае по-добре от нея, че „страст“ и „страдам“ имат общ корен.
За да бъда честна, трябва да кажа и че никой не умее да се радва така, както една драма кралица. Тя гледа света през увеличително стъкло и това се отнася за всичко. От един нищо и никакъв зелен бръмбар може да измисли приказка, а радостта й е всепомитащо цунами от викове, подскоци и прегръдки. Всяко изживяване е като за първи път и няма как да е иначе – късата памет предпазва от прегаряне, изсъхване и цинизъм. Затова въпреки цялото си театрално страдание и всичките си житейски бури драма кралицата е несломима – като гологърда сирена на носа на мъжкия кораб.
Това води до третата истина – мъжете не забравят драма кралиците. Те нахълтват периодично в сънищата им, непоносими, крайни и с червено червило (кралиците, не мъжете) – нещо като нож, нещо като цвете, нещо като нищо на света. Драма кралиците са Мария-Елена от „Вики, Кристина, Барселона“ – колкото и да са сладки и секси Кристините, колкото и да са мили и разумни Викитата, Мария-Елените са тези, които оставят белези и се помнят. Ако мъжете не ги беше срам, щяха да си разказват на маса за връзките си с драма кралици, вместо да се умиляват от спомени за казармата.
Четвъртата истина е, че има мъже, достатъчно смели, достатъчно глупави или и двете (но при всички положения – много търпеливи), които се женят за драма кралици. Ако освен това са и прозорливи, ще знаят, че всяка драма е за три дни, и просто ще изчакат да мине бурята. По възможност – без да вдигат много шум, който привлича гръмотевици. Когато им е най-тежко, ще се утешават, че любимата им ще пее в колата, ще готви на токчета и ще ходи с цветя в косите дълго след като другите жени са преминали към по-приемливи за възрастта им прически и поведение. И че ще бъде до тях каквото и да става. Защото е най-вече queen, а drama е просто рубинът с остри ръбове в короната й.
