С пленителни илюстрации и завладяващ текст, книгата на Еманюел Дирикис изследва революционните иновации на испанския моделиер наред със съвременните колекции на модната къща, където класиката е претворена в улично облекло
Първото издание на Vogue след края на немската окупация на Париж през 1944 г. публикува следвоенната колекция на Баленсиага и осъжда семплите ежедневни рокли, мрачните цветове и скромните тъкани. Този избор се дължи по-скоро на политически причини, отколкото на дизайнерско решение. След освобождението светът разбира колко екстравагантна е била парижката мода през войната, особено в сравнение със страни с недостиг на материали. За да възстановят накърнената си репутация и дрехите им да се продават по целия свят, парижките моделиери, включително и Баленсиага, умишлено намаляват яркостта и разнообразието в колекциите си от 1944-та. Но скоро това ще се промени.
Правоъгълната рокля плик на Кристобал Баленсиага, юни 1967 г.
Книгата на модната историчка Еманюел Дирикис (изд. Hybrid Books) не само ни превежда през развитието на емблематичния бранд, но и ни въвлича в обстановката, подхожда аналитично към събитията и причините за появата на ключови артикули на марката. Благодарение на това разбираме какво стои зад гениалното творчество на испанеца, чиято естетика радикално се отличава от тази на съвременниците му.
Вляво: Правоъгълната рокля плик на Кристобал Баленсиага, юни 1967 г., Вдясно: Кукленска рокля с флорални мотиви от 1958 г.
Ако колекцията „Нова външност“ на Диор е със силует тип пясъчен часовник, ревностно следващ женските извивки, то Баленсиага залага на почти пълното отрицание на описването на тялото. Обемните му безтегловни силуети от 50-те са впечатляващи конструкции, те говорят за връзката между тялото и пространството (повлияна от източната концепция за облекло).
Книгата на изд. Hybrid Books е с богат и непоказван досега снимков материал и в луксозно оформление
Неслучайно Диор казва: „Висшата мода е като оркестър, чийто диригент е Баленсиага. Ние, останалите дизайнери, сме музикантите и следваме указанията, които той ни дава.“ Чистотата на линиите, удобството на дрехите, иновативната работа с материи и обеми доказват огромното влияние на Кристобал върху модата на ХХ век. Авторката описва и етническите, историческите, религиозните и артистичните вдъхновения, обогатили творчеството му, както и как дизайнерът ги трансформира за новото време и достига до кулминацията на своите идеи и майсторство. Революционната „кукленска“ рокля, правоъгълната, роклята „торба“, както и сватбената с един шев, вдъхновена от монашеските одежди, се доближават повече до скулптурата, отколкото до дрехата и завинаги ще заемат достойно място в историята на модата.
